Решение № 8293 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7845/2016 г.

Решение № 8293 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7845/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. Ж. против решение № 709 от 18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 923/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед за задържане на лице рег. № 339зз-616/2.12.2015 г., издадена от полицейски орган А. К. С., младши автоконтрольор при Районно управление на Министерство на вътрешните работи - Сандански (РУ на МВР - Сандански). Касационната жалба съдържа оплакване за незаконосъобразност на съдебното решение, като изложените съображения сочат по същество на отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на решението и постановяването на ново по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата на М. К. Ж. срещу процесната заповед за задържане рег. № 339зз-616/2.12.2015 г. Ответната страна по касационната жалба - А. К. С., младши автоконтрольор при РУ на МВР - Сандански, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното в нея отменително основание и данните по делото и на основание чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първата инстанция е била заповед за задържане рег. № 339зз-616/2.12.2015 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ на МВР - С. А. К. Стоянов, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 часа. За да постанови отхвърляне на жалбата на М. К. Ж. срещу заповедта, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в законоустановената форма при спазване на изискванията за съдържание и мотивиране на акта, същият е издаден при наличие на релевантните материалноправни предпоставки и в съответствие с административнопроизводствените правила и целта на закона. Така формираният от съда краен извод е законосъобразен и обоснован, мотивиран с подробни фактически констатации и правни доводи, поради което следва да бъде потвърден от касационна инстанция. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР компетентност. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена при спазване на установената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и в същата са посочени правното (а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР) и фактическите основания за нейното издаване. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Това е така, тъй като фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. В случая, от анализа на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са били налице към момента на издаване на процесната заповед. Сведения за обстоятелствата, довели до задържането на М. К. Ж. и обосноваващи наложената й принудителна административна мярка по ЗМВР, се съдържат в приложените по делото материали по досъдебно производство № 339зм-819/2015 г. по описа на РУ на МВР - Сандански, образувано на 2.12.2015 г. на основание чл. 212, ал. 3, вр. ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс, като производството е започнало с разпит на свидетеля А. К. С.. Тези факти, подробно описани в материалите по досъдебното производство и възприети и изложени в решението на първоинстанционния съд, са достатъчни да мотивират извода за прилагане на административната мярка в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Относно липсата на подробното им описание в заповедта, правилно е заключението на първоинстанционния съд, че заповедта се издава при условията на незабавност и при наличието единствено на данни за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление, поради което и не се налага подробното излагане в нея на обстоятелствата, формиращи фактическото основание на заповедта. Посочването, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр. ДП № 339зм-819/2015 г. по описа на РУ - Сандански отговаря в достатъчна степен на изискването за мотивиране на заповедта съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Предвид гореизложеното, следва да бъдат изцяло споделени съображенията на първоинстанционния съд за издаване на административния акт в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона АС - Б. е приел, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. Данните от представените по делото писмени доказателства дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление от частен характер, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо М. К. Ж. е приложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и лицето е задържано за 24 часа в помещение за временно задържане на РУ на МВР - Сандански. Обстоятелството, че към момента на задържането лицето не е било привлечено като обвиняем по образуваното и цитирано в заповедта досъдебно производство, е без значение за прилагане на мярката, тъй като не променя обстоятелството, че спрямо него са налице данни за участие в инцидент, при който на трето лице, в случая - полицейски служител, е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 1 НК. Принудителната административна мярка е била приложена спрямо жалбоподателя и в съответствие с вменената й от закона цел. Ограничаването на правото на свободно придвижване е допуснато единствено с оглед създаването на условия за безпрепятствено осъществяване на законовите правомощия на органите на МВР по разследване на случая, установяване самоличността на евентуалния извършител на престъплението и осуетяване възможността за неговото укриване. Следва да бъдат подкрепени и доводите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлено възражението на жалбоподателя за накърняване на правото й на защита поради неосигуряване на преводач. Мотивите на съда в тази насока, подробно и ясно изложени, се основават на събраните по делото относими доказателства. При разглеждане на делото както в рамките на първоинстанционното съдебно производство, така и от настоящата касационна инстанция, жалбоподателят не представя доказателства, които да обосноват заключение в противоположен смисъл. Предвид гореизложеното, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че като е достигнал до извод за законосъобразност на атакуваната заповед за задържане и е отхвърлил оспорването на М. К. Ж. като неоснователно, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, съответен на фактите по делото и приложимия материален закон. Не се доказва наличие на соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение на Административен съд - Б. като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед липсата на изрично искане от ответната страна в настоящото производство, разноски за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение