Решение № 7730 от 21.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4229/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. В. Л. против решение 1162/2.2.2024г. постановено по адм.д. 1731/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С решението е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед КС-225А-13/9.6.2023 година на кмета на район Аспарухово, община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж Подмяна на покрив на сграда изграден в имот с идентификатор 10135.5510.414 по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, квартал Галата, [улица]. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Развива подробни съображения, които според нея сочат незаконосъобразност както на решението така и на оспорената заповед. Иска отмяна на решението и отмяна на посочената заповед на кмета на район Аспарухово или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът кмет на район Аспарухово, община Варна в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. За да отхвърли оспорването, срещу посочената по-горе заповед, административният съд е приел, че е налице незаконен строеж, както и че същият не е търпим. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че служители от общинската администрация са извършили проверки на 8.8.2022г. и на 11.8.2022г. и са установили извършване на строителни дейности, изразяващи се в премахване на досегашния покрив и изграждане на нов такъв на сградата находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.5510.414 по КК на Варна, собствена на касаторката. Констатациите са отразени в констативни протоколи от посочените дати. С Констативен акт 2/27.1.2023г. е установено, че в посочения по-горе поземлен имот е извършен строеж подмяна на покрив сграда без издадено разрешение за строеж. Несъмнено описаните в заповедта строително-монтажни работи покриват определението за строеж съдържащо се в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ /в актуалната му редакция/ за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. За такива строежи е необходимо представянето на проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението им и издаване на разрешение за строеж, тъй като не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ. По делото не се установява наличието на издадено разрешение за строеж, поради което строежът правилно е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователни са доводите на касаторката, че в случая е приложимо изключението съдържащо се в нормата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ, според което при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. От една страна не е налице бедствена или аварийна ситуация, която да изисква неотложни СМР. Не се установява падане на покрива, както се изразява касаторката в пледоарията си по същество. Покривната конструкция е била запазена в цялост, а е налице отлепяне /падане/ на част от мазилката заедно с рогозките и летвената скара в едно от жилищните помещения на сградата, съгласно представеното конструктивно становище. Така описаното, както и цялостното състояние на покривната конструкция, се дължи на естественото износване на същата, съпроводено с неполагането на дължимата грижа през седемдесет годишния период на експлоатация на сградата и в частност на покрива, довели до лошото му състояние. Това естествено износване не покрива изискването на посочената разпоредба на чл. 148, ал. 6 ЗУТ. От друга страна, дори хипотетично да бъде възприета тезата за извършени СМР в условията на неотложност, следва да се отбележи че касаторката не е предприела изискуемите от чл. 148, ал. 6 ЗУТ действия. Както бе посочено по-горе Констативният протокол 2/27.1.2023г. е съставен близо шест месеца след подаване на първото заявление от 3.8.2022г. че е започнала ремонт на покрива на 1.8.2022г., а процесната заповед е издадена десет месеца след това заявление. През посочения немалък период от време, касаторката не е поискала издаване на разрешение за строеж относно извършените от нея неотложни СМР, казано с други думи както в хода на строителството, така и след неговото приключване тя не е предприела необходимите действия по процедиране одобряването на строителни книжа. В същия смисъл Решение 11662 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. 7412/2023 г. Изложеното налага еднозначния извод, че описаният в заповедта строеж е незаконен. Същият не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради, което същият не е търпим. Правилно оспорването срещу заповедта на район Аспарухово, община Варна е отхвърлено. Атакуваното решение на Административен съд Варна, като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,