Решение № 12328 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив срещу решение 734/01.02.2024 г., постановено по административно дело 6729/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по обжалване на Напоителни системи ЕАД гр. София е отменен АУПДВ 47/27.06.2023 г., издаден от директора на посочената по горе дирекция за установено задължение за такса водовземане по чл. 194, ал. 1, т.1, б. а от Закона за водите (ЗВ) за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 18 954 лв. и лихви за забава за периода от 16.02.2022 г. до 27.06.2023 г. в размер на 2 749,84 лв. или общо в размер на 21 703,84 лв. Със същото решение е върната преписката на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив за изпълнение на дадените в решението указания. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно в касационната жалба е описана установената по делото фактическа обстановка, свързана със задълженията на Напоителни системи ЕАД за осъщественото водовземане от повърхностен воден басейн язовир Батак въз основа на издаденото разрешително. За неправилно касаторът счита приетото от съда, че проверката на предоставената от дружеството декларация не е задължителна, както и, че от страна от административния орган е поискано допълнително да се представи информация относно отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в Наредбата по чл. 117а ЗВ съобразно периодите периодите от обхвата на АУПДВ. Твърди, че количеството изразходвани водни маси през 2020 г., посочени в оспорения акт съответстват на посочените в декларацията на дружеството по чл. 194б ЗВ за съответния период. В тази връзка се сочи, че поради посоченото органът е изчислил размера на таксата за водовземане на основание данните от представената декларация по чл. 194б ЗВ, за което е уведомено дружеството, като му е предоставен срок за доброволно плащане. За безспорно установено се приема в касационната жалба, че дружеството е ползвало повърхностни води за напояване на земеделски култури, за което дължи заплащане на таксата на основание чл. 194, ал.1 ЗВ., определена в размерите и по реда на Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (Тарифата). Според касационния жалбоподател посочената такса се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление в Наредбата за нормите на водопотребление (Наредбата). Налице е позоваване на чл. 11 и чл. 12, ал. 3. от Тарифата, както и когато водовземането е за напояване, към единичния размер на таксата се прилага коригиращия коефициент в зависимост от отнетото количество вода съобразно нормите на водопотребление по чл. 12, ал. 3 от тарифата, като ако отнетото количество вода е равно или по малко от нормативно определеното за съответната агроклиматична зона и съответните култури, се прилага намаляващ коефициент от 0,7 и обратното ако отнетият обем вода е по голям от нормативно определеното количество, се прилага увеличаващ коефициент 1,3. Именно въз основа на справката от Напоителни системи ЕАД е изчислени и дължимата такса по коефициент 1,30 за отчетния период на 2021 г. е като не е взел предвид тази справка, вещото лице е направило изцяло погрешен извод, че коефициентът в случая е 1,90. За неверни се считат изводите на съда, че неправилно е определен размерът на таксата и не са сведени до знанието на дружеството констатациите от направената проверка. Сочи се също и, че в хода на административното производство дружеството не е представило доказателства за монтирани измервателни устройства и това е установено и от предходно извършени проверки, а отчитането на количествата вода е по рейки. За изцяло противоречива касационният жалбоподател счита заключението на допусната от съда съдебно- икономическа експертиза, като и ПО трите зададени въпроса е базирана експертизата единствено на това, че не е налице превишение на разрешените за ползване водни обеми пэ разрешителното. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и да се потвърди акта, като правилен и законосъобразен. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Н. Гавраилова, която претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на Напоителни системи ЕАД. Ответникът по касационната жалба Напоителни системи ЕАД гр. София в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание процесуалният представител на дружеството адв. Г. Гълъбова, я оспорва, като изразява становище за правилността на обжалваното решение Представителят на Върховна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени оспореният АУПДВ и да върне преписката на административния орган, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, издаден е в съответната форма по чл. 59, ал. 2 АПК и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но е материално незаконосъобразен. От изготвеният от административния орган констативен протокол Пз 149/26.04.2022 г., който удостоверява извършена проверка по документи и от тях е направен извод, че не е констатирано за 2021 г. превишаване на разрешените за ползване с месечния график водни обеми За неправилни съдът е приел доводите на ответника, че дружеството само е посочило, че следва да посочи корекционен коефициент от 1,3 и актът е издаден изцяло от представени от жалбоподателя справки за използваните количества водни обеми. Съдът е посочил в решението си, че както съгласно процесуалния закон - чл. 106, ал. 1 ДОПК, така и съобразно специалния материален закон чл. 194б ЗВ, административният орган не се доверява на декларираните от лицето данни, а е оправомощен да извърши проверка за съответствието им. Според съда липсват данни за осъществен контрол за съответствие съгласно чл. 194б, ал. 3, т.1 и 2 ЗВ с резултати от собствения мониторинг или с показания на измервателните устройства. В този смисъл съдът е счел, че напълно необосновано органът се позовава на изготвена от задълженото лице справка, в която са посочени погрешни данни за корекционния коефициент от 1,3, защото в нея е отразен отнет обем вода 9 720 000 куб. м., който попада в лимита по издаденото разрешително. При неизвършена от административния орган проверка за съответствие съобразно чл. 194б, ал. 3 ЗВ, се сочи в решението, че същият се е позовал само на посочения