Решение № 2752 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14876/2014 г.

Решение № 2752 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14876/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Иванов Желязков - изпълняващ правомощията на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Варна при Централно управление на Националната агенция, съгласно Заповед № 3-364/5.06.2014 г. на Изпълнителния директор на НАП с адрес гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 128 срещу Решение № 1473/19.06.2014 г., постановено по адм. дело № 127/2014 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна, както и по частна жалба от Ренета Тодорова Барет срещу Определение № 3557/4.09.2014 г. по същото дело. В жалбата на приходните органи се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 031200710/22.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 453/10.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП. с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за данъчни периоди 2005 - 2008 г. включително в общ размер 31 298.16 лева и лихви върху просрочените задължения в размер па 21 887.73 лева до датата на ревизионния акт. С обжалваното в настоящото производство решение АС е отменил частично РА относно определените задължения за данъчни периоди 2005, 2007 и 2008 г. За да постанови обжалваното решение на първо място първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в ДОПК. Съдът е намерил, че че жалбоподателят, не е доказал притежанието на паричните средства към 1.01.2005 г., като средствата от получени заеми, от продадени МПС-та и недвижими имоти следва да се изключат от началното салдо по приетата от съда ССЕ, изготвена от в. л. Вачков. Не са ангажирани доказателства къде са държани паричните средства, в какъв размер общо са били, с каква цел евентуално са съхранявани. Изложени са мотиви защо съдът е кредитирал представени договори за получен паричен заем от лицата: Иван Коцев-58 000 лв. получени 2005 г. /включени в баланса 1/2 част/, Росен Андреев -15 000 лв. получени 2005 г./ включени 1/2/; предоставен заем на Росен Андреев в размер на 10000 лв./включени 1/2 част/., както и относно предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.10.2005 г. След изчисляване на съответните приходи и разходи по ревизирани години, съдът е стигнал до извода, че за 2005, 2007 г. и 2008 г. РА следва да се отмени като незаконосъобразен, а за 2006 г. РА да се остави в сила. Решението е правилно. Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба относно начина на определяне от първоинстанционния съд на данъчната основа за облагане за отделните години, като не е приложил хронологичния принцип. От една страна това противоречи на принципа за формиране на годишната данъчна основа и на годишния характер на данъка. Както и друг път Върховният административен съд е отбелязвал в свои решения /решение № 10165 от 7.07.2011 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. д. № 16037/2010 г., решение № 11111 от 10.08.2011 г., на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 110/2011 год, решение № 13 947/2012 г., постановено по адм. дело № 1518/2012 г., Решение № 1960 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15183/2014 г и други/, превишението на разходите спрямо приходите следва да се изчислява не към всеки отделен момент, в който е извършен съответния разход, а на "годишна база". Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не може да променя данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение и на процесуалния, и на материалния закон. Затова и правилно първоинстанционният съд не се е съгласил с извода на данъчните органи относно начина на формиране на данъчната основа за 2005, 2007 и 2008 г. За да е облагаемо с данък върху доходите превишението на разходите над приходите следва да бъде установено в годишен план, а именно като се установи всичко колко са разполагаемите парични средства за периода, колко са изразходваните парични средства за периода и само ако в годишен план има превишение на разходите над приходите, това превишение може да се приеме за основа за облагане. Освен гореизложеното, съдебното решение се основава на събраните в хода на процеса и неоспорени от касатора доказателства, в това число на заключенията на вещото лице по допуснатата ССЕ, като съдът при постановяване на решението си не е приел за установени факти, за които липсват доказателства, както се твърди в касационната жалба. По отношение частната жалба от пълномощника на Ренета Барет, наследник на Тодор Стоянов, действащ като ЕТ "Тоник-Тодор Николов" срещу определение № 3557/4.09.2014 г. по адм. дело № 127/2014 г. на Административен съд град Варна същата е неоснователна. Определението е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Доказателствата, на които са е позовали наследниците на ревизираното лице са представени едва в хода на съдебното оспорване въпреки възможността за представянето им в административното производство, поради което независимо от неговия изход представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото. Обстоятелството, че Ренета Барет и Мартин Николов, като наследници на ревизираното лице не са участвали в административното производство не изключва приложението на тази разпоредба. Присъждането на юрисконсултско възнаграждение изрично е поискано на последното проведено съдебно заседание (видно от протокола на л. 48-50), поради което същото се дължи съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК при така постановеното по същество първоинстанционно решение. При това положение частната жалба следва да се отхвърли, а оспореното определение остави в сила. Предвид изхода на делото следва да се присъдят и направените разноски от ответника в размер на 1 500 лв. С оглед на гореизложеното, Върховния административен съд, осмо отделение