Решение № 6598 от 20.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Гелинова и П. Гелинов срещу Решение 978 от 16.02.2023г., постановено по адм. д. 8729 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата срещу Решение Ж-451 от 18.08.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията). Касаторите Е. Гелинова и П. Гелинов твърдят, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се изтъква, че съдът неправилно приел решението на Комисията за законосъобразно, без да констатира пропуска на последната да издаде мотивирано решение на база всички доводи и доказателства. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на такова по същество на спора, с което решението на КЕВР да бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Електроразпределителни мрежи запад" АД не взема становище. Ответникът Електрохолд Продажби ЕАД чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, с правен интерес, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалбата на Е. Гелинова и П. Гелинов против Решение Ж-451 от 18.08.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. С последното е прекратено производството по подадената жалба относно прекалено високи дължими суми за електрическа енергия за периода 20.12.2021 г. до 28.03.2022 г. за обекта на касаторите - урегулиран поземлен имот с дървена барака за сезонно ползване във в.з. Бистрица, [населено място], община Костинброд. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че Е. Гелинова е клиент на Електроразпределителни мрежи Запад АД и Електрохолд Продажби АД за обект на посочения по-горе адрес. Консумираната на обекта електрическа енергия се измерва със средство за търговско измерване (СТИ), разположено в изнесено табло на стълб, за което е съставен КП 4957472/16.10.2020 г. В електромерното табло са монтирани общо шест електромера, измерващи консумираната електрическа енергия и на други клиенти. По повод издадени фактури от 26.01.2022 г. и от 25.02.2022 г. и твърденията на касаторите за нерегламентирано ползване на електрическа енергия от друго лице, на 24.02.22г .е извършена проверка на СТИ, за която е съставен КП 5561497/24.02.2022г., подписан от представител на г-жа Гелинова. Установено е, че отчетените при проверката показания на СТИ са нарастващи спрямо предходния отчет. Във връзка с постъпилата жалба на 10.06.2022 г. е извършена повторна проверка на СТИ, отново е констатирано, че схемата на свързване е правилна и не са установени нередности в електромерното табло, монтирано на границата на собственост. При проверката е съставен КП 5709915/10.06.2022 г. При така установените факти, съдът е счел оспорването за неоснователно. Приел е, че решението на КЕВР е постановено от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката материална компетентност, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установените процесуални правила, при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът се е позовал на чл. 31, ал. 1 от ОУДПЕЕ /отм./ и на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ /редакцията от ДВ бр. 54 от 2012 г./, в сила към 01.03.2012 г. Изложил е мотиви, че ЕСД /обществен снабдител/ има право да преустанови снабдяването с електрическа енергия за обекта поради неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на дължимите суми по договора за продажба на електрическа енергия, а съгласно чл. 124 от ЗЕ, възстановяването на преноса на електрическа енергия за имота може да бъде извършено след отстраняване на причините, довели до преустановяването му, а именно след като бъдат заплатени всички суми от жалбоподателката, свързани с доставената електрическа енергия. Съдът е отчел и обстоятелството, че г-жа Гелинова не се е възползвала от възможността да поиска извършване на метрологична експертиза на СТИ от Българския институт по метрология, от която възможност тя не се е възползвала. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът както пред съда, така и пред административния орган е останал неизяснен от фактическа страна. Както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство не са обсъдени многобройните доводи на жалбоподателите, не е съобразена и приложимата нормативна уредба. Що се отнася до доводите на съда относно приложението на чл. 31, ал. 1 от ОУДПЕЕ /отм./ и на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ /редакцията от ДВ бр. 54 от 2012 г./, в сила към 01.03.2012 г. за настоящата инстанция е напълно неясно по каква причина АССГ е счел, че те намират каквото и да е приложение по спора, при положение, че фактите по него са се осъществили в края на 2021г. и началото на 2022г. Решението е на практика напълно немотивирано. Това съществено процесуално нарушение е самостоятелно основание за неговата отмяна. Освен това обаче, допуснатите нарушения при изясняване на фактическата обстановка по спора и правилното прилагане на материалния закон, както в съдебното, така и в административното производство, обуславят отмяна на съдебното решение, а по същество и на решението на КЕВР. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ (чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ). Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 Наредба 3 от 21.03.2013 г. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ КЕВР провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия, като видовете такъв и функции по осъществяването му са разписани в чл. 76 от същия закон. По предписанието на чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия. Елемент от тези условия е фактурирането на дължимите от клиента суми въз основа на данните от измерването. От посочената правна регламентация произтича както правото, така и задължението на регулаторния орган да се произнесе по подадената в случая жалба от потребител за неправилно изчислена електрическа енергия. В съответствие с чл. 22, ал. 7 ЗЕ вр. чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Наредба 3/2013 г. КЕВР е провела административно производство, но не е съобразила твърденията на страните, представените доказателства и действителната фактическа обстановка, поради което неправилно е счела жалбата на Е. Гелинова за неоснователна и е прекратила производството. Неправилна е преценката на съда, че не са налице допуснати нарушения на административно-производствените правила; напротив, такива са налице и те са се отразили на правилността на крайния извод в оспореното решение. Действително, за доказването на неизправност на СТИ е налице предвидения в чл. 38ж ЗЕ общ ред. В конкретния случай обаче съдът и административният орган не са съобразили обстоятелството, че оплакванията в жалбата не са за неизправност на СТИ, а за неправилно свързване към него; не са обсъдени твърденията и доказателствата, че за процесния обект в продължение на години не е отчитано никакво потребено количество електроенергия и само за процесния период от около месец е установено драстично потребление от над 4000 Квтч електрическа енергия. Наред с това по делото са налице данни, че имотът не се обитава и не е годен за обитаване, тъй като в него има само дървена барака за инструменти и никакви електроуреди. В същото време, СТИ е изнесено в електромерно табло извън границите на имота, в което табло са разположени още 5 СТИ за съседни обекти, които се обитават. При това положение, обосновано г-жа Гелинова представя съмненията си за нерегламентирано свързване към нейното СТИ и на това е следвало да бъде обърнато внимание както в административното, така и в съдебното производство. Неоснователно ответните дружества са отказали да извършат проверка за потреблението на съседните имоти. Не е било необходимо данните от тази проверка да бъдат съобщавани на жалбоподателката, а само да бъдат приобщени към преписката и съобразени при преценката на фактите по спора. Настоящата инстанция счита, че при така доказаните в хода на административното и съдебното производство факти, е следвало да се извърши преценка за наличието на хипотезата на чл. 49, ал.5 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИККЕ/. Съгласно посочения текст, дори само съмнението за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, са достатъчно основание за демонтиране на същото, поставянето му в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер и изпращането му на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. Посочената норма не е била обсъдена и съобразена от съда и от административния орган. По изложените съображения обжалваните съдебно решение и решението на КЕВР следва да бъдат отменени, а преписката върната на административния орган, който след надлежно обсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателката и надлежно изясняване на фактите по спора, включително след проверка на място на обекта, на съседните обекти, на техните СТИ и на данните от извършените измервания за шестте електромера както за процесния период, така и за периоди преди и след него, позволяващи съпоставка на потребеното количество електроенергия, следва да съобрази предпоставките за приложението на чл.49, ал.5 ПИККЕ и при необходимост да даде съответните указания на електроснабдителното и електроразпределителното дружество за извършване на метрологична проверка на СТИ, респективно при установено неправомерно присъединяване към него за преизчисление на потребеното количество електроенергия и дължимите суми. При този изход на спора, на касатора се дължат сторените разноски съобразно представените доказателства и списък, в размер на 500 лв за двете инстанции. На ответниците на се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение