Решение № 10407 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, подадена чрез гл. юрк. С. Ч. - Айвазова, против решение № 5400 от 11.05.2026 г. по адм. д. № 2148/2025 г. на Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив), с което е отменено негово решение № РТД-3000-1235/10.09.2025 г. /32-276234 и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 670,41 евро. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са аргументи, че съдебното решение е постановено без да са били изследвани всички факти и доказателства по делото. Посочено е, че не е била съобразена и съдебната практика на Върховния административен съд, касаеща приложението на разпоредбите на чл. 103, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Претендира се неговата отмяна и отхвърляне на жалбата срещу решение № РТД-3000-1235/10.09.2025 г. /32-276234 на директора на ТД Митница Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – ЕТ“Филипекс – И. Филипов“, гр. Пловдив, чрез процесуалните си представители адв. В. Тодорова и адв. Н. Урумова, оспорва същата като неоснователна. Представя се писмен отговор. В с.з. пред касационната инстанция ответникът се представлява от адв. Н. Урумова. Представя се писмена защита. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пловдив е било решение № РТД-3000-1235/10.09.2025 г. /32-276234, издадено от директора на ТД Митница Пловдив, с което са коригирани данните в подадена от ЕТ“Филипекс – И. Филипов“ митническа декларация /МД/ с MRN 21BG003009142430R0/06.12.2021 г. за стока № 1, както следва: код на държавата на произход "TR – Турция" и е определено задължение за доплащане на мито и ДДС в общ размер възлизащ на 43557, 90 лв., от които допълнително защитно мито в размер на 36298, 25 лв. и ДДС в размер на 7259, 65 лв., ведно с лихва за забава. Административен съд – Пловдив е приел от фактическа страна, че на 06.12.2021 г. пред Митническо бюро Пловдив към ТДМитница Пловдив, търговецът е декларирал МД с MRN 21BG003009142430R0/06.12.2021 г. за внос на стоки с режим "допускане за свободно обращение" с код по тарик 7219331000 и описание: "РХ=2 СТУДЕНОВАЛЦУВ. НЕРЪЖД. СТОМАНА AISI 304, СЪС СЪДЪРЖ. НА NI-8. 065 %, Сr-12. 205 %. И ДЕБЕЛИНА ОТ 1. 0 ДО 3. 00 ММ: 2. 5 X 1500 - 1 РУЛОН - 10350 КГ; 2, 5 X 1500 - 1 РУЛОН - 99100 КГ; ОПК: 50=60 КГ., брутнa маса: 20320. 000000 кг., нетна маса 20260. 000000 кг., код на държава на изпращане - Турция, митническа стойност 145193. 00 BGN. За стоката е деклариран код на държавата на произход – EU, а за преференция на МД е посочен код "100 - Ставки на митата по отношение на трети страни erga omnes", т. е. без преференции. Със Заповед за възлагане № 3ТД-3000-341/32-1085883/20.11.2024 г. на директора на ТД Митница Пловдив, на основание чл. 34, т. 1 и т. 9 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" и чл. 84в, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1 от ЗМ, е възложена проверка в рамките на последващия контрол, основание по чл. 48, във връзка с чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. (Митнически кодекс на Съюза) и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, във връзка с поставянето на стоки под режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" на ЕТ“Филипекс – И. Филипов“. Определен е проверявания период от 01.12.2021 г. до 20.11.2024 г. След уведомяване на търговеца на основание чл. 8, § 1, б. "б" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и представяне на становище от него е изготвен доклад, въз основа който е издадено процесното решение № РТД-3000-1235/10.09.2025 г. /32-276234 на директора на ТД Митница Пловдив. С него на основание на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 19 от ЗМ са коригирани данните в подадената от ЕТ“Филипекс – И. Филипов“ митническа декларация /МД/ с MRN 21BG003009142430R0/06.12.2021 г. за стока № 1, както следва: код на държавата на произход "TR – Турция" и е определено задължение за доплащане на мито и ДДС в общ размер възлизащ на 43557, 90 лв., от които допълнително защитно мито в размер на 36298, 25 лв. и ДДС в размер на 7259, 65 лв., ведно с лихва за забава. Въз основа на така установените факти АС-Пловдив е приел, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че представените документи от ЕТ“Филипекс – И. Филипов“ към процесната МД, както и допълнително представените такива в хода на съдебното производство, вкл. декларация от Acerinox (л. 144 от делото), в която изрично е посочено, че се отнася за продукти със статут на преференциален произход, не са информационен източник за произхода на стоката, доколкото същата не може да се проследи при съпоставка на приложените документи. Дружеството-вносител не е предоставило убедителни доказателства за декларирания произход на стоките, които да ги идентифицират и докажат, че точно тези стоки са били изнесени от Испания. Липсват представени документи за предхождащи продажби на стоките, както и доказателства за износ на стоките от ЕС. Административният съд е достигнал до заключение, че при действието на чл. 60, § 1 МКС в хипотезата на стоки, изцяло получени в една-единствена държава или територия, както и при неприложимост на правилото за определяне на произхода на върнати стоки по чл. 12, § 2 от Решение № 1/2009, доколкото не се установява тъждество на върнатите и изнесените стоки (чл. 12, § 1, б. "а" от Решението), правилно митническият орган е пристъпил към корекция на държавата на произход на стоките по процесната МД на ЕТ“Филипекс – И. Филипов“ и законосъобразно са установени допълнителни публични задължения при извършения внос. Решаващият съд е обосновал извод за отмяна административния акт, като е обосновал е извод, за недължимост на митническото задължение, поради изтекъл