Решение № 6663 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Красно село Столична община, чрез юрк. Милчева като процесуален представител, срещу решение 21349 от 27.10.2024 г., постановено по адм. дело 3959/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените разноски. Ответникът Пионер Софткомерс ЕООД, представлявано от управителя си и адв. Иванов като пълномощник, в съдебно заседание и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на главния архитект на район Красно село Столична община за издаване на виза за проектиране по заявление рег. РКС24-АХ00-4/21.02.2024 г., подадено от Пионер Софткомерс ЕООД. За да постанови този резултат, съдът приема, че непроизнасянето на компетентния орган по депозираното пред него искане в предвидения по чл. 140, ал. 7 ЗУТ специален едномесечен срок, представлява мълчалив отказ, който по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК е приравнен на изричния такъв за издаване на акт със съответното съдържание. Излага съображения за допустимост на жалбата като подадена в срок съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Обосновава извод, че мълчаливият отказ е издаден в противоречие с материалния закон. Като се позовава на приложените към заявлението и административната преписка документи приватизационен договор от 27.01.1997 г. и заповед РД-564-68/21.07.2006 г. на кмета на СО, изменена със заповед РД-564-67/19.06.2007 г., от които е видно, че в полза на Пионер Софткомерс ООД е учредено възмездно право на пристрояване и надстрояване за обект: многофункционален комплекс собственост на дружеството, върху недвижим имот частна общинска собственост, както и при липса на влязло в сила съдебно решение, с което е признато, че учреденото в полза на Пионер Софткомерс ЕООД право на строеж е погасено по давност по смисъла на чл. 67 от Закона за собствеността (ЗС), съдът приема, че заявителят притежава качеството на възложител като носител на ограничено вещно право. По тези съображения достига до извод, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, поради което го отменя и връща делото като преписка на главния архитект на район Красно село Столична община за произнасяне с изричен акт в едномесечен срок от влизане на решението в сила съобразно дадените указания. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: От данните по делото се установява, че на 21.02.2024 г. е подадено заявление от Пионер Софткомерс ЕООД, с което е направено искане за издаване на виза за проектиране за административно - промишлен комплекс в имот с идентификатор 68134.208.21 по плана на гр. София, район Красно село , [улица], частна общинска собственост. По направеното искане няма произнасяне. Не се спори, че с приватизационен договор от 27.01.1997 г. и приложение 1 към него, сключен между министъра на промишлеността и Б. А. Я., е прехвърлена собствеността на държавна дъщерна фирма Пионер Софткомерс . По този договор в имуществото на ДДФ Пионер Софткомерс са включени следните недвижими обекти - незавършен търговско-промишлен комплекс на 3 етажа, общо 1680, 75 кв. м, подобект топла връзка с платено право на строеж за 184, 83 кв. м на фаза работен проект, както и спомагателна сграда - завършена, с РЗП 152 кв. м., всички с административен адрес: гр. София, район Красно село , [улица], заедно с всички права по договор за отстъпено право на строеж от 19.09.1991 г. Със заповед РД-564-68/21.07.2006 г. на кмета на СО, изменена със заповед РД-564-67/19.06.2007 г. в полза на Пионер Софткомерс ООД, в капитала на което са включени като непарични вноски по реда на чл. 72 и чл. 73 ТЗ двете сгради, е учредено възмездно право на пристрояване и надстрояване за обект: многофункционален комплекс - негова собственост, върху недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ УПИ VI, кв. 11, м.[жк], целия с площ 3 084 кв. м. При тези факти е правилен изводът на съда, че липсата на волеизявление на компетентния орган - главния архитект на район Красно село , на когото от главния архитект на Столична община е делегирано правомощието да издава визи за проектиране, представлява мълчалив отказ да се произнесе по подаденото до него заявление в едномесечния срок съгласно чл. 140, ал. 7 ЗУТ. Този отказ се приравнява на изричния такъв по надлежно подадено искане, поради което при преценката на неговата законосъобразност от съда следва да бъдат съобразени всички фактически и правни предпоставки, на които се основава претендираното право и предполагаемите съображения на компетентния орган да приеме, че не са изпълнени законовите условия за издаване на искания акт. Касаторът оспорва качеството на възложител на дружеството, като твърди, че учреденото в негова полза право на строеж е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗУТ, възложителят или упълномощено от него лице може да поиска издаване на виза за проектиране. По смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител", е собственикът на имота, лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Според чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. В случая искането за издаване на виза е подадено от Пионер Софткомерс ЕООД, на което е учредено вещно право на строеж в имот, частна общинска собственост, предмет на заявлението. Поради това законосъобразно е преценено, че главният архитект на район Красно село - Столична община следва да издаде поисканата виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, а отказът да направи това е постановен в противоречие с цитираните материалноправни разпоредби и подлежи на отмяна, като преписката правилно е изпратена на органа за ново произнасяне с изричен акт. Възражението на касатора, че според чл. 67, ал. 1 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1 ЗС) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години, какъвто е случая по отношение на процесния имот, е неоснователно. По делото не са налични доказателства за влязло в сила решение на гражданския съд, с което да е признато, че учреденото в полза на Пионер Софткомерс ЕООД право на строеж е погасено по давност. След като в хода на процеса не се доказва отпадане качеството на суперфициар на заявителя, установено с влязло в сила решение, то административният орган не може да откаже издаване на виза за проектиране само поради това, че дружеството не притежава качеството на възложител. Правилно в обжалваното решение е прието, че възражението за погасителна давност не може да се приложи служебно нито от административния съд, нито от органа в производството по подадено искане за издаване на виза за проектиране. Те не разполагат с компетентност да се произнасят по вещноправни въпроси. Дали правото на строеж е погасено по давност и какви права притежава ответното дружество върху имота, частна общинска собственост, са въпроси, които се решават по общия исков ред (в този смисъл са мотивите на ТР 1/04.05.2012 г. по тълк. дело 1/2011 г. на ГК на ВКС). Не се споделят от настоящия състав и доводите на касатора, че първоинстанционният съд при тълкуването и даването на разяснения не обосновава правилно разликата между учредяване право на строеж и издаване на разрешение за строеж. Касае се за два различни по своето правно естество акта със самостоятелни правни последици. Учредяването на право на строеж (суперфиция) е вещно право, уредено в Закона за собствеността (чл. 92 и сл.). Учредява се с нотариален акт върху недвижим имот, който е собственост на друг правен субект. Дава право на титуляра да построи сграда върху чужд имот и да я притежава като собственик. Правото на строеж може да бъде възмездно или безвъзмездно, учредява се доброволно или по предвидени в закон условия. Вписва се в имотния регистър и поражда вещноправно действие от момента на вписването. Разрешението за строеж е индивидуален административен акт, издаван по реда на ЗУТ от главния архитект на общината (района). Предпоставките са: наличие на учредено право на строеж, съгласувани проекти, платени такси и др. Не създава вещно право, а само разрешава конкретното строителство от гледна точка на градоустройствените и техническите норми. Следователно, за да бъде ответното дружество легитимирано като заинтересовано лице в качеството на възложител да заяви издаване на виза за проектиране, не е необходимо вече да има издадено разрешение за строеж. Достатъчно е да е учредено в негова полза валидно право на строеж, което го прави носител на правен интерес включително с право да участва в процедурите по уведомяване, обжалване и т.н. Следователно, учредяването на право на строеж е предходен акт с вещноправен характер, който е предпоставка за издаване на разрешение за строеж. Неоснователни са и възраженията, че съдът се опитва да разреши и спор за материално право в хода на административния процес. Следва да се посочи, че по делото няма данни за спор за собственост, а и дори да е налице, то този спор няма отношение към настоящото производство. Разрешаването му не е от компетентността на административния орган, който няма основание да не се съобрази с ограничените вещни права на заявителя и да откаже да издаде виза, позовавайки се на евентуални претенции за собственост на трето лице или на загубване качеството на възложител на заявителя поради несъществуващо право на строеж с аргументи за изтекла погасителна давност в полза на собственика на имота Столична община. Наведените доводи, че в него се помещава и обект на МО (противорадиационно укритие), който обект е под специален контрол, посочено за първи път в касационната жалба, не променя горните изводи на съда. Доказателства в тази насока не са представени. Отделно от това с оглед забраната по чл. 220 АПК настоящият състав няма правомощие да установява нови факти, като посоченото обстоятелство подлежи на обсъждане от административния орган при новото му произнасяне. Касаторът е необходимо да провери кога е влязла в сила кадастралната карта за имота, преди или след одобряването на ПУП, кои са заинтересованите лица в производството и в зависимост от данните за това да прецени представени ли са всички относими към преписката доказателства. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, които Столична община следва да бъде осъдена да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение