Решение № 6684 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2019 г.

Решение № 6684 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Аква 2013" ЕООД със седалище гр. Русе, подадена чрез адв. Велев, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 28/30.05.2019 г. по административно дело № 24/2019 г. на Административен съд – Русе (АС Русе), с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу Агенцията по вписванията, с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за вреди в размер на 307. 50 лв. Касаторът твърди неправилност на решението поради противоречие на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че АС Русе не е посочил и не е изложил мотиви защо счита за неприложима разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като посочва, че безспорно са установени и доказани всички елементи от техния фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника: незаконосъобразен акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, отменен по надлежния ред, претърпяна вреда и причинна връзка между незаконосъобразното действие и вредата. В писмена молба на касационния жалбоподател, подадена чрез адв. Велев, се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът Агенция по вписванията в писмена молба от 19.05.2020 г., подадена чрез юрисконсулт Консулов моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на искането да бъде отменено решението на съда като неправилно и незаконосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Ищецът е претендирал под формата на обезщетение за претърпени имуществени вреди сумата от 307. 50 лв., изразяващи се в направени разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар в производството по търговско дело № 334/18 г. по описа на Окръжен съд Русе, с решението по което е отменен, като незаконосъобразен, постановен от длъжностно лице по регистрация отказ № 20180928092126/04.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до нейното окончателно изплащане. Решаващият съд е установил, че с Решение № 184/21.11.2018 г. по т. д. № 334/2018 г. по описа на ОС Русе, в производство по реда на глава XXI – "Обжалване на определенията" от ГПК, вр. с чл. 25 от Закона за търговския регистър, е отменен отказ № 20180928092126/4.10.2018 г. да се впише промяна в обстоятелствата, постановен от длъжностно лице по регистрация при търговския регистър при Агенцията по вписванията, постановен по партидата на "АКВА 2013" ЕООД, със седалище гр. Русе. Това решение не обжалвано и е влязло в законна сила. В производството по т. д. № 334/18 г. от "АКВА 2013" ЕООД, със седалище гр. Русе са направени следните разноски по делото: 7. 50 лв. – заплатена по сметка на РОС държавна такса и 300 лв. – заплатен адвокатски хонорар, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие от 08.10.2018. Адм. съд е счел, че лицето, което е направило разноски в съдебни производства по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, не може да бъде обезщетено по реда на чл. 1 ЗОДОВ при благоприятен за него изход от тези производства. Посочил е, че производството по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е охранително и в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, която разпорежда, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Намерил е за недопустимо заобикаляне на закона, за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Тези съображения са мотивирали съдът да приеме искът за неоснователен и го е отхвърлил. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно – охранително, каквото до този момент се водеше от окръжните съдилища в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията. Правото на съдебни разноски /по АПК и по ГПК/, и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно решението по делото Ротару срещу Ръмъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Искът е доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконоъсобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано, посредством представените документи- платена държавна такса, договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 8.10.2018 г., които са били депозирани още по т. д. № 334/2018 г. на Окръжен съд Русе. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно- следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга страната в охранителното производство дължи плащане в минимален размер, съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред ОС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК. С оглед на това, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна на незаконосъобразен на акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна. Съдът намира иска за изцяло основателен до пълния предявен размер от 307 лв. Освен това съдът намира, че се доказва и другата кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният по чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ иск за имуществени вреди, като бъде осъдена Агенция по вписванията да заплати направените от касатора разноски в размер на 307 лв. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в двете инстанция на настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 620 лв, представляващи адвокатски възнаграждения и държавни такси. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Юлиян Киров: Следва да се отговори отрицателно на въпроса дали следва да се присъдят разноски сторени в гражданското производство, в ново съдебноадминистративно производство. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, във вр. с чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, които представляват сторените от страната разноски в спорното производство. Пренасянето на въпроса за разноските- чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК от бързото търговско, регистрационно производство в двуинстанционно исково по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неправилно от правна страна- чл. 81 ГПК, нерационално с оглед ангажираните ресурси и продължителността на времето за лицето, което ги е сторило. Нарушават се правата на страната за гледане на делото в разумен срок- чл. 6, & 1 от ЕКЗПЧОС. Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона процесуален ред, отрича приложението на чл. 541 ГПК. Специалният закон- ЗТРРЮЛНЦ не препраща към разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, а урежда процесуалния ред по чл. 274- чл. 279 ГПК, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. С оглед предмета на обжалване в производството пред окръжния съд се разглежда правилността на постановен от извънсъдебен орган отказ, който като последици има правораздавателен (правопроменящ ефект). За разлика от производството по вписване– чл. 19, ал. 1, чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, което е едностранно, безспорно производство, производствата по обжалване- чл. 25, търсене на отговорност- чл. 28 и търсене на защита срещу вписано обстоятелство- чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ нямат такъв характер и в тях следва да се конституира ответник, който и да носи евентуално отговорност за разноски. Производството по обжалване има за предмет на разглеждане- правилен и законосъобразен ли е отказа, т. е. спорно, правно- аналитично производство- чл. 276, ал. 1, чл. 278, ал. 1, изр. второ, ал. 2, изр. второ от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая разноските за адвокатско възнаграждение в съдебното гражданско производство- чл. 78, ал. 1 ГПК не са еднозначни на вреда по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, предвид аргумента за липсата на правно средство за защита по друг процесуален ред. Липсва възможност за извеждане на такава трансформираща дефиниция към чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК. В случая отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан гражданско- правен спор и несъмнено следва да се осъществи по висящия граждански процес- чл. 78, ал. 1, ал. 2 и чл. 81 ГПК. Налице е процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължимата се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Налице е ефективно правно средство на защита, процесуален ред, по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира- чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 81 от ГПК, което изключва приложимостта на исковия ред по чл. 203, ал. 1 и сл. АПК. В случая неблагоприятната промяна в имущественото състояние представлява платени съдебно деловодни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в едно гражданско съдопроизводство- чл. 274 и сл. от ГПК, като е налице процесуална възможност за тяхното своевременно присъждане- чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 6, чл. 81 от ГПК. Решението на Административен съд Русе е правилно. СЪДИЯ: Юлиян Киров