Решение № 9423 от 26.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, чрез процесуалния представител адв. Ц. Манова, срещу решение 1225/05.07.2021 г., постановено по адм. дело 862/2020г. по описа на Административен съд Благоевград. С него по жалба на ЕТ Х. Бухова [населено място], община Гоце Делчев, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/311/00719/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8502 от 02.06.2020г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие и ответникът е осъден да заплати разноски по делово в размер на 4050лв. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно поради аргументи за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба, в писмени бележки и становище по съществото на спора на процесуалния представител адв. К. Ангелова, са развити подробни съображения в подкрепа на касационните оплаквания. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представените доказателства за извършването им и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът ЕТ Х. Бухова, в писмен отговор иистановище по съществото на спора на процесуалния представител адв. А. Мейзинева, оспорва основателността на касационната жалба. Отправя молба първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Смолян е бил АУПДВ 01/311/00719/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8502 от 02.06.2020г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание т.30 от Приложение към раздел Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП на мерките от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007- 2013 г., във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, е определено като окончателно подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 373 962,73лв. - т предоставена финансова помощ. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 15.10.2014 г. ЕТ е сключил договор 54/3/3110955 от 15.10.2014г. за отпускане на финансови средства при условията на Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 373 962,73лв. като 70 % от одобрените разходи по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за 2007-2013г. Предмет на договора е осъществяването на проект 01/31100719 от 13.05.2013г. обзавеждане на кафе аперитив и магазин, смр къща за гости, обзавеждане и оборудване на 3 и 4 етаж, бизнес план - в [населено място], общ. Гоце Делчев. При извършени проверки от контролните служители в периодите 19.06.2019- 21.06.2019 г. и 16.07.2019- 18.07.2019 г. е констатирано неспазване на договорните и нормативни задължения в две направления, както следва: 1. За три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) установеното средно аритметично изпълнение на бизнес плана е 0,69% от заложените приходи; и 2. Неспазване на изискването за разкриване и поддържане на три работни места като определената заетост средно за трите пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ е 54,54% спрямо заложената в бизнес плана заетост. При проверка на мотивите за издаване на АУПДВ, решаващият съд е отбелязал констатацията на органа за неспазване на критериите за допустимост, каквото е неизпълнението на бизнес плана в част заетост, както и неспазване на други задължения, каквото е задължението за изпълнение на приходната част на бизнес плана. По съществото на спора съдът е обосновал заключение, че производството неправилно се е развило и приключило по реда на АПК. Изложени са съображения и относно одобрените показателите в бизнес плана и начина на определяне на окончателния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ. Според правните изводи в обжалвания съдебен акт, изпълнителният директор на ДФЗ не е следвало да се позовава на разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП при издаването на АУПДВ, доколкото в случая е приложим редът по ал. 6 на чл. 27 от ЗПЗП, препращащ към ЗУСЕСИФ. При това положение е прието, че налагането на финансова корекция при установена нередност е следвало да бъде извършено с решение по ЗУСЕСИФ. За да достигне до крайното си заключение съдът е разгледал условията на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е определил приложимите норми от националното и европейското законодателство. В изложените мотиви са цитирани конкретни решения от практиката на ВАС, които подкрепят даденото тълкуване относно непостигането на индикаторите в одобрения проект по мерките и подмерките от ПРСР. Постановеното решение от Административен съд Благоевград е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания на първоинстанционния съд са правилни като изложените по-нататък правни аргументи и мотиви са логически издържани и в съответствие с доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба. Предоставянето на финансова помощ на ЕТ е въз основа сключен Договор 54/3/3110955 от 15.10.2014г. за отпускане на финансови средства при условията на Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007- 2013 г. В случая петгодишният мониторингов период, считано от датата на сключването на договора, е изтекъл на 15.10.2019 г., т.е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт с писмо изх. 01-6500/8502 от 25.10.2019 г. От изложеното следва, че административният орган е бил длъжен да прецени дали са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ след изм. с бр. 51 на ДВ от 2022 г.), и само ако те не са налице, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г. и в сила от 28.06.2019 г.). Изпълнителният директор на ДФ Земеделие не е съобразил действащата нормативна уредба при издаването на процесния АУПДВ и това е довело до неговата закономерна отмяна от съда. Следва да се има предвид, че АУПДВ по общо правило се издава по реда за издаване на административни актове на АПК, доколкото в съответния закон не е предвиден специален ред за установяване на публичното вземане (по арг. от чл. 166, ал. 2, изр. 1 от ДОПК). Именно този принцип е възпроизведен от законодателя и в ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП и това е видно от текста на разпоредбата. Основните касационни аргументи са насочени в подкрепа на подхода и реда, възприети от изпълнителния директор на ДФ Земеделие за установяване на безвъзмездната финансова помощ, подлежаща на възстановяване от ЕТ. Административен съд Благоевград е определил правилно относимите законови разпоредби и е съобразил факта, че АУПДВ е издаден на 08.02.2021 г., след измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 51/2019 г.), които са в сила от 28.06.2019 г. Противно на възражението на касатора, крайното заключение на административния съд е в съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от приложимата редакция на ЗУСЕСИФ, която гласи, че неизвършените финансови корекции след окончателното плащане по проект са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Същото не изключва приложението на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, въведен с ДВ, бр. 51 от 2019 г. Съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст, под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициер, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. При липса на спор от фактическа страна по делото следва, че разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) е неприложима в случая. Текстът на разпоредбата предвижда започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. да бъдат довършени по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В тази връзка е необосновано твърдението, че проверките спрямо ЕТ са извършени в периода на мониторинг, а не след него. В случая няма спор, че производството по издаване на АУПДВ е открито с писмо изх. 01-6500/8502 от 25.10.2019 г. и това обстоятелство е посочено изрично в процесния административен акт. Аргументите на и тезата за отклонение в правилото на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г.) не са правно обосновани предвид факта, че не се държи сметка за съдържанието и съотношението между цитираните по-горе нормативни разпоредби. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ или ЗУСЕФСУ след изм. с бр. 51 на ДВ от 2022 г., предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета и Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго положение не се съдържа в ЗПЗП, доколкото § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП ограничава прилагането на досегашния ред за производствата, започнали по издадените до датата на влизане в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., до периода на мониторинг. В конкретния случай основанието за издаване на акта е неизпълнение или по-точно, непостигане от ЕТ на заложените в приходната част на бизнес плана финансови показатели, които са послужили като основание проектът да бъде определен като допустим. Както обосновано е отбелязал и административния съд, практиката на ВАС е категорична, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и съставлява именно основанието, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. По тези съображения настоящият касационен състав намира и искането на касатора за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за безпредметно. Обжалваното съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна с оглед изхода от делото. Основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в заявения в искането и договора за правна помощ заплатен размер от 6000лв. Неоснователно е искането на касатора за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, тъй като същото не превишава минималния размер на възнагражденията, определен спрямо материалният интерес на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,