Решение № 17481 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 329/2019 г.

Решение № 17481 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 329/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Делибашев от [населено място], община [община], чрез адв. Марев, против решение № 326 от 10.09.2018 г. по адм. д. № 122/2018 г. на Административен съд –Смолян, с което по жалба на "Невел" ЕООД със седалище с. Ваклиново, общ. Сатовча е отменена Заповед № А – 658 – 1 от 31.08.2015 г. на кмета на Община Доспат, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ и протокол № 13/20.08.2015 г., т. 14 на ОЕСУТ е одобрено изменение на ПУП - ПР за УПИ XX, кв. 3 по плана на с. Црънча, утвърден със заповед № 252 от 22.10.1991 г., с урегулиране на нов УПИ XX, кв. 3 и отреждане "за гараж". В касационната жалба се твърди недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба от лице, което не е от кръга на заинтересованите лица да оспорват заповедта на кмета на община Доспат. Твърди, че именно с такива указания е отменено прекратително определение и съответно делото е върнато за установяване дали имота на "Невел" ЕООД действително се засяга от оспорения план за регулация. Твърди, че съдът и при първото разглеждане на делото не е установил този въпрос, а при второто неправилно приема, че жалбоподателят е лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Твърди, че с оспорения план не се променя предназначението на имота и че той не е съседен на имота, предмет на плана, тъй като се намира през улица. Евентуално върви неправилност на решението, поради неспазването на принципа за съразмерност на мярката по чл. 6 от АПК, тъй като посочва, че му е издадено разрешение за строеж за гараж спрямо новата регулация и строежът е извършен на груб такъв. Иска отмяна на решението и оставяне в сила на оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът кмет на Община Доспат не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът "Невел" ЕООД, чрез управителя си и чрез процесуалния си представител адв. Младенов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците А. Каракушева, А. Кехайов, А. Долапчиева, Б. Хаджиев, Б. Долапчиев, В. Кехайов, Г. Чолакова, З. Делибашева, М. Къзов, М. Еминов /Ю. Хаджиев/, М. Къзов, Н. Хаджиев, Р. Яшарова, С. Долапчиев, С. Къзов /С. Къзов/, С. Къзов, Т. Кьойбашиева, Ф. Кехайов, Ф. Долапчиева, З. Байрактарова, Р. Долапчиев, М. Долапчиев и К. Долапчиев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – Смолян е приел, че жалбата на "Невел" ЕООД е допустима, тъй като с оспорената заповед е допуснато промяна на предназначението на имота, предмет на оспорената заповед, който имот се явява съседен на имота на жалбоподателя пред първата инстанция. Приел е незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, поради нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, като е посочил, че същата, включително административната преписка по издаването й, не съдържа нито правни, нито фактически основания за издаване на заповедта. В изпълнение на указанията, дадени в решение на ВАС, с което е отменено предходно решение по оспорване на заповедта и делото е върнато за ново разглеждане, новият състав на АС – Смолян е приел, че със заповед № А – 146 от 11.04.2011 г., както и с оспорената в настоящото производство заповед от 2015 г. се изменя плана от 1991 г., като не са налице данни дали заповедта от 2011 г. е влязла в сила. Приел е, че със заповедта от 2011 г. площта на УПИ XX е била увеличена на 86 кв. м., а с тази от 2015 г. вече е увеличена на 104 кв. м., като и в двата случая увеличението на площта на УПИ XX е за сметка на улицата от о. т. 105 до о. т. 106, която със заповедта от 2011 г. е останала с широчина от 3 м., а по оспорената заповед също е засегната уличната регулация и регулационната линия на УПИ XI – 52, 53, 54 и 55, като от СТЕ е установено, че изградената улица от о. т. 81 до о. т. 82 и УПИ XV – за фурна на "Невел" ЕООД има денивилация с минимална височина от 0, 90 м. и максимална 2, 00 м. Приел е, че тъй като не е установено дали заповедта от 2011 г. е влязла в сила установеното от вещото лице разминаване между нея и оспорената заповед не е от значение за законосъобразността на заповедта от 2015 г. Изложил е съображения за липса на толкова тежък порок, който да води до нищожност на заповедта, но е стигнал до извод за незаконосъобразност на същата. Решението е правилно акто резултат, но по различни от изложените в него съображения. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, тъй като дружеството "Невел" ЕООД няма качество на заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗУТ. Видно от доказателствата жалбоподателят пред първата инстанция е собственик на УПИ XV – за фурна по плана на с. Црънча. С оспорената заповед е допуснато изменение на плана за регулация досежно УПИ XX – за гаражи, като от графичната част на плана, одобрен с оспорената заповед и приетата по делото СТЕ се установява, че променената регулация на УПИ XX се изразява в увеличение на площта му за сметка на съществуващата по регулационни план улица от о. т. 105 до о. т. 106. С оспорения план е изменена не само регулацията на УПИ XX, но и съществуващата улична регулация, като възражението на "Невел" ЕООД е именно досежно процедираното изменение на уличната регулация и стесняването на съществуващата улица от о. т. 105 до о. т. 106, с което твърди, че ще бъде препятстван достъпа до собствения му имот. Предвид характера на подробните устройствени планове като административни актове, при издаването им същите представляват единство между тестова и графична част, тъй като текстовата част на акта (заповед или решение на административен орган) са винаги придружени и с графична част, която трябва да съответства на текстовата част. В случая е допуснато изменение на регулацията на улицата, с която е граничен имотът на жалбоподателя пред първата инстанция, което обуславя засягането му от процедираното изменение, на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 предл. второ ЗУТ, тъй като в съседния на неговия имот – улица – е предвидено изменение. В тази връзка макар и по различни аргументи е правилен изводът на съда за допустимост на оспорването. Правилно АС – Смолян е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, тъй като същата не съдържа нито фактически, нито правни основания за издаването и за процедирането на изменение на действащия ПУП. ЗУТ придава стабилитет на влезлите в сила подробни устройствени планове, като тяхното изменение е допустимо само на изрично посочените основания по чл. 134, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. В оспорената заповед не е обосновано нито едно от визираните в тази правна норма условия, при които е допустимо изменението на ПУП, като липсата на изложени фактически и правни основания, препятства и съда да осъществи контрол за законосъобразност на процедираното изменение и съответно да установи дали са налице предпоставките за това. Както беше посочено и по – горе предвид особеността на административните актове по одобряване на подробни устройствени планове, включително техните изменения, актът съдържа тестова и графична част, които следва да бъдат с идентично съдържание. В настоящия случай от доказателствата се установява, че е налице съществено противоречие между текстовата и графичната част на оспорената заповед, като с текстовата част е допуснато изменение на регулацията на УПИ ХХ, а с графичната част е направено изменение и на съществуващата улична регулация, като това несъответствие е също нарушение от категорията на съществените, обосноваващо незаконосъобразност на оспорената заповед. Неоснователно е твърдението за неспазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, както и целта на закона при постановяване на оспореното решение. Целта на закона е при осъществяването на устройственото планиране на населените места да се осигури стабилитет на такива актове и допускане на изменение по изключение и при наличието на съответни предпоставки. Наличието на евентуално издадено разрешение за строеж по отменения план, за което доказателства не са представени, е неотносимо към законосъобразност на акта за изменение на плана. Задължение на администрацията е да издаде разрешение за строеж едва след влизане в сила на устройствения план. Решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и ва основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,