Решение № 1413 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15292/2009 г.

Решение № 1413 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15292/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по молба, подадена от Цеца Димитрова Костадинова за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на Решение № 7117 от 1.06.2009 г. по адм. дело № 7967/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение от 31.01.2005 г. по адм. дело № 1371/2002 г. на Софийски градски съд. Релевира доводи, че е била здравословно възпрепятствана да се яви на съдебното заседание, за което впоследствие е представила писмени доказателства. Ответната страна не изразява становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, по което е постановено решението, предмет на отмяната, е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Цеца Димитрова Костадинова против решение от 31.01.2005 г. по адм. дело № 1371/2002 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу Заповед № 77-01-59 от 16.04.2002 г. на кмета на Столична община, район "Подуяне". По касационната жалба е образувано адм. дело № 7967/2008 г. на Върховния административен съд, насрочено за съдебно заседание за 6.04.2009 г., за която дата и час касаторката е редовно призована на 27.11.2008 г. Преди датата на заседанието тя е депозирала молба от 5.04.2009 г. за отлагане на делото, поради оттегляне на адвокатското пълномощно, желание да се защищава лично и невъзможността й да го стори поради заболяване. Представила е медицинско направление, издадено на 5.04.2009 г. в 20.10 часа. В него е отразено, че се оплаква от главоболие, световъртеж, чувство на задух и изтръпване на ръцете. Оплакванията й са за пореден път, но в момента са по-изразени. От четири месеца има гинекологични проблеми. С медицинското направление е изпратена до общо практикуващ лекар с мнение за контрол на артериалното налягане и евентуална консултация с гинеколог. Съдът е обсъдил молбата и представеното към нея писмено доказателство и е приел, че не са налице условията, посочени в чл. 139, ал. 1 от АПК за отлагане на делото. С протоколно определение е оставил без уважение направеното искане, дал е дал ход на съдебните прения и е обявил делото за решаване. В срока за произнасяне - на 8.04.2009 г., касаторката е пуснала нова писмена молба за отмяна на хода по същество по същите съображения. Към молбата е представила ксероксно копие от дневника на лекар-гинеколог и издадено от същия лекар медицинско удостоверение № 960 от 7.04.2009 г.. В него е отразен гинекологичният статус на молителката и е посочено, че се нуждае от 7 дни домашно лечение. Отразено е още, че не се издава болничен лист, доколкото тя не работи и не е осигурена. Съдът не е уважил молбата и на 1.06.2009 г. е постановил Решение № 7117, с което е оставил в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на съдебния акт е неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК урежда четири самостоятелни хипотези на отмяна на влезли в сила решения, постановени по дела, по които страната не е участвала или не е била представлявана. Една от тях урежда случаите на невъзможност да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Като такова препятствие, молителката сочи здравословното си състояние, което не й е дало възможност да се яви пред съда. Представя, като доказателство цитираното медицинското удостоверение. Само по себе си обаче, то не установява извинителна по смисъла на закона причина за неявяването й при разглеждане на делото, което действително е с особено значим за молителката предмет. Единственото, което е обективирано в удостоверението е нуждата й от 7 дни домашно лечение. Медицинското удостоверение обаче не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността. Нормата е приета и обн. в ДВ, бр. 23 от 2007 г. и е действаща към момента на провеждане на съдебното заседание от касационната инстанция. Тя нормативно урежда задължението на лицата, които са в определен домашен амбулаторен режим да се явяват пред органите на съдебната власт. Единственото изключение е ако в графа "бележки" на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването не позволява на лицето явяването му пред тези органи. Доколкото молителката не е осигурена, на нея не й бил издаден болничен лист, а медицинско удостоверение, което го замества. В него липсва изрична забележка, че здравословното й състояние съставлява пречка да се яви пред съда. Поради това удостоверението не установява по нормативно предвидения начин основателна и уважителна причина за неявяване в съдебно заседание. В този смисъл е неоснователно възражението на пълномощника на молителката, че след като в удостоверението било вписано "Да послужи пред съдебните власти" - се изпълнявало особеното изискване на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Вписването в случая единствено показва, кой е адресат на удостоверението /който се вписва във всеки един такъв документ/, но по никакъв начин не може да се интерпретира, като изрично отбелязване на факта, че заболяването не позволява явяване на лицето пред съда. Поради това молителката не е доказала пред съда, а не доказва и в настоящото отменително производство наличие на препятствие да участва лично по делото, което да не е могла да отстрани. По отношение на нея не е била налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 от АПК, задължаваща съда да отложи делото, било на самото съдебно заседание, било в срока за произнасяне на решението. По същите съображения по отношение на нея не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отделно от това в касационното и отменителното производство не е доказано твърдението на молителката в молбата й от 5.04.2009 г., че няма пълномощник, който да я представлява по делото, тъй като е оттеглила адвокатското пълномощно. На л. 51 от адм. дело № 1370/2002 г. на Софийски градски съд е приложено пълномощно от 14.04.2003 г., с което Цеца Димитрова Костадинова упълномощава адвокат Григорова да води делото до окончателното му приключване във всички инстанции, в това число и в касационната инстанция. Липсва каквото и да било писмено начало на оттегляне на това пълномощно, което да даде основание на съда да приеме, че в касационното производства страната не е имала адвокат-пълномощник, който надлежно да я представлява. Поради това не се установява и невъзможност тя да се представлява пред касационната инстанция чрез повереник. Или не е налице и тази хипотеза на чл. 239, т. 5 от АПК и молбата за отмяна, като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия