Решение № 5646 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2011 г.

Решение № 5646 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 122е от Закона за обществените поръчки. Образувано е по жалба, подадена от "Заубермахер България" ЕАД срещу решение № 1537 от 7.12.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1018/2010 г. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и несъобразено в целта на закона. Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспореният акт на възложителя и преписката да се върне с дадени задължителни указания за отстраняване на допуснатите нарушения и законосъобразно продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. Ответниците - Комисия за защита на конкуренцията и кмета на община Хасково, не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по оспорване на решение № 17/28.10.2010 г. на кмета на община Хасково за откриване на процедура /открита по вид/ за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Събиране и извозване на битови отпадъци от територията на град Хасково до депо в землището на село Гарваново и почистване на територии за обществено ползване в град Хасково - миене, ръчно и машинно метене.". Жалбоподателят е оспорил решението и одобрените с него обявление за обществена поръчка и документация за участие в процедурата, като предвиждащи ограничителни условия, включително по смисъла на чл. 32, чл. 50, ал. 3 и чл. 51, ал. 1 от ЗОП. На първо място, "Заубермахер България" ЕАД определя като ограничително изискването, предвидено в раздел III.2.2.1 "Икономически и финансови възможности" от обявлението, участниците да отговарят на минималното изискване за наличие на 5 000 000 (пет милиона) лева нетен приход за последните три финансови години поотделно. Жалбоподателят е твърдял, че това условие е въведено в нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. Поддържал е, че тези доводи се отнасят и за изискването в раздел III.2.2.2 "Икономически и финансови възможности" от обявлението, участниците да имат общ оборот за последните три години минимум 3 000 000 лв. само от дейности, предмет на поръчката. Тези доводи са преценени от Комисията за защита на конкуренцията като неоснователни. КЗК е приела, че във връзка с изискването в раздел III.2.2.1. "Икономически и финансови възможности" от обявлението, за годишен оборот на участника за последните 3 години не по-малко от 5 000 000 лв., са дадени разяснения по реда на чл. 29 от ЗОП, в които изрично е посочено, че това изискване се отнася за общия оборот от трите финансови години, а не за оборота от всяка една поотделно. Даденото разяснение по документацията за участие е изпратено на жалбоподателя с писмо изх. 533-71-1/11.11.2010 г., при спазване на изискванията на чл. 29, ал. 2 от ЗОП, и е станало част от документацията за участие. С оглед на тази установеност, доводът на жалбоподателя, че изискването е приложимо за всяка една от финансовите години, е преценено като неоснователно. Като неоснователни са преценени доводите на жалбоподателя, че това изискване въвежда необосновани ограничения по отношение на участниците, тъй като не е съобразено с прогнозната стойност на поръчката. С оглед дадените указания, участниците следва да имат общ годишен оборот за последните три години в размер на 5 000 000 лв., който средно за всяка една година от периода е 1 666 666 лв., а прогнозната стойност, която възложителят е посочил в обявлението, е 15 500 000 лв., за период от 5 години, т.е. средната прогнозна стойност за една година е 3 100 000 лв. С оглед на тази установеност по спора, КЗК е приела, че изискването в раздел III.2.2.1. "Икономически и финансови възможности" от обявлението за годишен оборот, отнесено към въведената от възложителя прогнозна стойност на поръчката е съответстващо на обема и обхвата на обществената поръчка и е съобразено с разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗОП. По същите аргументи, КЗК е преценила като неоснователни доводите на жалбоподателя, относно изискването в раздел III.2.2.1. "Икономически и финансови възможности" от обявлението, участниците да имат общ оборот за последните три години минимум 3 000 000 лв. само от дейности, предмет на поръчката. Като неоснователни са преценени доводите относно начина на доказване на икономическото и финансово състояние на участника. Предвиденият начин на доказване е изрично предвиден като възможност за възложителя с разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗОП. В предвидената законова рамка, възложителят е предвидил начина на доказване на икономическото и финансово състояние. В настоящето производство не се поддържат доводи относно тези изисквания на възложителя. С оглед обхвата на проверката, който Върховният административен съд осъществява в производството по чл. 122е от ЗОП, настоящият състав счете, че следва да се произнесе по законосъобразността на решението на Комисията за защита на конкуренцията и в тази част. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на КЗК, че предвидените изисквания за доказване на икономическо и финансово състояние на участниците не нарушават забраната на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП в решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, възложителят може да определи критерии за подбор, включващи минимални изисквания за икономическото и финансово състояние на участника, техническите му възможности и квалификация, както и да посочи документите, с които ще се доказват. Няма колебание в съдебната практика, че тези изисквания се въвеждат от възложителя в рамките на оперативната му самостоятелност, но при спазване на ограниченията, предвидени с разпоредбите на чл. 25, ал. 5, ал. 6, и ал. 7 от ЗОП. Предметът на контрол, в производството по преразглеждане на решението на възложителя, е именно по отношение на това дали изискванията са съобразени с нормативно определените рамки на оперативната самостоятелност. Ограниченията предвиждат забрана за възложителя да включва в решението, обявлението и документацията изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки ал. 5; изискванията по ал. 2, т. 6, обхвата на информация и документите, които се изискват съгласно обявлението, трябва да са съобразени и да съответстват на сложността и предмета на обществената поръчка - ал. 6 и в случаите, когато критерият за оценка е икономически най-изгодна оферта, критериите за подбор по чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП да не се включват като показатели за оценка. Във връзка с доводите на жалбоподателя, преценката за законосъобразност на предвидените критерии за подбор, включващи минимални изисквания за доказване на икономическо и финансово състояние на участника, следва да се извърши с оглед спазване на законовите ограничения, предвидени в чл. 25, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП. Обосновани са правните изводи на Комисията за защита на конкуренцията, че тази преценка следва да се извърши като се съпоставят предвидените минимални прагове на въведените критерии и прогнозната стойност на обществената поръчка. В случая при тази съпоставка се установява, че предвидените прагове са значително по-ниски от годишната прогнозна стойност на обществената поръчка, поради което не може да се приеме, че изискванията на раздел III.2.2.1 от обявлението необосновано ограничават участието на лица в обществената поръчка или не са съответни на сложността на предмета и обема на обществената поръчка. Критериите за подбор във връзка с доказване на финансови и икономически възможности на участниците, предвидени при условията на оперативната самостоятелност на възложителя, са съобразени със законовите рамки, поради което оспореното решение в тази част е законосъобразно. Изискванията за доказване на икономическо и финансово състояние на участниците са съобразени и с изричната разпоредба на чл. 50, ал. 3 от ЗОП, която предвижда изрично, че тези изисквания следва да са съобразени със стойността и обекта на поръчката. Като е стигнала до тези правни изводи, Комисията за защита на конкуренцията е постановила в тази част правилно решение. На следващо място жалбоподателят "Заубермахер България" ЕАД, е оспорил като дискриминационно и необосновано условието в раздел III.2.3. т. 1 и т. 2 "Технически възможности" от обявлението, а именно участниците да имат изпълнени не по-малко от два договора с предмет, сходен с този на обществената поръчка, с общини, които са със сходен функционален тип с община Хасково или с обхват поне 50 000 жители през последните три години. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че това изискване не е ограничително, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗОП, един от документите за доказване на техническите възможности и/или квалификацията на кандидатите или участниците, който възложителят може да изиска в зависимост от характера, количеството и обекта на поръчката, е списък на основните договори за доставки и услуги, изпълнени през последните три години, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръки за добро изпълнение. КЗК е преценила, че така поставеното от възложителя изискване за доказване на техническите възможности на участниците е допустимо, както по отношение на характера на договорите, които следва да бъдат представени, така и по отношение на това, същите да са изпълнени, а не в процес на изпълнение. Във връзка с доводите на жалбоподателя, че този критерии за подбор не е съобразен с предмета и обхвата на обществената поръчка, КЗК е преценявала статистически данни относно обхвата на сходните общини, по отношение на които участникът следва да представи изпълнени договори и е извела правен извод, че това изискване не ограничава необосновано възможността за участие във възлагателната процедура. По отношение на съответствието на това изискване с обема на поръчката, КЗК е приела, че въведеното изискване е под прага на обема на конкретната поръчка, тъй като по статистически данни община Хасково е с население 77 050 жители. По тези доводи жалбата в тази част е оставена без уважение. Настоящият състав споделя правните изводи на Комисията за защита на конкуренцията за законосъобразност на оспорения акт в тази част. Както вече бе посочено, критериите за подбор, предвидени с разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП, се определят от възложителя при условията на оперативна самостоятелност, но при ограниченията предвидени с нормите на чл. 25, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗОП. Именно с оглед спазване на тези ограничения се извършва контролът в производствата по преразглеждане на актове на възложители. В случая изискването на раздел III.2.3.1 от обявлението не само, че не е ограничително, напротив, с предвидените две алтернативи - участникът да има изпълнени договори с общини, които са със сходен функционален тип с община Хасково или с обхват поне 50 000 жители през последните три години, се разширява обхватът за доказване на това изискване, тъй като към градовете от първи функционален тип (какъвто е гр. Хасково) се прибавят и 8 града от второ функционален тип, които имат население над 50 000 жители. