Решение № 9961 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2013 г.

Решение № 9961 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Благой Иванов, против решение № 4339 от 28.03.2013 г., постановено по адм. дело № 15396/2012 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Тихомир Станчев Петков, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Като разгледа по същество жалбата на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на ВАС приема, че касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отменена Заповед № К-12529/13.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на Тихомир Станчев Петков му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен инспектор I степен в сектор "Оперативна готовност" към отдел "Отбранително-мобилизационна подготовка" при ГДПБЗН - МВР. Решаващият съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на материалноправните норми, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено служителят да е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода месец април 2012 г. до 18.07.2012 г. в гр. София неколкократно е обещавал на служител под прикритие да упражни влияние в Института по психология - МВР при изследване на психологическа годност за постъпване на работа в МВР, както и да предостави изпитни варианти на психологически тестове, за което е поискал и приел сто лева. Решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният състав е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарно за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и т. 4, 5, 7, 8, 31, 33 и 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните. На първо място, от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че тестовете, предадени от свидетелката Елка Димитрова Иванова на Тихомир Станчев Петков се отнасят за кандидатстване за работа в чужбина и нямат пряко отношение към професионалната психодиагностика в МВР, което се потвърждава и от писмо на Института по психология в МРВ до дисциплинарно-наказващия орган. От друга страна, при предаването на тестовете Елка Димитрова Иванова е поискала от ответника да й бъде заплатена сумата от 100 лв. - направените от нея разходи за закупуването на тестовете от книжния пазар. В този смисъл решаващият съд правилно е приел, че в административното производство не са ангажирани доказателства, че Тихомир Станчев Петков неколкократно е обещавал на служител под прикритие да упражни влияние в Института по психология на МВР при изследване на психологическа годност за постъпване на работа в системата на ведомството, както и да предостави изпитни варианти на психологически тестове, за което е поискал и приел сто лева. Правилно съдът посочва, че Тихомир Станчев Петков не е могъл да упражни такова влияние нито въз основа на заеманата от него длъжност - главен инспектор I степен в сектор "Оперативна готовност" към отдел "Отбранително-мобилизационна подготовка" при ГДПБЗН - МВР, нито с познанството му с лица, можещи да упражнят такова влияние. Най-сетне, независимо, че съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, и в този смисъл, нарушението на служебната дисциплина не е задължително да представлява престъпление, съдът се счита задължен да отбележи, че в мотивната част на оспорения административен акт изрично е посочено, че по случая с Тихомир Станчев Петков е образувано досъдебно производство № 20-П/2012 г. по описа на СО при СГП за осъществен състав на престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК. Несъмнено двете производства - наказателното и дисциплинарното, се развиват независимо едно от друго и установяването на релевантните за всяко от тях факти, следва да стане в съответното производство, а реализирането на дисциплинарната отговорност настъпва независимо от наказателната и наличието на образувано наказателно производство и резултатът от същото е без значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. Доколкото обаче привличането на Тихомир Станчев Петков като обвиняем по досъдебното производство (вкл. задържането му за срок от 72 часа) са посочени като факти, относими към нарушенията по т. 4, 5, 7, 8, 31, 33 и 34 от ЕК, следва да се посочи, че с Постановление № 4-1234/12 от 13.03.2013 г. на СГП и Постановление № 3-148/13 он 15.04.2013 г. на СРП досъдебното производство № 20-П/2012 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 3-148/2013 г. по описа на СРП, образувано и водено срещу Тихомир Станчев Петков е прекратено. Изложените в касационната жалба доводи, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, изцяло се споделя от настоящия състав. Предвид изложените съображения, настоящият състав счита за правилен извода на първостепенния състав на съда, че обжалваната заповед за уволнение следва да бъде отменена, като издадена при липса на посоченото в нея материалноправно основание за издаването й. Не е доказано служителят да е осъществил действия, които да се квалифицират като дисциплинарни нарушения за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и т. 4, 5, 7, 8, 31, 33 и 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващи основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. По делото е представено доказателство - договор за правна защита и съдействие от 21.04.2013 г., за изплатено адвокатско възнаграждение на адв. Стефан Трендафилов за производството пред касационната инстанция в размер на 1 000 лв., поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в този размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,