констативен протокол, в който е цитиран друг констативен протокол Пз 17/17.01.2022 г., според който общото количество вода, измерено и използвано за напояване през периода 01.10.2021 г. 31.12.2021 г. от язовир Батак, е 9 720 000 куб. м., е в обема, посочен от данъчнозадълженото лице. Съдът е посочил, че при данни с разрешително 01420031/11.06.2021 г. е предоставено право на водовземане от повърхностен воден обект язовир Батак, изграден на река Мътница с годишен лимит на ползваната вода до 10 000 000 куб. м., то определеният коефициент,1,3 не съответства на чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата, а е приложима в случая разпоредбата на чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата, тъй като отнетият обем е по малък или равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в посочената по горе Наредба за съответните култури. Съдът е кредитирал съдебно икономическата експертиза, тъй като тя е съответна на доказателствата по делото и не е оспорена от страните, като експертът е изчислил задълженията на лицето при корекционен коефициент от 0,7 съгласно чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата, но в съдебно производство първоинстанционният съд е приел, че не е компетентен да реши въпроса по същество. Посочено е в мотивите на обжалвания съдебен акт, че след отмяна на оспорения АУПДВ като незаконосъобразен, на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото като преписка да се върне на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване със задължителното тълкуване на закона, дадено с решението. Обжалваното решение е неправилно постановено. Няма спор между страните по делото, че на Напоителни системи ЕАД е издадено разрешително 01420031/11.06.2021 г. за водовземане от повърхностен воден обект язовир Батак, изграден на река Мътница с годишен лимит на ползваната вода до 10 000 000 куб. м. и въз основа на него дружеството е задължено да заплаща таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, . б а ЗВ. Разрешителното е издадено за напояване, т.е. за земеделски цели. Не се спори и, че за 2021 г., за който период е издаден процесния АУПДВ, Напоителни системи ЕАД не е заплатена дължимата такса за водовземане от повърхностни води на воден обект - язовир "Батак", изградени поливни площи в район "В." за земеделски култури. Правилно първостепенният съд е установил фактическата обстановка по делото, но неправилно е приложил материалния закон. Наистина разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 ЗВ задължава титулярът на разрешителното за водовземане да декларира дължимата такса, а ал. 2 задължава тя да се заплати в срок до 15 февруари на съответната година. За административния орган законодателят в чл. 194б, ал. 3 е възложил извършването на проверка на декларираното от задълженото лице, като осъществява собствен мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол. От отразения в АУПДВ констативен протокол не е установено несъответствие с допълнителните данни, подадени от дружеството, а и са взети под внимание констатациите от предходен констативен протокол за процесната 2021 г. От друга страна няма представени писмени данни по делото, нито възражения от страна на задълженото лице, че посоченото в акта не отговаря на действителността. В справките на дружеството е посочен друг отнет обем вода от водния обект - 9 720 000 куб. м., а не декларирания от 935 912 куб. м., въпреки твърденията на дружеството в първоинстанционната жалба. Размерът от 935 912,310 е посочен в таблица за 2021 г. за НС "В." не представлява годишния отнет обем вода, а актувани водни маси, като в същата таблица и справките от дружеството като отнет годишен обем са отразени 9 720 000 куб. м., както и в представените впоследствие справки от дружеството, като това изцяло опровергава посоченото в декларацията. При установеното по делото, че след подаването на декларацията, административният орган е изискал допълнителна информация във връзка с извършване на напояването на земеделски култури, вкл. и за нормите на водопотребление, както и за ежемесечното потребление на вода за проверявания период, категорично се установява, че отнетия обем вода за 2021 г. за конкретния воден обем е 9 720 000 куб. м., а също и с изрично посочване на единичния обем на таксата от 0,0015 предвид използването на водата за напояване на земеделски култури и корекционния коефициент от 1,3 съгласно формулата по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата, е изчислена и дължимата такса. Съгласно установените по делото фактически установявания и въпреки неизвършения от административния орган собствен мониторинг съгласно чл. 194б, ал.1, т.1 ЗВ, това не представлява такова съществено нарушение, което само по себе си би опорочило крайният му акт като незаконосъобразен. Последният е издаден въз основа на събраните данни по разрешителното и доказателствата от "Напоителни системи" ЕАД за отнетия воден обем, вкл. и съобразяване и с нормите на водопотребление, които са предоставени от същото дружество в административното производство. При изисканите от административния орган справки, в тях е заложено, че за 2021 г. нормите на водопотребление са 2 307 265,78 куб. м., а отнетия обем вода за напояване е по - голям - 9 720 000 куб. м., както е прието и в АУПДВ. С оглед изложеното законосъобразно в оспорения АУПДВ е определен размер на таксата по чл. 194, ал.1, т.1 б. "а" ЗВ във връзка с Тарифата, посочена по горе - чл. 12, ал. 3, т.2. В същия смисъл са и решения по адм. дела 10504/2023 г., 2564/2024 г., 2655/2024 г. и др. на ВАС, Първо и Осмо отделение. Обжалваното решение е неправилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Напоителни системи" ЕАД срещу процесния АУПДВ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на делото и направеното в съдебното заседание на 15.10.2024 г. искане от юриск. Н. Гавраилова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да се присъди в размер на 2 353,35 лв. за всяка една от съдебните инстанции или в общ размер от 4 706,70 лв. На ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като такива не се дължат предвид изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение