Решение № 15830 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1832/2019 г.

Решение № 15830 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1832/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: на главния архитект на община Исперих, чрез проц. си представител адв. Е. Кралева и на В. Петков, [населено място], чрез проц. си представител адв. М. Найденова, против решение № 122/28 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 194/2018 г. по описа на Административен съд Разград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност в жалбата от главния архитект се иска отмяна на решението в частта му, с която делото се изпраща ва РДНСК-СЦР за ново произнасяне, а с жалбата на В. Петков се претендира отмяна на решението като незаконосъобразно и постановяване на друго по съществото на спора. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на В. Петков и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от главния архитект на община Исперих против заповед № ДК-10-СЦР-8/03 октомври 2018 г. на началника на РДНСК-СЦР, с която, на осн. чл. 216, ал. 6 вр. чл. 183, ал. 1 ЗУТ е отменено като незаконосъобразно издаденото разрешение за строеж № 13 от 27 март 2015 г., заедно с одобрения на 27 март 2015 г. инвестиционен проект за строеж "Смесен магазин", находящ се в УПИ ІХ-141, кв. 49, по плана на гр. Исперих. Съдът е отменил оспорената заповед и е изпратил преписката на началника на РДНСК-СЦР за ново произнасяне, при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона съобразно съдебния акт. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. С оспорената заповед са отменени РС и инвестиционен проект като органът е приел, че предвид влязло в сила съдебно решение с правно основание чл. 108 ЗС и в тази връзка променен ПУП-ПР с влязла в сила заповед заинтересуваната страна В. Петков е станал съсобственик на част от парцела, в който е предвидено новото строителство по процесното РС. В тази връзка е бил изискуем договор на Петков в нотариална форма с останалите съсобственици на парцела. Изведени са изводи за отмяна на разрешението за строеж, поради материална незаконосъобразност - липсата на договора, предвиден в хипотезата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Решаващият съд излага в мотивите си, че съсобственост между Петков и собствениците на УПИ ІХ-141 не е възниквала, тъй като в резултат на успешно проведеното производство по ревандикационния иск в патримониума на Петков преминала реална част от УПИ ІХ-141, кв. 49 - 3. 5 кв. м., като в последствие и съобразно това решение на Районен съд Исперих е издадена заповед, с която е изменен ПУП-ПР и е увеличена площта на УПИ VІІІ-155 като е променена регулационната граница между двата имота. Съдът е установил, че строителните книжа не съответстват на изменения ПУП, което налагало или преработка на инвестиционния проект и издаване на ново разрешение за строеж, или учредяване на право на строеж на В. Петков. В резултат на тези си изводи съдът незаконосъобразно е изпратил преписката на началника на РДНСК-СЦР за ново произнасяне, при което да се изпълнят указанията от акта му. Предвид изложеното този съд намира, че АС Разград е постановил незаконосъобразно решение. Оспореният административен акт е бил законосъобразен като краен резултат и решаващият съд е следвало да го остави в сила, но при коригиращи мотиви. Съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на административните актове следва да се преценява към момента на тяхното издаване. При издаване на спорното РС № 13/27 март 2015 г. теренът, върху който е предвидено строителството не е съсобствен. Такъв той не става и в последствие тъй като след влизането в сила на 27 юли 2016 г. на решението на районния съд, със заповед, влязла в сила на 27 февруари 2017 г. е променена регулационната граница мужду двата имота. В същото време и предвид чл. 142, ал. 2 АПК в производството следва да се преценят и новите факти, от значение за делото, установени след издаването на акта и преди приключване на устните състезания. Ноторно е, че към момента на издаването на разрешение за строеж № 13 от 27 март 2015 г. В. Петков не е бил заинтересувано лице да го обжалва, ерго липсата на съгласието му, още повече нотариален договор със собствениците на парцела, за който е издадено разрешението за строеж, не би могло да е основание за незаконосъобразност. Правният му интерес възниква в по-късен момент, при това със сила на присъдено нещо и влязъл в сила административен акт. Оказва се, че разрешението за строеж е върху част от имота на Петков, а производството касателно акта, с който разрешението е обжалвано, е висящо, следователно и на осн. чл. 142, ал. 2 АПК трябва да се имат предвид новонастъпилите обстоятелства от значение за делото. Новопроектираната сграда вече не е на регулационната граница мужду УПИ ІХ-141 и УПИ VІІІ-155 с оглед вписаната промяна, а навлиза в имота на Петков, без негово съгласие, изразено в съответната форма. По тези съображения обжалваният акт на началника на РДНСК-СЦР за отмяна на разрешение за строеж № 13 от 27 март 2015 г., заедно с одобрения на 27 март 2015 г. инвестиционен проект за строеж "Смесен магазин", находящ се в УПИ ІХ-141, кв. 49, по плана на гр. Исперих, като противоречащи на действащия ПУП, е законосъобразно, като краен резултат, но по изложените съображения. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Отменяйки заповед № ДК-10-СЦР-8/03 октомври 2018 г. на началника на РДНСК-СЦР АС Разград не е следвало да изпраща преписката на същия административен орган за ново произнасяне, най малкото защото не е било в компетенциите му да извърши преработка на инвестиционния проект и издаване на ново разрешение за строеж, или учредяване на право на строеж на В. Петков, по арг. чл. 216, ал. 6 ЗУТ. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен като краен резултат и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила при коригирани мотиви, съобразно този съдебен акт. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба на В. Петков - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на В. Петков следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 670 лв, доказани по своя размер и платими от Община Исперих. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав