Решение № 13465 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2009 г.
ВАСV отделение11.11.2009 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 15.02.2008 г. постановено по а. д. № 2649/2002 г. по описа на Софийския градски съд. ОСЪЖДА "БалБок" ООД, гр. София, да заплати на Патентно ведомство на Република България, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лв. за настоящата касационна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13465 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 59, ал. 1 от Закона за патентите (заглавието изменено с ДВ бр. 64/2006 г., в сила от 09.11.2006 г. на Закон за патентите и регистрацията на полезните модели - ЗПРПМ). Образувано е по касационна жалба на "БалБок" ООД, София ("БалБок"), представлявано от управителя Лилия Петрова Желязкова, против Решение от 15.02.2008 г. постановено по а. д. № 2649/2002 г. по описа на Софийския градски съд (СГС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на СГС е отхвърлил като неоснователна жалбата на "БалБок" против Решение от 25.05.1999 г. на Патентно ведомство на Република България (ПВ), с което на основание чл. 58, ал. 5 от ЗП е обявена пълна недействителност на Патент № 61174 относно "Контейнер за съхранение и транспорт на ниско и средно активни отпадъци и метод за херметизирането им в него" с патентопритежател "Балбок - Желязкова и сие", гр. София. Недоволно от решението, "БалБок" го обжалва. Счита същото за недопустимо и неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му със законните от това последици. Ответната страна - председателят на ПВ, чрез процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Заинтересованите страни "НЕК" ЕАД и "АЕЦ Козлодуй", не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената от състава на СГС фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора и страните. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за недопустимост на обжалваното от "БалБок" решение на СГС се изразява в това, че според касатора искането за обявяване недействителност на патента е подадено в ПВ от клон на юридическото лице (към този момент "АЕЦ Козлодуй" е клон на "НЕК" ЕАД). Последният, съгласно Търговският закон (ТЗ), няма правоспособност за извършването на действия по чл. 2, ал. 2 от Наредбата за разглеждане на спорове (НРС), вкл. подаването на такива искания. Доводът е неоснователен. Той е поставян и в производството пред СГС въпреки, че за първи път това е станало в писмените бележки на страната по съществото на спора. Съдът го е изследвал и му е дал отговор в мотивите на обжалваното решение - вж. последен абзац на стр. 5 от него. Там направените изводи се явяват обосновани и доказани: в хода на съдебното следствие по а. д. № 2649/2002 г. по описа на СГС е представен "Договор за възлагане управлението на клон в "НЕК" ЕАД № ЕП-5/22.10.1996 г. (л. 23 от делото), с който управлението на клон "АЕЦ Козлодуй" е възложено на Кирил Аспарухов Николов - лицето, подписало искането за обявяване недействителност на патента. Договорът е действал от датата на подписването му до 22.10.2001 г. В него изрично е уговорено (чл. 8), че управителят има право "Да представлява дружеството, във връзка с правоотношенията на клона с трети лица пред съдебни, банкови, финансови и други държавни институции, пред местните органи за управление, пред други юридически и физически лица, както и пред легитимните синдикални организации и да преупълномощава с тези права други длъжностни лица". По силата на този текст от договора, управителят на клон "АЕЦ Козлодуй", има правото сам да прави искания от името на дружеството до ПВ, вкл. и да преупълномощи други лица - в случая представители по индустриална собственост. Доводът за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е развит в няколко насоки: а (По делото са представени писмени доказателства - документи на чужд език, без надлежен превод. Твърдението е вярно, но извършеното не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като така представените писмени доказателства не са съобразени от СГС и в обжалваното решение липсва позоваване на тях. Действително, с писмена молба от 26.02.2004 г., приложена на л. 44 от делото, процесуалният представител на ПВ е уведомил съда, че в представеното от него пълна административна преписка се съдържат и материали на чужд език, част от които без надлежен превод, но това е било направено единствено с цел пълното `и окомплектоване. Видно от протокола за проведеното на 04.10.2004 г. съдебно заседание (л. 84), СГС е дал указание, под страх от изключване на доказателствата на чужд език, да се представи превод на същите. Такъв не е представен от страна на ПВ, поради което по делото липсва протоколно определение за приемането им към доказателствения материал. Видно от мотивите на решението, те не са обсъждани и съобразявани от съда и при решаването на спора по същество. По посочената причина ВАС счита, че физическото им присъствие в папката по делото, без оценката, обсъждането и съобразяването им от съда, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. б) По същият начин съдът преценява и представените писмени доказателства от страна на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД с тяхна писмена молба от 18.01.2006 г. (л. 153), които не са заверени от страната, въпреки дадените указания от съда с определение от съд. заседание на 22.02.2006 г. (л. 192). В изпълнение на същото указание така представените, незаверени от представилата ги страна писмени доказателства не са обсъждани от съда и не са съобразявани в неговото решение. в) Твърди се, че представянето на нови писмени доказателства от вещите лица съставлява особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдението е необосновано и неправилно. Видно от текста на изготвеното заключение на тройната експертиза, вещите лица са изготвили таблица, в която са описали и сравнили наличието и/или липсата на отделните претенции на обявения за недействителен патент с тези на други патенти, изрично посочени от тях. Т. е. част от тяхната експертиза се явява и това приложение - таблица, основаващо се на ползвани данни от други източници. Самите източници са снимани и приложени към експертизата единствено за удобство на съда - л. 215 до л. 256 вкл. Съдът, пак видно от мотивите на решението му, се е позовал и е ползвал не приложените към експертизата документи за други идентични или сходни патенти, а изводите и заключенията на самата тройна експертиза. Да се твърди, че вещите лица нямат правото да обосноват изводите си върху доказателства, които не са били обсъдени и предоставени от ПВ противоречи на същността и предназначението на този процесуален институт. Оценката на налични доказателства се прави от административния орган или съда, в зависимост от фазата, в която е процеса. Експертиза, съгласно чл. 49, ал. 1, респ. чл. 171, ал. 2 от АПК се възлага, когато за изясняването на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в различните области, каквито органът или съдът не притежават. Очевидно е, че така назначените вещи лица ползват по-широк кръг информация, част от която вече съществуваща в съзнанието им (същите са дипломирани специалисти), а друга - която ще съберат от други, различни от съществуващите до този момент по делото източници по-пълно, благодарение именно на вече съществуващата информация и на техните специални знания. На база на тази нова информация, която до този момент органът и/или съда не са познавали и ползвали, те създават своето заключение като ново доказателствено средство по релевантните за делото факти. Ето защо ВАС счита за правилно изразеното в в т. 2 от тройната експертиза становище на мнозинството от експертите, че анализът на критериите за патентноспособност не следва да се прави само на база на събраните материали на български език. Това би противоречало на чл. 8, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗП. Доводът е неоснователен и от гледна точка на принципа за бързина и процесуална икономия, прогласен в чл. 11 от АПК. Именно обстоятелството, че откриването на доказателства, които са съществували, но не са били представени в ПВ и не са съобразени от него, е довело до постановяването на обжалваното негово решение за обявяването на недействителността на Патент № 61174. Ако всички съобразени от експертите доказателства са били известни на административния орган, логично следва да се предположи, че той би постановил друго първоначално решение, с което щеше да откаже регистрацията на патента. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се развива от касатора на основание особеното мнение на експерта Вълчева. Видно от последното (л. 214 от делото), то основно се базира на обстоятелството, че тройната експертизи е ". . . разширила обхвата на анализираните документи с цел по-точно определяне на предшестващото ниво на техниката" и ". . . така представената съдебна експертиза излиза от обхвата на представените аргументи и доказателства от страните по спора". ВАС изложи в предходния абзац съображенията си защо счита, че експертите не са ограничени при изготвяне на експертизата си от вече събраните доказателства по административната преписка и делото, вкл. и от аргументите на страните. Същественото е да се установи от ПВ и съда дали регистрираният патент действително отговаря на изискванията за такъв, съобразно ЗП. Безспорно по делото е, че и двете назначени (единична и тройна) експертизи са категорични, че всички претенции на изобретението са непатентноспособни - те не отговарят на изискванията за новост и изобретателско равнище на чл. 6 от ЗП. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на извода на СГС относно несъответствието на патента на изискванията за "изобретателско равнище". Позовавайки се на тълкуванието, дадено от ПВ на чл. 44, ал. 4 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти (НОПЕЗП - отм.) и изявлението на вещото лице Вълчева, направено в с. з. на 22.04.2006 г. за наличния през 1994 г. търговски успех на контейнера с определените технически параметри и качества, касаторът твърди изпълнението на условието по чл. 44, ал. 4, т. 4 от НОПЕЗП (отм.). По тази причина счита, че изобретението има изобретателска стъпка. ВАС не възприема така направения довод, тъй като видно от текста на цитирания член на НОПЕЗП (отм.), търговският успех следва да е свързан и да се дължи на техническите признаци на изобретението, а не на рекламата и начина на продажбата му. В случая, вещото лице не прави необходимата връзка между търговски успех и технически признаци, за да се приеме наличие на релевантен успех, а само констатира, че при определените технически параметри и качества, е реализиран такъв. Последното не е достатъчно. Хипотетично възможно е търговският успех да се дължи на особености във връзка с "начина на продажба" - по-ниска цена от конкурентните продукти, по-бърза доставка или други търговски условия, предлагани от касатора, предпочетени от купувача пред тези на конкурентите. Неоснователен на последно място е и доводът за липса на доказателства, представени и приети от съда по съответния процесуален ред, въз основа на които да се извлече извод за наличието на най-близкото до патента решение. С молба от 26.02.2004 г. представителят на ПВ е внесъл в съда заверено копие от цялата административна преписка, съдържаща в себе си и цитираните в касационната жалба доказателства. Те не са оспорени от касатора и дават основание на съда да обоснове направените от него правни изводи. По делото е направено искане от процесуалния представител на ПВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Видно от диспозитива на обжалваното решение, в него е налице осъдителен диспозитив, с който "БалБок" ООД е осъдено да заплати на ПВ 150, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, поради което искането за възнаграждение за първата съдебна инстанция е неоснователно. С оглед изводите на ВАС, искането за разноски пред касационната инстанция се явява основателно. Следва на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден касатора да заплати на ПВ сумата 150,00 лв. разноски за един адвокат. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 58, ал. 5 ЗПРПМ