Решение № 701 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1461/2008 г.

Решение № 701 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1461/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (отм.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Е. М. П. против въззивното решение на Софийски градски съд № 396 от 12.12.2007 г. по гр. д. № 1089/2007 г., с което е потвърдено решение от 4.12.2006 г. по гр. д. № 10747/2004 г. на Софийския районен съд, с което иска на жалбоподателката за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 08.10.2001 г. за продажба на апартамент № 1* находящ се в гр. С., ж.к. Младост, блок 72, вход Д, етаж 4 е отхвърлен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответниците едноличен търговец Н. С. К. с фирма "М" гр. С. и ответницата Р. Н. Г. оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли иска с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът е приел, че сключения на 8.10.2001 г. предварителен договор за продажба на апартамент в гр. С. е прекратил действието си, поради неизпълнение от страна на приемателя да заплати в срок уговорената, при разсрочено плащане, цена на имота съобразно т. 13 от предварителния договор, предвиждаща клауза за прекратяване на договора и последиците от него, обусловило отхвърлянето на иска за сключване на окончателен договор. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правно -обоснования извод, че предварителният договор е прекратил действието си и не обвързва облигационно страните, което препятства сключването на окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Правилно съдът се е позовал на т. 13 от предварителния договор предвиждащ, че при неизпълнение на задължението от страна на купувача в срок до 31.07.2002 г. за изплати и последната вноска от цената на жилището, договорът прекратява действието си по изключителна вина на купувача. Към момента на връчване на нотариалната покана, получена при отказ от жалбоподателката - ищца на 09.06.2004 г., с която обещателите са поискали да уредят в посочен срок финансовите си взаимоотношения, като приемателката предаде ключовете на апартамента, Е. П. е дължала 3940 щатски долара от цената на жилището. Това просрочие правилно е преценено от съда, като основание за настъпване на последиците уговорени в т. 13 от договора, без за обещателите да е възникнало задължение за даване на допълнителен срок на приемателя за изпълнение. Както е посочил съдът, клаузата за прекратяване действието на договора при настъпването на определени условия означава, че отнапред страните са се съгласи, че след изтичане на срока изпълнението на задълженията по договора ще е безполезно. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд не е нарушил материалния и процесуален закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.