Решение № 391 от 30.6.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002103858/2024 г.

ОТМЕНЯ решение № 215/03.07.2024 г. по гр.д. № 287/2024 г. на Окръжен съд – Сливен в частта, с която искът по чл. 200 КТ е отхвърлен над размера 15 000 лв. до размера 40 000 лв. и по разноските и таксите. ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да заплати на М. С. С. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 200 КТ сумата 25 000 лв., т.е. да заплати общо сумата 40 000 лв. - обезщетение на неимуществените вреди от трудовата злополука, настъпила на 23.02.2018 г., ведно със законните лихви от 23.02.2018 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215/03.07.2024 г. по гр.д. № 287/2024 г. на Окръжен съд – Сливен в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 40 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. ОСЪЖДА М. С. С. да заплати на „Е. М.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 327.31 лв. – разноски по делото. ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕАД да заплати на адв. Е. П., [населено място], [улица] на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 4 500 лв. – възнаграждение за представителството пред трите инстанции. ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕАД да заплати чрез бюджета на Върховния касационен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК 2 630.00 лв. – държавни такси. Решението не подлежи на обжалване. Председател: _______________________ 1._______________________ 2._______________________ Особено мнение на съдия В.Райчева по гр.д.№3858/2024г. На въпроса: „Следва ли да се приеме, че работникът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ, когато злополуката е настъпила вследствие проява на хронично заболяване, за което работникът е знаел, но не е лекувал“, намирам, че следва да се даде положителен отговор по следните съображения: Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за иззвършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма / според субективното отношение към увреждането /, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Формираната / основно по искове за обезщетяване от трудова злополука / съдебна практика приема, че не всяко нарушение на технологични правила или правила на безопасност е квалифицируемо като груба небрежност, но и поведение съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност съставлява груба небрежност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, което в зависимост от вида на нарушените правила може да обоснове груба небрежност / така в решенията по гр.д.№ 387/2010 г., гр.д.№ 4075/2013 г., гр.д.№ 951/2011 г., гр.д.№ 2798/14 г., гр.д.№ 4417/2015 г., гр.д.№ 1577/2010 г. – всички на ІV г.о.на ВКС и др./. Осигуряването на съобразима с нормалните човешки възможности за концентрация и работоспособност продължителност на работа съответстваща на рисковете, произтичащи включително и от налично хронично заболяване, нелекувано от работника, е основна гаранция за безопасността на извършваната дейност, респ. спазването й – основно правило за същата. Несъобразяването с такова състояние от страна на работника обективира неполагането на грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния, зает с такава дейност човек би положил за безопасността и сигурността си. Касае се за неполагане на елементарна грижа за Членове: избягването на многократно завишен риск за живота и здравето на страдащия от съответното хронично заболяване работник. Неспазването на основи правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като груба небрежност, какво е и изискването за явяване на работа в добро психическо и физическо здраве ( да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи - чл. 126, т. 2 КТ). Той трябва да се грижи както за своята безопасност, така и за безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговото действие или бездействие. Тези задължения се отнасят за целия период на работното време. При преценка на това кое „явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи“, е от значение и констатацията, че работникът или служителят, неполагайки грижа за овладяване на хроничното си заболяване, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. Проявата на „груба небрежност“ следва да се преценява при конкретните условия на работа и тази небрежност е налице и тогава, която и най-невнимателният работник би взел мерки да овладее хроничното си заболяване, за да се избегне настъпването на злополуката. В конкретния случай съгласно заключението на вещото лице хематолог се установява, че работничката е диагностицирана през 2015г. с хронична анемия, която предизвиква безсилие, световъртеж и краткотрайна загуба на съзнание, като и е предписано медикаментозно лечение, което тя не е провеждала. Следователно конкретното поведение на М. С., което не е резултат от обективни обстоятелства, а от волеви действия, следва да се характеризира като проявена груба небрежност, тъй като непосредствено след трудовата злополука, в болничното заведение, са констатирани критично ниски стойности на хемоглобин, при които според вещото лице припадък е очакван. Отговорността на работодателя в случая следва да се намали, тъй като е налице липса на елементарно старание и внимание от страна на работника, както и пренебрегване на основни правила за безопасност. Пострадала лекомислено се е надявала, че заболяването и няма да се прояви по време на работа или, че ще успее да предотврати неблагоприятните му и рискови за извършаваната от нея работа проявни форми, независимо от факта, че не е приемала никакви медикаменти, позволяващи това състояние да се овладее трайно. ПОДПИС: