Решение № 16577 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2013 г.

Решение № 16577 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2040 от 22.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3767/2912 г., Административен съд - гр. Варна, първо отделение, трети състав, е отменил решение от 04.07.2012 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад", издадено към ЕАД 11BG002002Н0094257/14.11.2011 г., потвърдено с решение Решение № Ч-47-66-1/21.08.2012 г. на Началника на Митница Варна, с което на основание чл. 78, чл. 200, чл. 214, и чл. 4, т. 5 от Регламент ЕИО 2913/92 е определен нов размер на митническата стойност на декларираната от "Челик 9"-ООД - гр. Шумен с посочения ЕАД стока 35 593,96 лв., вследствие на което е установен нов размер на задължението за ДДС - 7 118,79 лв. и е осъдил Митнически пункт "Варна Запад" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 200 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба на Началника на МП "Варна Запад" при Митница Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Тодор Караславов. В същата се твърди, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че доказателствената сила на представената от турските митнически власти електронна разпечатка на турския ЕАД има превес пред тази на доказателствата, ангажирани от вносителя. Счита, че всички материалноправни предпоставки за определяне на нова митническа стойностна внесената стока са установени в административното производство, поради което формираните от съда изводи са неправилни. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу Решението му към ЕАД № 11BG002002H0094257/14112011, потвърдено с Решение № Ч-47-66-1/21.08.2012 г. на Началника на Митница Варна. Ответникът по касационната жалба - "Челик 9" ООД, гр. Шумен не взема становище по жалбата. Представителят на от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - гр. Варна е отменил Решение към ЕАД № 11BG002002H0094257/14112011, потвърдено с Решение № Ч-47-66-1/21.08.2012 г. на Началника на Митница Варна, с което на основание чл. 78, чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 4, т. 5 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 е определен нов размер на митническата стойност на декларираната от "Челик 9" ООД с посочения ЕАД стока - 35 593,96 лева, вследствие на което е установен нов размер на задължението за ДДС в размер на 7 118,79 лева. За да се произнесе по спора, съдът е осъществил подробен и прецизен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на който е извел кореспондиращи и логически обосновани фактически констатации. Към тях решаващият състав е приложил релевантна материалноправна норма на чл. 29, § 1 от МКО, в резултат на което е достигнал до извода, че оспореното решение отговаря на изискванията за законосъобразност по чл. 149, т. 1, 2, 3 и 5, но противоречи на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при насрещни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, респективно- на сумата, посочена в износната митническа декларация, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящият състав. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, съответно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в буква "а" - "г". При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описана износната ЕАД, придава на същата материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. При така събраните доказателства, правилно е прието, че подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е именно цената, декларирана от вносителя, в резултат на което материално законосъобразен е и формираният извод за основателност на предявеното оспорване. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,