Решение № 1039 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3605/2016 г.
ВАСIV отделение26.01.2017 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 12 от 8.06.2016 г., постановено по адм. дело № 181/2015 г. на Административен съд - Т. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1039 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3605/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. М. от с. К., обл. Т., чрез процесуалния й представител адвокат А. М., против решение № 12/8.02.2016 г., постановено по адм. дело № 181/2015 г. на Административен съд - Т. С него е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5919/29.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. за отказ за финансово подпомагане. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт М. А. в писмен отговор оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Т. е образувано по жалбата на А. М. срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-250-6500/5919/29.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подаденото от М. заявление за подпомагане с УИН 25/210514/86880 за кампания 2014 г., както следва: по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 7 412,61 лв., по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ - 5 390,18 лв. и по Схемата за преразпределително плащане /СПП/ - 3 273,33 лв., и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 5 206,58 лв. по СЕПП; 4 378,25 лв. по НР1 и 2 299,17 лв. по СПП. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, предвидената в чл. 59 АПК форма и при правилно приложение на материалния закон. Установено е, че по заявлението на М. са извършени кръстосани административни проверки, от които е установено, че земеделският производител е заявил площи, които са заявени и от други производители, както и че има парцели, които не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" /ПДЗС/ за 2014 г. За изясняване на принадлежността на правото на ползване на тези застъпени площи за БЗС 37040-317-3-17, на касатора е дадена възможност да представи доказателства, установяващи правото й на ползване върху посочените от административния орган парцели. В определения срок М. е потвърдила част от застъпените имоти, поради което ДФЗ е приложил процедурата по чл. 17 и чл. 18 (отм.) от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съдът е посочил, че със събраните по делото доказателства не се опровергават фактическите и правни изводи на административния орган, поради което жалбата в тази част е приета за неоснователна. По отношение на БЗС № 69146-63-3-2 ДФЗ е отказал подпомагане и по трите мерки, тъй като 17.22 ха от общо заявените 21.20 ха не попадат в обхвата на одобрения специализиран слой "ПДЗС". За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е потвърдила, че определената от застъпванията недопустима за подпомагане площ за БЗС 37040-317-3-17 е правилно изчислена и коректно нанесена в обжалваното уведомително писмо. По отношение на БЗС 69146-63-3-2 с обща площ 21.20 ха вещото лице е посочило, че от направената дешифрация на ЦОФК е установено, че целият парцел е обработен, като само в средата на парцела по източната граница има участъци, заети с храсти и дървета, чиято обща площ е 0.03 ха. В заключението на СТЕ е посочено, че недопустимите за подпомагане площи по НР1 следва да бъдат определени на 0.03 ха или 0,14% наддекларирани площи. Експертизата не е оспорена и е приета изцяло. Съдът обаче е посочил, че по отношение на БЗС 69146-63-3-2 заключението на СТЕ е неотносимо към предмета на спора, тъй като било от значение при оспорване на заповед № РД 46-287 от 06.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014 г. В мотивите си Административен съд - Т. е посочил, че по делото не са представени данни за направени предложения и възражения от страна на М. по заповедта за одобряване на обновения специализиран слой, нито доказателства за обжалване на заповедта за окончателния специализиран слой, поради което е приел, че обжалването и в тази част на уведомителното писмо е неоснователно и е отхвърлил жалбата на М. Така постановеното решение е неправилно. Основателно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е приел, че М. не е подала възражения за отстраняване на грешките на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2014 г., одобрен със заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните. В мотивната част на решението Административен съд - Т. е посочил, че по делото липсват данни жалбоподателката да е обжалвала както обновения, така и окончателния специализиран слой. В тази връзка обаче съдът не е взел предвид сложния фактически състав на производството във връзка с подпомагане на земеделските производители и различните административни органи, които участват в него. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПЗП министърът на земеделието и храните организира създаването и актуализирането на цифрова ортофото карта за територията на страната. А съгласно чл. 33а, ал. 1 от същия закон министерството създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", включващ тези площи в рамките на всеки физически блок. Касае се за самостоятелно производство, което се развива извън Д. фонд "Земеделие" и е уредено на подзаконово ниво с Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В нейния чл. 16в, ал. 3 специално е предвидена възможността на земеделските стопани да подават предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец - чрез автоматично генериране от интернет страницата на ДФЗ, за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". При подаване на предложения и възражения земеделските стопани сами или със съдействието на служител от общинската служба по земеделие посочват идентификаторите на парцели на земеделските стопанства, които желаят да бъдат включени в предложението или възражението. Изпълнението на наредбата е обезпечено с издадената от МЗХ заповед № РД 09-807/5.12.2014 г., в чиято точка II е разпоредено публикуването й и едновременно с това публикуване на съобщение за уведомяване на кандидатите да се запознаят с актуализирания специализиран слой за Кампания 2014 г. и да подадат възражения срещу конкретни части от него. Това в пълна степен е важало за жалбоподателката, доколкото при извършените автоматични проверки на въведените данни при последното стартиране на 27.05.2014 г. за БЗС № 69146-63-3 е излязъл резултат 17.63846 ха излизаща площ. Заявителката се е запознала с протокола, видно от положения подпис. Т. доказателства по административната преписка установяват, че още при подаване на заявлението са били констатирани съществени части от парцела, които са излизали извън допустимия слой, изготвен за 2013 г. и послужил при подаването на заявления за подпомагане през 2014 г. Поради това за жалбоподателката е било необходимо да изясни несъответствията, като подаде възражение по чл. 16в, ал. 3 от Наредбата. В административната преписка не се намира такова възражение. Данни, че е било подавано са налице от приложените към касационната жалба писмени доказателства, както и са отразени в мотивите на уведомителното писмо, в което е посочено, че производителят е информиран за резултата, касаещ парцелите, фигуриращи във възражението с писмо от МЗХ изх. № 94-2243 от 4.05.2015 г. Писмото също не се намира в административната преписка и не е изискано от съда. Прилагането му по делото е безусловно необходимо, доколкото ще даде възможност на съда да провери дадените в него указания на жалбоподателката относно правото и възможността й да подаде жалби - срещу кой акт и в какъв срок. А установяването на обстоятелствата е пряко относимо към преклузията на правата да оспорва влезлия в сила специализиран слой едва в производството по издаване на уведомителното писмо. В случай, че жалбоподателката е била уведомена в писмото от МЗХ, че заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой № РД 46-287 от 6.03.2015 г. е актът, подлежащ на обжалване, пред кой орган и в какъв срок и това не е направено от нея, то тя не би могла да преодолее пропуска си впоследствие с обжалване на уведомителното писмо с възражения за неправомерно изключване на парцелите от одобрения слой. Още повече, че ДФЗ е отказало финансово подпомагане именно въз основа на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, поради факта, че заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за съответната година. По така изложените съображения, обжалваното решение се явява неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. То следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение