Решение № 3321 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2012 г.

Решение № 3321 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна срещу Решение № 1676 от 27.06.2012 г., постановено по адм. дело № 850 от 2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 191102683/21.09.2011 г., потвърден с Решение № 864/7.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна в частта, с която за Мартин Добринов Димитров са установени задължения за данък върху доходите: за 2005 г. - 45,52 лв. и лихви 31,01 лв. и за 2007 г. - главница в размер над 2967,00 лв. и лихви в размер над 1210,18 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че установеното в хода на ревизията отрицателно салдо за 2005 г. в размер на 227.59 лв. явно и съществено превишава размера на разходите над приходите. Навежда довода, че определянето на основа по чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ не е предпоставено от установяване на източника на дохода, тъй като лицето е укрило същия и това обстоятелство не би могло да бъде установено от органа по приходите. Намира, че събраните по делото гласни доказателства не са основание да се приеме, че датата на представения договор от 07.02.2006 г. е достоверна, поради което е необоснован формираният от съда извод, че е платена уговорената продажна цена. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Мартин Добринов Димитров не изразява становище по същата. Касационна жалба е депозирана и от Мартин Добринов Димитров срещу Решение № 1676 от 27.06.2012 г., постановено по адм. дело № 850 от 2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 191102683/21.09.2011 г., потвърден с Решение № 864/07.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна в частта, с която по реда на чл. 122 от ДОПК за същия са установени задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ - за 2007 г. главница от 2967,00 лв. и лихви в размер на 1210,18 лв.; за 2008 г. - 365,73 лв. и лихви 94,01 лв. и за 2009 г. - главница 239,12 лв. и лихви 34,43 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в посочената му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че събраните по делото доказателства установяват, че на 11.09.1999 г. той е получил в заем от майка си сумата от 50 000 лв., както и, че заемодателката е разполага със същата. Поради това намира, че тази сума следва да се отрази на началното салдо за 2005 г., в резултат на което би се опровергал извода за установеност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността и обосноваността на РА № 191102683/21.09.2011 г., потвърден с Решение № 864/7.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК за Мартин Добринов Димитров са установени задължения за данък върху доходите по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ общо в размер на 4505,37 лв. и лихви в размер на 1731,83 лв., от които по периоди и в размер както следва: за 2005 г. - главница 45,52 лв. и лихви 31,01 лв; за 2007 г. - главница 3855,00 лв. и лихви 1572,38 лв; за 2008 г. - 365,73 лв. и лихви 94,01 лв. и за 2009 г. - главница 239,12 лв. и лихви 34,43 лв. За да мотивира извода си за незаконосъобразност на РА, в частта, с която са установени задължения за данък върху доходите за 2005 г. по ЗОДФЛ (отм.), съдът е приел, че не е обосновано основанието за извършване на ревизия по особения ред. От изготвения баланс на разполагаемите парични средства е установено, че превишението на разходите над приходите е в размер на 227,59 лв. При липсата на ангажирани доказателства за източника на този доход, решаващият състав е преценил, че не е налице основание да се приеме, че той попада в обхвата на чл. 10, ал. 18 от ЗОДФЛ (отм.) и подлежи на облагане с окончателен данък от 20% на основание чл. 40, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Посочил е също, че установеното превишение от 227,59 лв. попада в обхвата на необлагаемия минимум - до 1560 лв., поради което органите по приходите неправилно са определили данък върху тази сума. Нейният размер не може да обоснове извод, че превишението на разходите над приходите е явно и съществено по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, с оглед на което е приел, че не е налице основание за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК за 2005 г., както и, че в нарушение на чл. 35 от ЗОДФЛ е обложена сума, която попада в установения необлагаем минимум. Относно сочения заем в размер на 50 000 лв., предоставен съобразно твърденията на ревизираното лице от майка му Евгения Босилкова на 11.09.1999 г., решаващият състав е преценил, че сумата правилно не е отразена към 01.01.2005 г. при изготвянето на паричния поток. Посочил е, че представената разписка, писмени обяснения, показания на Босилкова не са достатъчни да се приеме, че предоставената през 1999 г. сума е била налична към 2005 г., както и, че действително тя е разполагала със средства в този размер. Във връзка с представения в хода на ревизионното производство от Мартин Добринов договор за заем от 4.01.2003 г. с Иван Дойнов за сумата от 80000 лв., съдът е приел, че същата правилно не е съобразена при формиране на баланса на разполагаемите парични средства към 1.01.2005 г. Този извод е мотивиран с липсата на разписка за предаване на сумата, както и на доказателства за възможността на заемателя да я предостави. Решаващият състав е обсъдил е обясненията на ревизираното лице при проверката, съобразно които сумата по този заем е използвана в дейността на посоченото дружество, което от своя страна изключва възможността сумата да е била налична и разполагаема от него, в качеството му на физическо лице към 1.01.2005 г. По отношение на 2006 г., чието положително салдо участва при определянето на баланса за 2007 г., съдът е приел, че в паричния поток на разполагаемите средства незаконосъобразно не е включена сумата от 3700 лв., получена по договор за продажба на сърф оборудване "Мистрал" от 7.02.2006 г., сключен с Борислав Николов. Преценил е, че събраните по делото доказателства обосновават извод за достоверност на оспорената дата на цитирания договор, както и установяват, че купувачът е разполагал с възможността да заплати сумата по договора. В тази връзка са обсъдени представената разписка към договора от 7.02.2006 г., съобразно която ревизираното лице е получило от Борислав Николов сумата от 3700 лв., както и свидетелските показания на последния, които съдът е кредитирал като непротиворечиви и обективни. Решаващият състав е съобразил и релевантните обстоятелства, че съобразно представено удостоверение изх. № 96 - 00 - 118/19.05.2012 г. през 2006 г. купувачът е работил в "Приста ойл" АД, за периода м. февруари 2005 г. - м. декември 2005 г. е получил общо 5767,26 лв., а през м. 01.2006 г. - 563,00 лв., или общо 6330,26 лв. При тези констатации съдът е приел за установена възможността на Борислав Николов да заплати сумата, посочена в договора, поради което е включил в приходната част на баланса за 2006 г. сумата от 3700 лв. В резултат на тази корекция, превишението на приходите над разходите е определено в размер на 5755,29 лв. и същото е включено като начално салдо към 2007 г. Досежно 2007 г. съдът е приел, че обосновано органите по приходите са преценили, че е налице основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, но предвид промяната в началното салдо към 1.01.2007 г. е преизчислил същата и е констатирал превишение на разходите над приходите в размер на 15212,52 лв. Визираната сума решаващият състав е възприел като основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК във вр. чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, върху която размерът на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, в приложимата редакция, възлиза на сумата от 2967,00 лв. Върху същата, съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, съдът е определил размера на законна лихва за периода 1.05.2008 г. - 21.09.2011 г., възлизащ на 1210,18 лв. По отношение на 2008 г. и 2009 г. съдът е приел, че събраните доказателства обосновават основанията по чл. 122 от ДОПК за облагане по аналог. Преценил е, че при определяне на разходната част на баланса органите по приходите са съобразени представените от лицето данни за извършени разходи, както и доказателствата, събрани в хода на ревизията за придобиване на МПС, МДТ, разходи за телекомуникационни услуги, за издръжка на домакинството в припадащата му се част, както и, че коректно са приспаднати перата, за които са събрани доказателства за действително извършените разходи. Във връзка с твърденията на ревизираното лице относно получен заем в размер на 30 000 лв. от Симеон Петков, съдът е посочил, че установеното осчетоводяване на сумата по заема по с/ка 498 в "Мърфи 13" ООД изключва възможността да се приеме, че това са разполагаеми средства на ревизираното физическо лице. Досежно сочения заем в размер на 5 000 лв. от 3.01.2007 г. с Ивайло Петров, решаващият състав е съобразил липсата на доказателства за това, че действително в посочения срок сумата реално е предадена на заемополучателя, с оглед на което е формирал заключението, че сключването на изследвания реален договор не е установено. В обобщение съдът е приел, че по отношение на 2007 г. до размера на установените от съда задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихви, както и за 2008 г. и 2009 г. РА е законосъобразен, с оглед на което е отхвърлил жалбата в тази й част. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Те са изведени след съпоставка на възраженията и доводите на страните, в резултат на което правилно е отграничено спорното от безспорното по делото и в този контекст са анализирани събраните доказателства и са изложени обстойни мотиви. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна: Независимо, че касаторът е релевирал всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, то конкретните му оплаквания против отменителната част от решението се свеждат до твърдения за допуснато нарушение на материалния закон. Неоснователен е доводът, че установеният досежно 2005 г. размер на превишението на разходите над приходите следва да се определи като явно и съществено по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Превишението от 227.59 лв. попада в обхвата на облагаемия минимум и не сочи явно и недвусмислено на получени и укрити доходи, а съпоставката му с минималната работна заплата не променя извода за неприложимост на презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК поради липса на елемент от релгаментирания в хипотезиса й фактически състав. Настоящият състав не споделя тезата на касатора във връзка с определянето на основа за облагане по реда на чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) и наведените аргументи относно тежестта на доказване. Установяването на доходите за облагане от други източници, подлежащи на облагане с окончателен данък, следва да бъде доказано от органите по приходите и след като те не са сторили това, то обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че превишението от 227.59 лв. не попада в приложното поле на на чл. 10, ал. 18 от ЗОДФЛ (отм.). Не могат да бъдат споделени и аргументите на Директора на Дирекция "ОДОП" относно корекцията на приходната част на баланса за 2006 г. със сумата от 3700 лв., представляваща заплатената цена от Борислав Николов за продаденото от ревизираното лице сърф оборудване. Формираните от съда в тази връзка фактически и правни изводи са основани на съвкупната преценка на събраните относими доказателства, при кредитирането на които не са допуснати нарушения на процесуалните правила. При наличие на писмен договор, разписка, свидетелски показания и установен доход на купувача през процесния период, обосновано решаващият състав е приел за доказана възможността на лицето да заплати горепосочената сума. Наведените в жалбата доводи за житейска необоснованост на това заключение не са подкрепени с доказателства и не променят преценката на касационната инстанция, че сумата от 3700 лв. правилно е включена в приходната част на баланса за 2006 г., а оттам е и рефлектирала върху началното салдо за 2007 г., респективно - върху размера на данъчната основа и дължимия данък. Поради това настоящият състав намира, че като е отменил в съответните части РА, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от въведените касационни пороци и следва в тази му част да бъде оставено в сила. По жалбата на Мартин Добринов Димитров: Единственото оплакване на касатора е свързано с размера на определеното начално салдо за 2005 г., в което не е включена сумата от 50000 лв., сочена като получена в заем от Емилия Босилкова - негова майка. Настоящият състав преценява същото за неоснователно, тъй като от ангажираните по делото доказателства не се установява, че заемодателката е разполагала с посочената сума към 11.09.1999 г. Само по себе си разкриването на банкови валутни сметки не доказва, че Босилкова действително е разполага със сумата по заема, тъй като липсват данни както за конкретно постъпвалите суми и наличности към 1999 г., така и за доходите на лицето от чужбина. Обосновано съдът е съобразил и продължителния времеви период между твърдяния момент на предоставяне на заема и началото на 2005 г., в резултат на което правилно е приел, че тази сума не следва да се отчете при определяне на началното салдо към 1.01.2005 г. Въз основа на това, формираните от решаващия състав последващи правни изводи относно следващите данъчни периоди също са в съответствие с приложимия материалния закон. Достигайки до тях и приемайки, че в тези му части РА е законосъобразен, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се дължат на касатора Мартин Добринов Димитров, а на Дирекция "ОДОП" такива вече са присъдени с първоинстанционното решение в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК - до минималното възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение