Решение № 12084 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15196/2011 г.

Решение № 12084 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15196/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП против решение № 4411/13.10.2011 г., постановено по адм. дело № 5240/11 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът Тихомир Йорданов Денев от гр. София, в отговор - възражение и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 4411/13.10.2011 г., постановено по адм. дело № 5240/11 г. по описа на АССГ е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 110 0646/21.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 734/4.05.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта му, в която не е постановено възстановяване на сума над 227,02 лв. до 622,44 лв. и е върната преписката на органа по приходите за издаване на нов АПВ и възстановяване по ГДД на лицето за 2009 г. на надвнесената сума. За да отмени акта, съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 22а ЗДДФЛ /ред. към 2009 г. - ДВ, бр. 106/2008 г./ за ползване на данъчно облекчение чрез намаляване на годишната данъчна основа за 2009 г. с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит, сключен с договор за банков кредит към "Райфайзенбанк България" ЕАД от 27.11.2007 г. Спорно е било по делото дали банковият кредит е за "закупуване на жилището". Не е било спорно наличието на останалите кумулативно необходими условия за ползване на данъчното облекчение. Според касатора съдът незаконосъобразно е приел, че е достатъчно кредитът да е обезпечен с ипотека, за да се приеме, че е ипотечен кредит по смисъла на чл. 22а ЗДДФЛ. Счита, че се оглед общоприетия смисъл на понятието "ипотечен кредит", предвид липсата на легално определение и тълкувайки разпоредбата на чл. 22а, т. 3 ЗДДФЛ относно условието ипотекираното жилище да е единствено за семейството, ипотечният кредит следва да е само за придобиване, закупуване на жилище. Щом в случая е установено, че кредитът е за закупуване на жилище и довършителни работи за него, не следва да се ползва данъчно облекчение за кредита, отпуснат за довършителни работи. Касационното оплакване е неоснователно. Съдът правилно е издирил приложимия материален закон, в редакцията му, действаща за 2009 г. като година, за която се иска ползването на данъчно облекчение, правилно е тълкувал и приложил закона. Съгласно чл. 22а ЗДДФЛ /ред. към 2009 г. - ДВ, бр. 106/2008 г./ данъчно облекчение се ползва за направените лихвени плащания по ипотечен кредит. По силата на договора за банков кредит и учредената и вписана договорна ипотека върху жилище ответникът по касация е ползвал отпуснат ипотечен кредит в размер на 70 000 лв. За платените през 2009 г. лихви върху целия размер на кредита следва да се ползва данъчно облекчение, независимо, че в договора е уговорено част от кредита да е за закупуване на жилище, а друга - за довършителни работи за него. Обратното би означавало да се тълкува стеснително норма, която е въведена като изключение, което е недопустимо. Целта на кредита не е въведена като законова предпоставка за ползване на облекчението през 2009 г., за разлика от изменението в сила от 1.01.2010 г., последното неприложимо и оттам ирелевантно за казуса. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Няма данни при водене на делото пред настоящата инстанция ответникът по касация да е направил разноски, поради което такива не му се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,