Решение № 2082 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7276/2017 г.

Решение № 2082 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7276/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Алдега - Ники" ООД срещу решение № 2874/27.04.2017 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 1360 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221315009904-091-001/21.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Описва констатации на съда, които според него не съответстват на доказателствените източници. Твърди процесуални нарушения в познавателната дейност на съда по преценка на доказателствените средства и в частност при установяването на отрицателните факти на липса на кадрова обезпеченост на доставчиците и на предмет на дейност свързан с предмета на доставките. Предлага обобщение на практиката на СЕС, ВКС и ВАС, за да обоснове съществуването на отреченото от съда право на приспадане на данъчен кредит с последиците за законосъобразността на РА за установяване на публични задължения в корелация с отказ да се признае правото на данъчен кредит. В о. с. з. на 07.02.2018 г. навежда доводи и за нищожност на РА заради възлагане на ревизията от некомпетентен орган, както и за унищожаемост поради изтекла погасителна давност на установените с акта задължения. Иска отмяна на решението и на РА. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., чрез юрк. Аврамова изразява становище за неоснователност на жалбата в писмени бележки и в открито съдебно заседание. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Алдега - Ники" ООД задължения за ДДС и за лихви за забава в размер 15 815.77 лева заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 25 096.60 лева, упражнено в данъчни периоди м. 01-07 и м. 09, 10.2010 г. по фактури с издатели "Геоплан БГ" ЕООД и "Енерджи трейд" ЕООД с предмет на доставките "аванс по договор за дизелово гориво", "аванс" и "гориво". Органите по приходите са отрекли предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 6 ЗДДС за възникване на заявеното от РЛ данъчно право, тъй като не са осъществени фактурираните доставки на гориво. Констатациите им са основани на резултатите от насрещни проверки на доставчиците и на обсъждане на представените от тях и от РЛ писмени доказателствени средства. Приели са, че доставчиците не притежават персонален и материален ресурс за извършване на доставките; предметът им на дейност е несъвместим с предмета на доставките; проверена е веригата от доставчици до лицата, от които е започнало разпространението на акцизните стоки и е изключено получаването им от преките доставчици; възприети са недостатъци на експедиционните бележки и на приемо-предавателните протоколи към фактурите, с което е омаловажена доказателствената им стойност; отречено е да е установено плащането по фактурите с представените копия от ПКО и фискални бонове - от ПКО не можел да се определи платеца, а фискалните бонове били издадени от нерегистриран ЕКАФП. При оспорването по административен ред липсващото плащане по фактурите за аванс е обсъдено в контекста на правилото на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. Към установените факти е отнесено съществуването на договори с доставчиците съответно от 07.01.2010 г. с "Геоплан БГ" ЕООД и от 08.06.2010 г. с "Енерджи трейд" ЕООД. Изследвано е съдържанието на договорите. Обсъдени са приложените към фактурите от първия доставчик експедиционни бележки, по които количеството на горивото съответствало на това по данъчните документи, а посоченият доставчик е предходен на прекия - "Еви строй" ЕООД. В представените декларации за съответствие на качеството на течните горива, съпътстващи експедиционните бележки, не фигурирали прекия и предходния доставчик, а в дневниците за продажби на дружествата, осигуряващи последващото разпространение на горивото не били отразени фактури към прекия или към предходния доставчик. Приемо-предавателните протоколи към фактурите от втория доставчик не били подписани, а количеството на горивото не съответствало на това по фактурите. Не били съставяне складови разписки при получаването на горивото, каквото изискване се съдържало в чл. 3 от договора с "Енерджи трейд" ЕООД. Съдът е адресирал към жалбоподателя очаквания да притежава копия от декларациите за съответствие по чл. 12, ал. 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, с които да се удостовери прехвърлянето на дизеловото гориво. Решаващият извод на първостепенния съд е за неустановено придобиване от жалбоподателя на стоките по фактурите, които да са му доставени от друго ДЗЛ, а при отсъствието на предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС не е възникнало претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. По искането за преюдициално запитване. Искането е неоснователно. Поставените от касатора въпроси не са от значение за правилното решаване на делото, т. е не са осъществени предпоставките на чл. 628 ГПК. По касационното оспорване. Оспореният съдебен акт е правилен. Не се спори, че към момента на издаване на фактурите от двамата доставчици не е възникнало данъчно събитие /вж. чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС/, а това следва и от манифестирания с данъчния документ предмет. Затова и възникването на право на данъчен кредит се обосновава с разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, предвиждащ изискуемост на данъка при извършено цялостно или частично авансово плащане - при получаването на плащането. Без да е приравнено на данъчно събитие /вж. чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/, но пораждайки изискуемостта на данъка /чл. 25, ал. 6 от ЗДДС в цитираната редакция/, авансовото плащане е източник на задължението за регистрираното лице да го начисли, а фактическият състав на начисляването включва издаване на данъчен документ - чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При предварително плащане възниква право на приспадане на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1, in fine от ЗДДС. Плащането следва да е в корелация с бъдещото възникване на данъчно събитие. Затова и в практиката на СЕС се настоява за надлежно идентифициране на насрещната престация към момента на авансовото плащане /така т. 28 от решението по дело С-549/11/. Още в извънсъдебната фаза на производството е отречено да е осъществено плащане и то не заради избора на начин на плащане, което прави неотносимо изброяването на възможните но неприложени такива, а заради недостоверността на информационните източници за установяване на плащане в брой. ПКО към "Геоплан БГ" ЕООД не могат да се обвържат с плащане от касатора. Не е посочен клиент, а визирането на номера на фактури /без дати/ не сочи на авансово плащане, тъй като плащането по хипотеза предхожда издаването на фактурата при условията на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. За установяване на плащането към "Енерджи трейд" ЕООД са представени неистински документи. Регистрирането на ЕКАФП по чл. 18 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажба чрез фискални устройства в търговските обекти /в приложимата редакция от ДВ бр. 106 от 2006 г./ е условие доказването на плащането с издаване на касова бележка по чл. 25, ал. 3 от Наредбата /в цитираната редакция/ да се обвърже с погасяване на задължение към издателя на бележката. Дори да се приеме, че касовата бележка от нерегистриран ЕКАФП удостоверява плащане, то няма как това плащане да се свърже с конкретно вземане и кредитор. Това разбиране е възприето и при легалната дефиниция на понятието касова бележка по чл. 118, ал. 3 /предишна ал. 2/ от ЗДДС с изискването ФУ да е въведено в експлоатация и със заверено свидетелство за регистрация. Без да притежават един от белезите по чл. 118, ал. 3 от ЗДДС представените разпечатки от ФУ нямат качеството "касови бележки". В контекста на горното напразна е била енергията на органите по приходите да проверят наличието на доставка въобще, та да се преодолеят последиците от квазиданъчното събитие по чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, тъй като облагаеми са доставките, а не плащането /вж. т. 26 от решението на СЕС по дело С-520/10/. Това е сторено от приходната администрация с РА по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Коригирана е грешка в декларирането на ДЗЛ с включването в отчетните регистри на фактурите, по които не се следва право на приспадане, както и декларирането за приспадане на несъществуващ данъчен кредит. Този подход е съобразен с материалния закон, тъй като корекцията е извършена в данъчните периоди на неоснователно упражненото право на приспадане. Неоснователен е доводът за нищожност на РА. Ревизията е възложена от Р. Г. Я., който е измежду органите по приходите, натоварени с компетентност да възлагат ревизии по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № РД-01-822/23.06.2015 г. на директора на ТД на НАП С. Обратно на възприятието на касатора компетентността на Я. не е обусловена от отсъствието на друг орган по приходите. Той е сред изброените в раздел I от заповедта длъжностни лица, както и измежду заместващите в раздел II от нея. Вземанията по РА не са погазени по давност. Задълженията на касатора е следвало да бъдат платени през 2010 г., поради което давността за тях е започнала да тече от 01.01.2011 г. /вж. чл. 171, ал. 1 ДОПК/. Давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК със започване на ревизионното производство. То се счита за образувано с връчването на ЗВР на 14.12.2015 г. Връчването е извършено по реда на чл. 30, ал. 6 ДОПК, като изтеглянето на съобщението от информационната система е отразено в удостоверение на л. 6 от административната преписка. Съобщаването на ЗВР и цялата кореспонденция с РЛ е осъществена на електронен адрес legafin@abv. bg. На този адрес е съобщено и искане за представяне на документи и писмени обяснения и РЛ е представило поисканите му документи с писмо от 23.12.2015 г. Не съществува изискване съобщенията да се връчват от администрацията на огласен в Търговския регистър електронен адрес. Т. адрес лицето може да посочи /чл. 28, ал. 2 ДОПК/, като това не е по необходимост имейла от ТР. Несъвместимо с принципа за добросъвестност по чл. 6, ал. 1 ДОПК е заявяването за първи път в касационното производство на оплаквания за ненадлежно съобщаване на ЗВР, след като процесуалното поведение на касатора в извънсъдебната фаза на производството сочи на получаване на съобщенията по електронен път. След спирането на давността е настъпило и основание за прекъсването й с издаването на РА /чл. 172, ал. 2 ДОПК/ на 21.07.2016 г., като до приключването на съдебното дирене пред касационната инстанция не е изтекла абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК /тя изтича на 01.01.2021 г./. Първоинстанционното решение е правилно и в частта му за разноските. На администрацията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера на адвокатско възнаграждение за един адвокат с позоваване на правилото на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са тези по Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет въз основа на законовата делегация на чл. 36, ал. 2 ЗАдвокатурата. Нарочната уредба, дадена с чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК изключва прилагането на правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК по препращане от § 2 от ДР на ДОПК. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 1 757.33 лева на оснавание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение