Решение № 84 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 373/2013 г.

Решение № 84 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 373/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 2688 от 2.11.2012 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2142 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 031104535/8.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка № 1216112/7.05.2012 г., в частта, потвърдена с Решение № 209/17.05.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Варна, с която на "Земеделие" ООД с адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Добрич, ул. "България" № 1 ет. 6 офис 16, ЕИК 124622531 за данъчен период м. 04.2011 г. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит е определен за внасяне ДДС в размер на 37 279.98 лв. и лихви за забава в размер на 2839.58 лв. и е признато на "Земеделие" ООД право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 10........88/29.04.2011 г., издадена от "СМРМ Транс" ЕООД в размер на 37 279.98 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел, че са налице достатъчно доказателства за реално извършване на процесната доставка, респективно за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Ответникът по касационната жалба - "Земеделие" ООД в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на "Земеделие" ООД против РА № 031104535/8.02.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 209/17.05.2012 г. на директор Дирекция "ОУИ" - Варна, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 37 279.98 лв. по фактура № 10......88/29.04.2011 г., издадена от "СМРМ Транс" ЕООД с предмет на доставката - насипна тор. Съдът е описал фактическата обстановка, като по отношение на същата страните не спорят. Възприетата от него фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Спорът се свежда до това, налице ли е действително извършена доставка по процесната фактура. За да достигне до извода от необходимост за корекция на данъчния резултат, органът по приходите е приел, че доставката на 601.29 мт насипна тор на стойност 186399.90 лв., за която доставчикът е начислил ДДС в размер на 37279.98 лв. по посочената фактура от "СМРМ Транс" ЕООД, не е реално осъществена. Като основание за това са послужили резултатите от извършени насрещни проверки на прекия доставчик. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т.е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Правните изводи на Съда, свързани с тълкуването на разпоредбите на закона са правилни. В закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС. Предмет на процесните фактури е насипна тор. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото са приложени договор за покупко-продажба 4.04.2011 г. между ревизираното лице като купувач и прекия доставчик като продавач съгласно чл. 5 на който правото на собственост върху стоката преминава върху купувача от момента на предаване на стоката в база - Дъбрава. За приемо-предаването на стоката се съставя приемо-предавателен протокол. Представен е приемо-предавателен протокол от 29.04.2011 г., за цялото количество тор, подписан и подпечатан от двете страни по договора, както и 16 броя двустранно подписани пътно-прехвърлителни разписки. Към всяка от пътно-прехвърлителните разписки е представена товарителница, подписана и подпечатана единствено от превозвача. Така представените частни документи не са били оспорени, поради което съдът ги е ценил с оглед на останалите доказателства под делото. За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Фактите и обстоятелства, за които органът по приходите, а впоследствие и вещите лица са изискали представяне на доказателства, са относими към фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит, защото облагаемите доставки са основните предпоставки за възникване на спорното право. Това е сторено в настоящия случай. Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива за прякото й реализиране и транспортиране на стоките, предмет на доставката, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, складови (или стокови) и пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове и др. По втората група доказателства е представен договор за покупко-продажба на 600 мт насипна тор +-3 % с конкретна цена, към който има подписани от двете страни документи за предаване на стоката - приемо-предавателен протокол и пътно-прехвърлителни разписки. По делото не е спорно, че страните по така представения договор са осчетоводили операциите по надлежния ред - издадените фактури са отразени в дневника за покупки и в справките-декларации за съответния данъчен период, цената е заплатена. Това е установено и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице счетоводството на двете дружества е водено редовно и в съответствие с ЗСч и ЗДДС изпълнен е основният принцип на ЗСч, а именно "текущо начисляване", както и принципът на документална обоснованост на счетоводните записвания, тъй като взетите счетоводни статии са документирани с първични счетоводни документи, от които може да се установи вида и размера, както и страните, участващи в стопанската операция. Представените товарителници действително са подписани и подпечатани само от превозвача, но съгласно чл. 50. ал. 2 от Закона за автомобилните превози действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. При положение, че са представени достатъчно преки доказателства за прехвърлянето на правото на собственост върху процесната стока, липсата на подпис и печат от страна на изпращача върху товарителниците не може да обоснове извод за нереалност на процесната доставка. Така представените преки доказателства за реално осъществяване на доставките по процесните фактури се подкрепят и от заключението на ССЕ, която не е оспорена от страните и се кредитира от съда. От заключението се установява, че начисленият по процесната фактура № 10........88/29.04.2011 г. ДДС е отразена в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета; стоката, предмет на доставката е заведена/ осчетоводена по съответните счетоводни сметки като вземане от клиент по сметка 411 с брутната сума на фактурата; признат е приход, съгласно СС-18 "Приходи" с данъчната основа на фактурата и е отразено задължение към бюджета за начисления ДДС - по сметка 4532. Плащането по фактура № 10.....88/29.04.2011 г. е по банков път на 2.05.2011 г., когато по сметката на "СМРМ Транс" ЕООД в Уникредит булбанк АД е постъпила сумата 223 680 лв. за получения превод е взета следната счетоводна статия: Дебит сметка 503/1 - разплащателна сметка в лева и Кредит сметка 411 - Клиенти, анал. партида "Земеделие" ООД. Предходен доставчик на "СМРМ Транс" ЕООД на стоката "тор насипна" е "Джей енд ел кабел" ООД, за което е издадена фактура № 0......188/28.04.2011 г. за получената стока е взета следната счетоводна статия: дебит сметка 30481 - Стока, анал. партида "тор насипна", дебит сметка 4531 - начислен ДДС при покупките и кредит сметка 401 - доставчици. Съгласно вещото лице от анализираните по т. 1 и т. 2 от заключението счетоводни записвания в "Земеделие" ООД и "СМРМ Транс" ЕООД относно предмета на доставката "тор насипна" не се установява липса на стоков поток или доставка на стоката от лице, различно от издателя на процесната фактура. С оглед на изложеното, неоснователни са доводите на касатора за противоречие между представените писмени доказателства. точно в обратен смисъл е заключението на вещото лице, на което се е позовал и административният съд и което не е оспорено от страните. Относно възражението в касационната жалба, че не е установен произходът на стоката, тъй като между "ССМРМ транс" и неговия доставчик "Джей енд ел кабел" ЕООД няма извършени разплащания, следва да се отбележи, че изрядността на предходната доставка, т.е. произхода на стоките, е ирелевантно по отношение на правото на данъчен кредит по пряката такава, и неустановеният произход на стоките не може да бъде приравнен на непрестирана стока по пряката доставка, също така е установено и от вещото лице, че прекият доставчик е разполагал със стоки от рода на процесните и е могъл да прехвърли собствеността върху тях на получателя. От така представените преки и косвени доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че въз основа на събраните доказателства са налице доказателства за реално извършена доставка на процесната стока, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Предвид, че не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното решението на административен съд - гр. Варна не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като няма доказателства такива да са били направени пред настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,