Решение № 3991 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15411/2013 г.

Решение № 3991 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15411/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Страхилов Йотов от гр. Перник срещу решение № 176/8.10.2013 г., постановено по адм. дело № 199/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, без да излага конкретни основания и съображения, моли решението да бъде отменено, а жалбата му - уважена, като му бъде присъдено изцяло обезщетението за щетите от земетресението, съгласно оценката на експертната комисия. Предвид това касационната проверка на решението се извършва съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Ответната страна по касационната жалба - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВПМС/, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отхвърлена жалбата на Петър Страхилов Йотов против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 1, т. 1199 на МКВПМС, с което е определено предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилище, засегнато от природно бедствие в размер на 10000 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, оспорването е направено в срока по чл. 140, ал. 1 АПК и при наличие на правен интерес за частта от решението, с която на жалбоподателя не е определено обезщетение в пълния размер на щетите, определен с експертна оценка. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания за постановяването му, както и в съответствие с целта на закона. Според съда правилно е определено обезщетение на жалбоподателя в размер на 10000 лв., при изчислени щети в размер на 24904 лв., тъй като това решение на комисията е съобразено с предложението, направено в т. 2 от доклад на секретаря на комисията във връзка с предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от земетресението. Според този доклад, за определяне размера на обезщетенията се използват три критерия: не се подпомагат със средства за възстановителна помощ щети, оценени до 1500 лв., в останалите случаи за възстановителна помощ се отпуска 70% от оценените щети и максимално допустимия размер на помощта е 10000 лв. Съдът е посочил също, че няма законово задължение за обезщетяване на щетите в пълен размер, както претендира жалбоподателят, а средствата, с които разполага комисията са ограничени и са пряко обвързани с възможностите на държавния бюджет. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е ноторно известно, че на 22.05.2012 г. в района на гр. Перник и околните села е регистрирано земетресение с магнитут 5,6 по скалата на Рихтер, в резултат на което, както и на последващите трусове, са нанесени щети на недвижими имоти, находящи се в засегнатите райони. От доказателствата по делото е безспорно установено, че от Петър Страхилов Йотов, касационен жалбоподател в настоящото производство, е подадено искане с вх. № 12/Д-1855-1/2012 г. за оценяване на щетите на жилището му, находящо се в гр. Перник, ул. "Брезник" № 6. От назначената за целта от кмета на община Перник експертна комисия, е извършен оглед на имота, за което е съставен протокол, изготвено е конструктивно становище, според което има външни признаци за съмнение в устойчивостта на сградата, както и експертна оценка, според която щетите възлизат на обща стойност 24904 лв., подробно описани по вид и обем/размери и остойностени в количествено-стойностна сметка. От секретаря на МКВПМС е свикано заседание на комисията на 11.02.2013 г., в чийто дневен ред - по т. 2, е включен доклад за преодоляване на последиците от бедствия. От секретаря на МКВПМС е изготвен доклад по т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията на 11.02.2013 г. относно предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, в който са направени следните предложения: 1. Да се утвърди целево финансиране в размер на 32 737 967 лв., съгласно Приложения № 1 и 2; 2. Да се откаже целево финансиране, предвид посочените мотиви. В частта от доклада, касаеща предоставянето на възстановителна помощ за преодоляване на последиците от земетресението, е направено предложение да не се предоставят средства за общи части на етажна собственост, както и за леки вреди, при които не се засяга конструкцията на сградата, с изключение за жилища, обитавани от хора в неравностойно положение; в останалите случаи е предложено възстановителната помощ за бъде в размер 70 на сто от оценката на вредите и 10 000 лв. - за оценки над тази стойност, поради включване на разходи за проектиране и препоръки за изграждане на допълнителна строителна конструкция. Към доклада са приложени мотиви, озаглавени "Мотиви към предложенията за предоставяне на възстановителна помощ за жилища - частна собственост с вреди от земетресението на 22.05.2012 г.", подписани от инж. Людмил Върбанов, главен експерт сектор "Възстановяване и подпомагане" ГДПБЗН - МВР, който е подписал и доклада в качеството си на секретар на МКВПМС. На проведеното на 11.02.2013 г. заседание на МКВПМС, за което е съставен протокол № 1, са взети следните решения по т. 2 от дневния ред: по т. 4 е взето решение, с което се утвърждава предоставянето на 38 797 995 лв. от средствата по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., в т.ч. до 10 00 000 лв. за възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г., Приложение № 1; по т. 5 е взето решение, с което се отказва възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г. поради несъответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на МКВПМС и Закона за етажната собственост, Приложение № 2. По делото е представено извлечение от списъка по Приложение № 1 /"Списък на исканията за финансиране на възстановителна помощ във връзка със земетресението на 22 май 2012 г. "/, в който по т. 1199 е посочен Петър Страхилов Йотов за имот в гр. Перник, ул. "Брезник" № 6, а в графата "решение" е посочена сумата 10 000 лв. С уведомително писмо от 26.02.2013 г., изпратено от кмета на община Перник, Петър Страхилов Йотов е уведомен, че с решение № 1/11.02.2013 г. на МКВПМС са му отпуснати 10000 лв. за преодоляване на последиците от земетресението. От правна страна, в чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 4 е предвидено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според посочената разпоредба, Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. В изпълнение на тази законова делегация е приет Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/, приет с ПМС № 58/6.04.2010 г., обн., ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г. В раздел IV от този правилник - чл. чл. 26 - 32, са регламентирани правилата за предоставяне на възстановителна помощ. Според чл. 26, ал. 1 от правилника, комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилища, засегнати от бедствие, а според ал. 2, право на такава помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Според чл. 29, ал. 1 от правилника, възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общината начин. