Решение № 7026 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2011 г.

Решение № 7026 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еко Петролиум" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител Димитър Балкански срещу решение № 3030/20.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1384/2011 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за обявяване нищожността на РА № 2251000053/13.09.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора органът, който е възобновил ревизията не е разполагал с персонална компетентност да продължи действието на назначената през 2005 г. ревизия, която впоследствие е била спряна и възобновена със заповед № 900325/26.10.2009 г. Освен това излагат се оплаквания, че по време на ревизията били допуснати множество и съществени процесуални нарушения, които в своята съвкупност водят до нищожност на ревизионния акт. Допуснато е според касатора без основание една ревизия да продължава повече от 5 години, което е извън разумния тригодишен срок, както и са сменени три екипа, които са били ангажирани за извършването на ревизията и по този начин е било затруднено съществено изискването за обективност и служебно начало при определяне на данъчните задължения. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Балкански. Иска се отмяна на съдебното решение и обявяване нищожността на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Михайлова я оспорва. Твърди, че не съществува ревизионен акт, който да бъде прогласен за нищожен, тъй като е бил отменен по административен ред. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и прекратяване на производството по делото. Според прокурора след като ревизионният акт е отменен от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София е недопустимо да се иска и обявяването на неговата нищожност. Върховният административен съд, I отделение счита, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и затова подлежи на обезсилване поради следните съображения: С РА № 2251000053/13.09.2010 г. на "Еко Петролием" ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период от 01.03.2003 г. - 28.02.2005 г. в общ размер на 4 875 007,85 лв., ведно с лихвите и по ЗКПО (отм.) за периода от 1.01.2003 г. до 31.12.2004 г. в общ размер от 805 237,54 лв. и лихви - 593 630,18 лв. С решение № 327/24.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП по реда на административното обжалване РА № 2251000053/13.09.2010 г. е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната за извършването на нова ревизия. Пред първоинстанционният съд касаторът е поискал същият ревизионен акт да се обяви и за нищожен. Съдът, произнасяйки се по същество е приел, че жалбата за обявяване нищожността на ревизионния акт е допустима. На основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция е длъжна служебно да проверява валидността на обжалваното пред нея съдебно решение и в тази връзка настоящият съдебен състав счита, че то е недопустимо и подлежи на обезсилване поради следните съображения: Абсолютна процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред на ревизионния акт е обжалването му пред решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в частта, в която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК, може да се обжалва по съдебен ред. В ал. 2 на същата разпоредба пък е указано, че ревизионният акт не може да бъде обжалван по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред, а според ал. 3 ревизионният акт не може да бъде обжалван по съдебен ред, в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Следователно, обжалваното на ревизионния акт по съдебен ред е във взаимовръзка с обжалването на акта пред решаващия орган по административен ред. В процесния случай с решението на решаващия орган ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната за извършване на нова ревизия. При липса на ревизионен акт поради отмяната му, недопустимо е да се иска прогласяването на неговата нищожност. Не така стои въпросът, когато се иска нищожност на ревизионния акт, в случаите, когато е пропуснат срока за обжалване пред съда за неговата материална незаконосъобразност, но настоящия случай не е такъв. Поради отмяната на ревизионния акт и несъщестуването му вече в правния мир, за ревизирания субект е преклудирана възможността да сезира съда с искане за обявяване нищожността на ревизионен акт, който вече е отменен. Като е постановил решение по съществото на спора, вместо да остави без разглеждане жалбата за обявяване нищожността на РА № 2251000053/13.09.2010 г., първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото бъде прекратено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,