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че изискването този критерий да се доказва с представяне на изпълнени договори, ограничава възможността за участие на лица, които към момента на провеждане на процедурата изпълняват такива договори. С разпоредбата на чл. 51, ал. от ЗОП са предвидени документите, които могат да се изискват от възложителя за доказване на техническите възможности и/или квалификация на участниците. Изрично текстът на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗОП изисква представяне на списък на основните договори, изпълнени през последните три години, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръка за добро изпълнение. В случая изискването на възложителя за доказване на този критерий преповтаря правната норма, поради което не може да се приеме, че е незаконосъобразно. Изискването да се представят изпълнени договори е обосновано и от необходимостта за доказване на този критерий да се представи и референция за добро изпълнение, а такава референция може да се представи само по отношение на приключили договори. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение, с което Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение жалбата в тази част, е правилно и следва да бъде потвърдено. На трето място, жалбоподателят е релевирал доводи за въведени ограничителни и в противоречие с чл. 25, ал. 5 от ЗОП и чл. 50, ал. 3 от ЗОП, изисквания в раздел III.2.3.3 и раздел III.2.3.5 "Технически възможности" от обявлението, за наличие на закупени или наети от всеки участник минимален брой автомобили и съдове за смет, както и закупена или наета база за техниката на разстояние до 15 км. от гр. Хасково. КЗК е преценила като неоснователен този довод. В тази връзка е приела, че изисканите договори за собственост и за наем на техника и техническа база, са допустими, тъй като с първия се доказва наличие на собствени ресурси и възможности, а другият визира облигационно отношение, което доказва, че участникът има на разположение ресурсите на трети лица, които ще ползва при изпълнение на предмета на обществената поръчка. В тази връзка КЗК се е позовала и на императивната разпоредба на чл. 51а от ЗОП, която дава възможност на всеки участник да използва ресурсите на други физически или юридически лица при изпълнение на поръчката, стига да докаже, че ще има на разположение тези ресурси. Пред настоящата инстанция се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, с което е потвърдено изискване, което необосновано ограничава възможността за участие. Доводите са обосновани с това, че по този начин възложителят задължава участниците да извършват предварителна инвестиция, която не може да бъде обоснована преди сключване на договор за изпълнение на поръчката. Тези доводи се преценяват от настоящия състав като неоснователни. Предметът на обществената поръчка е "Събиране и извозване на битови отпадъци от територията на град Хасково до депо в землището на село Гарваново и почистване на територии за обществено ползване в град Хасково - миене, ръчно и машинно метене.". Осъществяването, при непрекъснатост на дейностите по предмета на обществената поръчка, е от съществено значение за възложителя. В случая не може да се допусне гратисен период, в който да не се извършват дейностите по сметосъбиране и почистване на града, за да се даде възможност на определения изпълнител да осигури необходимата материална база. Именно поради тази причина изискването за наличие на собствено или наето техническо оборудване, както и на база за разполагане на техниката на територията на община Хасково, е въведено като критерий за подбор по чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП. Това изискване не ограничава по недопустим начин възможността за участие в процедурата, тъй като възложителят е предвидил няколко алтернативни начина за доказване на това изискване, в това число и с представяне на договори за наем или лизинг. Предвидената възможност участникът да докаже наличие на техническо оборудване и териториална база за разполагане на техниката чрез представяне на договори за наем или лизинг не го обвързва с предварителна и необосновано висока инвестиция. От друга страна, изричното регламентиране на това изискване гарантира, че след сключване на договора за изпълнение на обществената поръчка, дейностите по предмета на поръчката са материално обезпечени и тяхното осъществяване ще започне веднага. Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че КЗК е преценявала като недопустимо доказване на технически възможности по този показател с представяне на договори за наем, сключени под условие. Такива мотиви не са излагани в обжалваното решение, а и не могат да бъдат предмет на обсъждане в решението на Комисията за защита на конкуренцията, доколкото възложителят не е предвидил ограничения по отношение на облигационните отношения във връзка с изискваните договори за наем. В мотивите на обжалваното решение, освен че липсва такова ограничително тълкуване на изискванията на възложителя, се дават указания, които разширяват обхвата за доказване на изискванията по този показател. Като се е позовала на разпоредбата на чл. 51а от ЗОП, КЗК е приела, че с тази разпоредба за възложителя е въведено императивно изискване да приеме оферта, в която участникът представя доказателства, че разполага с ресурс на трети лица. С доказване по този начин се дава допълнителна възможност за участниците да установят, че разполагат с необходимата техника и териториална база, т.