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, а в ал. 3 на чл. 29 е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според определението, дадено в т. 1 ДР на ПОДМКВПМС, "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите; според легалното определение, дадено в § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а/ засяга конструкцията на сградата; б/ извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в/ променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Предвид тази нормативна регламентация на предоставянето на възстановителна помощ се налага извода, че в случая обжалвания пред съда отказ за предоставяне на финансови средства за възстановяване на жилището на жалбоподателя се явява немотивиран и в противоречие с материалния закон. От съдържанието на решението по т. 5 /по т. 2 от дневния ред/ на протокол № 1 от заседанието на 11.02.2013 г. на МКВПМС, в частта по т. 1199, както и от мотивите към доклада на секретаря на МКВПМС и от самия доклад, не може да се установи дали отказът на комисията за предоставяне на пълния размер на средствата за възстановяване на щетите /така, както са определени с експертната оценка на лицензиран оценител/ е обоснован с нормативно установените критерии по чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС. В този смисъл, не е ясно дали мотивите за отказа са свързани с преценка на комисията, че с предоставените средства в размер на 10000 лв. може да се осигурят минимално необходимите битови условия на лицето, което е подало искането /и за което имплицитно е прието от комисията, че е лице по чл. 26, ал. 2/, и/или с преценката на комисията, че щетите, за които е отказано предоставяне на възстановителна помощ /за разликата над 10000 лв. до установения с експертната оценка размер на щетите от 24904 лв./ могат да бъдат отстранени чрез "текущ ремонт" по смисъла на т. 43 от § 5 ДР ЗУТ. Доколкото в приложимите правни норми единствените критерии за определяне размера на възстановителната помощ са тези, които са дадени в чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС, то при постановяване на своето решението МКВПМС следва да обоснове отказа си именно с тези критерии /или с някой от тях/. Предложените от секретаря на МКВПМС в доклада към т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията на 11.02.2012 г. ограничителни критерии за предоставянето на възстановителна помощ - да не се изплащат обезщетения за щети до 1500 лв., да се изплащат 70% от стойността на щетите, когато са до 10000 лв. и да се изплаща обезщетение 10000 лв., когато щетите са над тази сума, ако се прилагат без да се вземат предвид посочените нормативни критерии по чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС, не съответстват на материалния закон. В този смисъл, би противоречало на материалния закон решение да не се предоставя възстановителна помощ за щети до 1500 лв., без да се държи сметка дали става въпрос за текущ ремонт или не, както и решение да се изплащат 70% от стойността на щетите, когато са до 10000 лв. и да се изплаща обезщетение 10000 лв., когато щетите са над тази сума, без да се държи сметка дали сумата включва разходи за текущ ремонт или не, както и без да се държи сметка дали сумата би покрила необходимите разходи за осигуряване на минимално необходимите битови условия на правоимащите лица в конкретния случай. Затова, дори и да се възприеме становището на първоинстанционния съд, че доклада на секретаря на МКВПМС и мотивите към него изпълняват ролята на мотиви към обжалвания отказ за предоставяне на възстановителна помощ, то тези мотиви разкриват нарушение на материалния закон, тъй като от съдържанието им не става ясно дали при определяне размера на финансовите средства, които са предоставени на жалбоподателя по т. 1199 от решението са спазени нормативните критерии по чл. 29, ал. 2 и ал. 3 ПОДМКВПМС, респективно дали отказът за предоставяне на средства над 10000 лв. до определения с експертната оценка размер на щетите, е основан на тези критерии. По изложените съображения, обжалваният пред съда административен акт е постановен при съществено нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административните актове и за посочване на фактическите и правни основания за издаването им, както и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС. Като не е констатирал тези основания за незаконосъобразност на обжалвания отказ за предоставяне на възстановителна помощ на жалбоподателя за разликата над 10000 лв. до установената по експертната оценка стойност на щетите - 24904 лв., първоинстанционният съд е постановил решението си при нарушение на материалния закон, поради което същото е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо това решение следва да бъде постановено решение по същество, с което административният акт бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и приложението на закона. Следва изрично да се посочи, че при новото произнасяне следва да се прецени отстраняването на каква част от щетите на жилището на жалбоподателя, установени и описани в експертната оценка може да се осъществи с текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 ДР ЗУТ, както и отстраняването на каква част от установените щети е необходимо, за да се осигурят на жалбоподателя минимално необходимите битови условия по смисъла па § 1 ДР ПОДМКВПМС и в зависимост от отговора на тези въпроси да се определи каква част от цялата стойност на щетите на жилището, определена по експертната оценка, следва да бъде предоставена като възстановителна помощ на Петър Страхилов Йотов в съответствие с правилата на чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС. При новото произнасяне следва да се има предвид, че решението на МКВПМС в частта по т. 1199 от приложение № 1 към решението по т. 5 от протокол № 1/11.02.2012 г. относно предоставените на Петър Страхилов Йотов средства в размер на 10000 лв. е благоприятстващ за същия акт и е влязло в сила като необжалвано. В настоящото решение не се обсъжда изпълнението на изискванията по чл. 26, ал. 1 и 2 ПОДМКВПМС по отношение на имота, за който се претендира предоставянето на възстановителна помощ, тъй като по този въпрос не съществува спор между страните. Независимо от това, следва да се има предвид, че изпълнението на условията, предвидени в тези разпоредби /дали лицето, което е поискало възстановителна помощ е собственик или ползвател на засегнатия от земетресението имот, дали този имот представлява жилище, дали е законно построено и дали е единствено жилище за лицето/ следва да бъде проверявано винаги преди произнасянето относно размера на средствата, които се предоставят като възстановителна помощ. По същия начин следва да се процедира и в случая при новото произнасяне относно отменения отказ. Разноски по делото не са претендирани от страните, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение