Решение № 2340 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2008 г.
ВАСVII отделение19.02.2009 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 49 от 15.10.2008 г. на Административен съд - Силистра по адм. д. № 61/2008 година. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2340 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Валентин Атанасов Господинов срещу решение № 49 от 15.10.2008 г. на Административен съд - Силистра по адм. дело № 61/2008 година. В нея са изложени доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РПУ-Силистра, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС-Силистра е отхвърлил жалбата на Валентин Атанасов Господинов срещу наказателно постановление № 1/18.01.2008 г. на началника на РПУ - Силистра, с което на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е отнето за една година разрешението за носене на огнестрелно оръжие поради това, че е ползвано не по предназначение. Съдът е приел, че с обжалвания акт, макар да е наименован като наказателно постановление, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. След анализ на доказателствения материал по делото, съдът е счел, че жалбоподателят в нарушение на правилата за боравене с огнестрелно оръжие на 16.12.2007 г. е убил едно прасе, което е питомно, собственост на лицето Боян Тодоров Урумов. За да достигне до този извод съдът е обсъдил подробно данните по преписката и аргументирано е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че се касае за пътно-транспортен инцидент. При така установените фактически обстоятелства е посочил, че административният орган правилно е квалифицирал действията на жалбоподателя като използване на огнестрелното оръжие не по предназначение и по начин създаващ опасност за живота и здравето на гражданите и законосъобразно му е наложил оспорената ограничителна мярка. Решението е правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за отмяна на атакувания административен акт. Правилен е изводът на съда, че предвид съдържанието на акта, същият представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21 от АПК, който е издаден от компетентния административен орган, по аргумент от разпоредбите на чл. 40, ал. 1, чл. 41, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗКВВООБ. При издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както правилно и обосновано е приел съдът. Преди налагане на ограничителната мярка са събрани достатъчно данни относно извършеното нарушение на режима за боравене с огнестрелно оръжие от жалбоподателя, включително по преписката е приложено даденото от него писмено сведение, уведомен е за наложената ограничителна мярка и е реализирал правото си да я оспори и защити позицията си. В хода на съдебното производство съдът е приел представените от страните доказателства и е изслушал свидетелските показания на посочените от тях лица. Правните изводи на съда за законосъобразност на административния акт са основани на точен анализ на установените фактически обстоятелства. Принудителната административна мярка е предвидена с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ и е приложена от административния орган след като е установено наличието на визираните в нормата предпоставки, с оглед на което съдът правилно е отхвърлил подадената срещу същия жалба като неоснователна. Предвид изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 25, ал. 1 ЗКВВООБ