е. не се ограничава, а напротив, разширява се възможността да удостоверят, че покриват този квалификационен критерий. По тези доводи настоящият състав прецени като неоснователна жалбата в тази част. На четвърто място, "Заубермахер България" ЕАД изтъква, че методиката за оценка на офертите, е въведена в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 37, ал. 2 от ЗОП. Конкретно твърди, че не са посочени обективни показатели, нито има точни указания как ще се ще извърши оценяването на участниците. Във връзка с тези доводи, КЗК е приела, че съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗОП, методиката по ал. 1, т. 7 следва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Относителната тежест на отделните показатели може да бъде изразена чрез максимални стойности в рамките на общата оценка. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че в раздел VI "Методика за определяне на комплексната оценка на офертата" от документацията за участие, възложителят изрично е посочил показателите, относителната им тежест, начина на тяхното определяне и начина за определяне на комплексната оценка, с което е изпълнил изискванията на цитираната правна норма. Като неоснователно е преценено твърдението на жалбоподателя, че възложителят не е въвел в методиката ясни правила за оценяване, тъй като са посочени обобщителни словесни оценки "задоволителна", "добра", "много добра" и "отлична", които са с неясно съдържание. КЗК е приела, че в методиката за оценка на офертите, възложителят посочил два основни показателя, начин тяхното формиране и формули за оценка. По отношение на показател № 1 "Качествени критерии" е въвел 9 подпоказателя, като всеки един от тях обхваща определена дейност, свързана с предмета на обществената поръчка и пряко касае неговото изпълнение. КЗК е счела, че по показател № 1 "Качествени критерии" не е предвиден начин на оценяване само въз основа на оценки: "задоволителна", "добра", "много добра" и "отлична", тъй като срещу всяка от тях е посочен цифров диапазон, който същата обхваща, по отношение на подпоказателя, за който се отнася. Отделно от това, по отношение на показател № 2 "Икономически критерии", възложителят е въвел точна формула за оценка, по която се оценяват предложените единични цени от участниците в процедурата, а записаните в методиката оценки и диапазони от точки са пряко обвързани със съотношението на предложените цени от участниците по всеки един от подпоказателите, които го формират. Като неоснователен е преценен и доводът, че въведената методика за оценка, по отношение на приетото съотношение между качествените и икономическите критерии, съответно 55 % към 45 %, е необективно и противоречи на чл. 71, ал. 4 от ЗОП. В тази връзка, КЗК е приела, че законодателят е предвидил този ред за избор, само и единствено ако комплексните оценки на двама или повече участници са равни, като със същата тежест е предвидил и другата възможност - да се избере за изпълнител онзи участник, който е получил най-висок брой точки по критерия с най-голяма относителна тежест в комплексната оценка - в случай че цените на двама или повече участници са еднакви. На последно място по тези доводи КЗК е приела, че е в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя, по целесъобразност, с оглед предмета на обществената поръчка, е да определи показателите и относителната им тежест при формиране на комплексната оценка на офертите. По тези доводи жалбата и в тази част е оставена без уважение. Обжалваното решение в тази част е неправилно. В обявлението за обществена поръчка раздел IV.2.1 "Критерии за възлагане" е посочен критерий "икономически най-изгодна оферта" при показатели качествени критерии - 55 тежест и икономически критерии - 45 тежест. В раздел VI от документацията е разработена методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, като се предвижда, че класирането на офертите по предмета на процедурата се извършва по комплексна оценка, изчислена на база критериите за оценка на офертите като се търси икономически най-изгодната оферта. Оценката се извършва по следните показатели: показател № 1 "Качествени критерии" - с максимален брой точки 100 и относителна тежест в комплексната оценка - 0,55 и показател № 2 "Икономически критерии" - с максимален брой точки 100 и относителна тежест в комплексната оценка - 0,45. В табличен вид са дадени подпоказателите, които се оценяват. Настоящият състав не споделя извода на Комисията за защита на конкуренцията, че предлаганата методика за оценяване е обективна и отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗОП. Методиката за оценка включва ясно разписани методи и правила за определяне на оценката на участниците в процедурата и представените от тях оферти. Целта е да се извърши класиране и да бъде определен за изпълнител този участник, който отговаря в най-голяма степен на предварително обявените изисквания и е представил икономически най-изгодна оферта. С методиката за оценяване възложителят следва да определи точно и конкретно показателите и техните тежести по такъв начин, че да гарантира най-голяма икономическа изгода от изпълнение на поръчката за единична платена цена. Използваният метод в случая е точкова оценка в дефиниран диапазон с определена максимална стойност за всеки показател и относителна тежест в проценти на всеки показател в комплексната оценка. Освен това обозначаване, методиката за определяне на комплексната оценка следва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател. С оглед принципите на Закона за обществените поръчки, регламентирани в чл. 2, указанията за определяне на оценката по всеки показател следва да съдържат достатъчно информация, която да създаде условия за прозрачност при оценяването и лоялна конкуренция между участниците в процедурата. В този смисъл методиката за оценка следва да съдържа ясно и точно посочване как се оценява офертата на участника. При точковата система в дефиниран диапазон се посочва минималната и максималната допустима стойност по съответния показател, като изрично в дефинирания диапазон се определят обстоятелствата, при които офертата получава оценка в този диапазон. При този метод на оценяване, възложителят следва да определи стъпката на намаляване на оценката, изхождайки най-удовлетворителното предложение при низходящо класиране на офертите. Липсата на стъпка за намаляване на оценката дава възможност на комисията за разглеждане, оценяване и класиране на офертите да определя напълно субективно оценка, което поражда съмнение за безпристрастност при извършване на оценяването. При липса на ясно регламентирана стъпка на намаляване се дава възможност за различен подход при оценка на конкретното предложение. В случая по показателя с по-голяма относителна тежест - Качествени критерий, възложителят е предвидил за оценяване подпоказатели, като оценката е в определен цифров диапазон. В методиката липсва изрично указание коя от офертите ще се преценява като най-удовлетворителна и по какви обективни критерии. Не е предвидена и низходящата стъпка, при която ще се оценяват останалите оферти. При това положение по този показател възложителят е предоставил възможност на конкурсната комисия да поставя оценки, които са изцяло в полето на субективната преценка. Такъв начин на оценяване е недопустим при провеждане на възлагателна процедура, тъй като в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП изрично са регламентирани принципите за публичност и прозрачност, както и за осигуряване на лоялна конкуренция при провеждане на процедурата. В този ред следва да се отбележи, че по отношение на някои от подпоказателите в тази оценка напълно е възможно математическо съпоставяне на предложенията, което дава най-точна и обективна оценка. Такива са подпоказателите, които се отнасят до предлаганото осигуряване на техника и работници за извършване на отделните дейности по предмета на поръчката, които в предложенията имат цифрово изражение. Пренебрегвайки изцяло възможността да осигури обективно оценяване на подпоказателите по качествения критерий, възложителят явно и грубо е нарушил принципите на чл. 2 от ЗОП. Освен това следва да се отбележи, че въведената словесната оценка е изцяло необоснована и с нищо немотивирана. Комплексната оценка има цифрово изражение, поради което словесното изразяване е напълно излишно и само въвежда неяснота относно предвидената методика за оценяване. На следващо място, настоящият състав приема, че и по отношение на икономическия критерий, възложителят е допуснал неясно формиране на оценката. Действително по отношение на този критерий е въведена математическа формула, която дава най-точната съпоставка на предлаганите цени и от там възможност да се изведе единствената обективна оценка. Предвидената формула обаче не може да се приложи за обективното оценяване на всяка една от тринадесетте позиции, които възложителят е въвел като подкритерии за оценяване, тъй като няма определен коефициент на тежест за всяка от тези позиции. В таблицата към методиката за тази оценка е предвидено, че тежестта на отделните позиции е различна, но това не е отразено в коефициент на тежест, по който се умножава съотношението най-ниска/предлагана цена. Предвидената в този вид формула е несъвместима с изискването комплексната оценка по този критерий да се формира като сбор от оценяване на тринадесет единични цени за отделните дейности, за които възложителят е предвидил различна максимална оценка т. е различна тежест при формиране на общата оценка по този критерий. Формулата, предвидена в т. 4.3 с параметри минимална цена/предложена цена не взема предвид оценяването с точки, предвидено в таблицата по т. 4.2 и на практика въвежда ново оценяване с точки, което прави излишно или оценяването, дадено в табличния вид или оценяването, дадено с предвидената формула. При двата метода се получават оценки в точки, които нямат връзка помежду си. Допусната от възложителя неяснота по отношение на формиране на оценката по критерия икономическо предложение дава основание да се приеме, че и по този критерий възложителят е нарушил изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗОП - не е дал точни и ясни указания за формиране на оценката. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение, с което Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение жалбата в тази част, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него, по изложените доводи следва да се постанови решение по същество на спора, с което оспореният акт в тази част следва да се отмени и преписката да се върне на възложителя с указания да утвърди нова методика за оценяване, която да съответства на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗОП, както и да определи критерии за оценка, които съответстват на принципите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП. Воден от горното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд - четвърто отделение