Решение № 9329 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1504/2012 г.

Решение № 9329 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1504/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Ангро" ООД против решение № 5031 от 10.11.2011 г. по адм. дело № 7069/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът - "Бросс Холдинг" АД, чрез пълномощника си подържа, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Ангро" ООД против решение № 184 от 31.05.2010 г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от Закона за марките и географските означения е заличена регистрацията на марка рег. № 64314 "АНГРО МастеР" с притежател "Ангро" ООД. Съдът е постановил решението си при вярно установени фактически обстоятелства и точно приложение на материалния закон. Съдът е приел за установено, че процесната марка е регистрирана на 31.03.2008 г. за следните стоки от клас 1 от МКСУ: "химически вещества, предназначени за промишлеността, науката; аглутинанти (свързващи вещества) за бетон; консерванти за бетон (с изключение на бои и масла); лепила за стенни плочки; лепилни водоустойчиви препарати (с изключение на бои); летливи алкали (амоняк) за промишлени цели; основи за промишлени цели; отлепващи препарати; прахообразни консерванти; химикали за спояване". "Брос Холдинг" АД е собственик на 11 по-ранни марки, регистрирани в клас 1: "химически продукти, предназначени за строителството; силикони; синтетични смоли, необработени; пластмаси, необработени; адхезиви за промишлени цели (лепила)". Съдът, след като е обсъдил данните по преписката и изслушаната по делото съдебно-маркова експертиза, правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 12, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО за заличаване на регистрацията на атакуваната марка. Обосновано е посочил, че в полза на заинтересованата страна "Бросс Холдинг" АД съществува право върху марки, по-ранни от обсъжданата, както и, че е налице сходство между стоките, за които са регистрирани двете марки. По отношение на преценката за визуално, фонетично и смислово сходство съдът е приел, че направеният анализ в оспореното решение е обективен и се подкрепя от експертното заключение за сходство между по-ранните марки рег. № 61310 "МАСТЕР" и рег. № 610311 "MASTER" с процесната марка "Ангро МастеР". Съдът правилно е приел, че при разглеждане на съществените елементи на марките, както и цялостния им вид се извежда извод, че между тях се наблюдава достатъчно сходство, което обуславя съществуването на вероятност за объркване и свързване на процесната с по-ранните марки от потребителите. Съдът е отчел различията във визуалното, фонетичното и смислово сходство и правилно е приел, че те преценени поотделно не създават впечатление за отличителност на процесната мярка и не преодоляват констатираното цялостно сходство с по-ранните марки. Сравняването на общият словен елемент "MASTER" в обсъжданите марки - като разположение, изписване и общо внушение на марката показва, че е доминиращ, поради което не може да се приеме за основателен доводът на касатора, че се касае за често употребявана дума, която не създава отличителност. Дадените примери с използването й в други марки не обосновават различен правен извод по отношение на сходството в настоящия случай. Релевантно е дали сравняваната марка носи отличителност, която не позволява на потребителя да я обърка с познатите вече по-ранни марки за стоки в същия клас. В този контекст, съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за заличаване на регистрирана вече търговска марка, визирани в разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО и е отхвърлил жалбата на "Ангро" ООД срещу оспореното решение на председателя на Патентното ведомство. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,