Решение № 10036 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2015 г.

Решение № 10036 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 3210 от 11.05.2015 г. по адм. дело № 4999/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), 9 състав, I - во отделение. С обжалваното решение е обявена нищожността на ревизионен акт № 2101309196/17.01.2014 г., издаден от А. В. Т. на длъжност началник сектор Дирекция "Контрол", възложил ревизията и Е. Ц. А. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 657 от 14.04.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при прогласяване на РА за нищожен с решението на директора при предходна ревизия, не може да се говори за повторна ревизия. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жабата на "Адлон плюс" ЕООД срещу РА, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Адлон плюс" ЕООД, чрез адв. Божилов, съдебно заседание изразява становище за неоснователност по жалбата. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по представен списък за разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил за нищожен ревизионен акт № 2101309196/17.01.2014 г., издаден от А. В. Т. на длъжност началник сектор Дирекция "Контрол", възложил ревизията и Е. Ц. А. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 657 от 14.04.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, издаден по отношение на "Адлон плюс" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в сила от 01.01.2013 г./, които не са разполагали с материална компетентност. В мотивите на решението е посочено, че в конкретния случай се касае за повторна ревизия, при която се възстановява висящността на ревизионното производство, възложено с първоначалната заповед по чл. 112 ДОПК. В случая първата ЗВР е издадена преди изменението от 01.01.2013 г. на ДОПК, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК повторното ревизионно производство следва да бъде довършено по стария ред. На това основание е прието, че компетентният орган по издаване на ревизионния акт се определя по реда на чл. 119 ДОПК, действащ до изменението от 01.01.2013 г. - с издаване на заповед от органа, възложил ревизията. В случая заповед за определяне на компетентен орган не е издадена, а за органа, възложил ревизията липсва и законово правомощие да издава ревизионни актове, поради което оспореният акт е прогласен за нищожен. Решението е правилно. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. ДВ 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В разпоредбата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е предвидено, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. От тълкуването на посочените норми, правилно съдът е приел, че преходният режим е приложим и по отношение на висящите ревизионни производства, образувани преди 01.01.2013 г., по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган. Това е така, тъй като повторната ревизия не е нова ревизия, а се възстановява висящността на ревизионното производство, образувано с първоначалното издадената заповед за възлагане на ревизия. Доводите в касационната жалба, че процесната ревизия е започнала на 17.06.2013 г., когато е издадена заповед за възлагане на ревизия във връзка с Решение № 1049 от 12.06.2013 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - гр. София, са неоснователни. Това, че първата ревизия е завършила с акт, който страда от толкова тежък порок, че е прогласена неговата нищожност с решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - гр. София, не означава, че не е проведено ревизионно производство. По тази причина дори и да е прогласена нищожността на предходен РА, то повторната ревизия не е нова (различна от предходната), тъй като е възстановена висящността на ревизионното производство, образувано с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия. На това основание правилно първоинстанционния съд е приел, че производството по извършване на процесната повторна ревизия е започнало със ЗВР № 1008695 от 14.10.2010 г. и е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Поради това и съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 01.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В конкретния случай оспореният ревизионен акт е издаден от А. В. Т. на длъжност началник сектор Дирекция "Контрол", възложил ревизията и Е. Ц. А. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, които не са оправомощени със заповед за определяне на компетентен орган и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионен акт. Като е достигнал до същия правен извод и е прогласил ревизионния акт за нищожен, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Относно разноските в касационното производство настоящият съдебен състав намира, че на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложените писмени доказателства. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,