Решение № 10572 от 21.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ставрева-Петкова чрез нейния пълномощник срещу решение 266/15.03.2022 г. по адм. дело 1268/2021 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново решение, с което да се отмени оспорения административен акт и да се присъдят разноски на касатора за двете инстанции. Процесуалния представител на касатора претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно представителство. Ответникът по касационната жалба кметът на община Божурище чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Ставрева-Петкова срещу заповед РД-468/12.11.2021 г. на зам. кмета на община Божурище, с която на основание чл. 195, ал. 5 във връзка с чл. 196, ал. 3 ЗУТ на оспорващата е наредено да премахне неподходящ по местонахождение и разположение, вид и материали, строеж септична яма , състояща се от четири бетонови пръстена, като извади положените бетонови пръстени и запълни и изравни изкопа, находящ се в УПИ ХХV 335, на границата му с УПИ ХХV 334, кв. 34 по плана на [населено място]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган и в предвидената в закона форма. При постановяването на оспорения административен акт не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са твърденията, че процесната заповед е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби. Не съставлява съществено нарушение определянето на обекта като септична яма, вместо дренажна шахта, доколкото според заключението на вещото лице съоръжението макар и да не отговаря напълно на техническите спецификации и изисквания за септична яма, то може да бъде използвано като такава. Изградената по границата на имота септична яма е в несъответствие с чл. 47, ал. 2 ЗУТ за отстояние от 3 м от границите на имота на басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни. Поради факта, че обектът е заровен, при проверката си вещото лице не е могло да види точните характеристики на съоръжението, поради което не се опровергава констатацията на административния орган за изграждане на септична яма. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно при следните съображения: Според съставения в административното производство констативен протокол, към чиито установявания се препраща в издадената заповед, в имота е изпълнена септична яма от 4 броя бетонови пръстени, вкопани в земята. Съоръжението към момента на проверката е затрупано със земно-насипен материал. При направен оглед на място, вещото лице е установило, че във вътрешността на имота вече е налице изградена септична яма, към която отвеждат тръбите от санитарни помещения на сградите в имота. По отношение на процесния обект прави заключение за изграден като попивен кладенец шахта, която е зарита и не се вижда. Според чл. 195, ал. 5 ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. В настоящия казус не са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповед на такова основание. Административният орган не е установил по безспорен начин какво точно нарежда да бъде премахнато. И в констативния протокол и в заповедта е отбелязано, че обектът е засипан със земна маса, от което не става ясно как административният орган констатира изграждането именно на обект с функциите и предназначението на септична яма. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, при проверката на имота обектът също е бил заровен. Освен това, експертът при изследване на оттичането на отпадъчните води в имота в (друга) септична яма, излага заключение за характер на наредения за премахване с оспорения административен акт обект на попивен кладенец, попадащо извън ограничителната норма на чл. 47, ал. 2 ЗУТ, който трудно може да се използва като септична яма. Следователно, доколкото и от една страна не е установено какво точно се намира под земната маса, а от друга - експертът е на мнение за вероятна допустимост на съоръжението, същото не може да се приеме за неподходящо по местоположение и разположение, така, както изисква нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. В случая и констатациите на органа и доводите на съда за наличие на септична яма почиват на предположения, а не на безспорно установени фактически констатации. С оглед изтъкнатото, като е приел обжалваната заповед за материалнозаконосъобразна, решаващият съд неправилно е приложил материалния закон. Обжалваната заповед като постановена в противоречие с материалните разпоредби подлежи на отмяна, което налага отмяна на отхвърлителното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отмяна на оспорения административен акт. С оглед изхода на спора по касационната жалба на касатора следва да се присъдят направените за две инстанции разноски в размер на 280 (двеста и осемдесет) лв. представляващи държавна такса за образуване на производството пред административен съд в размер на 10 лева, такса за образуване на настоящото производството пред Върховния административен съд в размер на 70 лева и депозит за вещо лице в размер на 200 лева, съобразно представените пред двете инстанции списъци по чл. 80 ГПК. По искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по двете протекли инстанции, определено на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно актуалната към момента на сключването на договорите за правна защита и съдействие редакция на наредбата, такова се дължи такова в общ размер на 1800 лева (900 лева за първата инстанция и 900 лева за касационната). Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,