давностен срок, доколкото не е спазен тригодишният срок за взимане под отчет на митническите задължения съгласно чл. 103 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Изложил е съображения, че митническото задължение по МД, с която стоката е поставена под режим - допускане за свободно обращение е възникнало в момента на приемане на митническата декларация на 06.12.2021 г. Оспореното митническо решение е издадено на 10.09.2025 г., а датата на която на едноличния търговец са съобщени мотивите на митническите органи при условията на чл. 22, § 6 (съгласно чл. 103, § 3, б. б от Регламент 952/2013), с които да го уведомят за митническото задължение е 12.06.2025 г. (писмо с рег. № 32-178471 на л. 39). Т. е. след изтичане на тригодишният срок за погасяване на митническото задължение по чл. 103, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013. При тези съображения съдът е отменил оспореното решение, като е приел, че същото е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, вкл. на основание чл. 185 ГПК по делото е назначено вещо лице преводач за проверка. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на АС-Пловдив досежно погасяване на митническото задължение по давност. Нормата на чл. 103 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. гласи, че длъжникът не се уведомява за митническото задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало то, а според чл. 103 § 3, сроковете, определение в § 1 и 2, спират да текат, когато в съответствие с член 44 е подадена жалба; такова спиране се прилага считано от датата на подаване на жалбата и продължава за времето на производството по обжалването (б. "а"); или в съответствие с член 22, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си (б. "б"). Моментът на възникване на митническото задължение е моментът на приемане на митническата декларация, а именно – 06.12.2021 г. (чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Следователно, тригодишният срок е изтекъл на 06.12.2024 г. и считано от тази дата правомощието на митническия орган да извърши уведомяване е преклудирано. Уведомяването на длъжника за размер на митническото задължение се извършва с връчване на решението. В случая оспореното решение, с което задълженото лице е узнало за размера на начислените с него мито и ДДС, му е връчено на 12.06.2025 г., като към посочената дата срокът по чл. 103 § 1 от Регламента е бил изтекъл. Тригодишният срок е бил изтекъл и към датата на издаване на оспореното решение, също и към датата на уведомлението по чл. 26 от АПК вр. чл. 22, § 6 от Регламента. Следователно, след като към датата на издаване на оспорения акт тригодишният срок е изтекъл, то съгласно чл. 103 § 1 от Регламента решението, с което се увеличава митническата стойност и се начислява мито и ДДС, не е следвало да се издава от митническия орган, нито да се връчва на задълженото лице, защото по този начин, последният е бил уведомен да размера на един погасен по давност данък. Относно релевирания довод в касационната жалба за приложението на чл. 103 § 1 от Регламента и по-конкретно липсата на изискване наказателното преследване действително да е възбудено от наказателните органи на дадена държава членка и да е приключило с осъдителна присъда за извършителите на разглежданото деяние (т. 24 от Решение по дело С-62/2006), настоящият състав приема следното: Правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличието на съществен пропуск от страна на администрацията да мотивира приложението на предвидената в чл. 103, § 2 МКС възможност за продължаване на срока чл. 103, § 1 МКС. По принцип, а и по общото правило на чл. 22, § 7 МКС митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Безспорно приложението на чл. 103, § 2 МКС представлява подобно неблагоприятно за заявителя решение със самостоятелен характер, доколкото позволява на администрацията, тогава когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, срокът за уведомяване на длъжника да бъде продължен най-малко на 5 години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство. В конкретния случай в спорното митническо решение е направено бланкетно позоваване на текста на чл. 103, § 2 МКС и е постановено, че срокът за уведомяване на длъжника се продължава на пет години, без обаче да бъдат изложени конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които администрацията приема, че следва да настъпят предвидените в разпоредбата правни последици. Основателно АС-Пловдив приема, че е дължимо при позоваването на чл. 103, § 2 МКС издателят на акта да направи нарочна препратка към тези констатации и да аргументира по какъв начин приема, че те именно представляват юридически факти, попадащи в обхвата на посочената норма, което не е сторено (в този смисъл Решение № 10387 от 3.10.2024 г. по адм. д. № 3709/2024 г. на ВАС, Решение № 11234 от 21.10.2024 г. по адм. д. № 4793/2024 г. на ВАС, и др.). Наред с това следва да се отбележи, че по делото е представена информация от Окръжна прокуратура – Пловдив, по пр. пр. № 4211/2025 г. по описа на ОП Пловдив, образувана по подаден сигнал от ТД Митница Пловдив, че с Постановление от 01.09.2025 г. е образувано ДП № 228/2025 г. по описа на ОСО ОП Пловдив за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, разследването по което не е приключило. По делото е безспорно установено, че ОП – Пловдив е сезирана с писмо рег. № 32-177653 от 11.06.2025 г. (л. 157), като с писмо УРИ 117730-19638 от 086.08.2025 г. (л. 176) директор на ТД Митница Пловдив е уведомен, че в отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР Пловдив се извършва проверка. Въпреки, че ОП Пловдив да е сезирана във връзка с констатациите от Писмен констативен доклад с № BG003000/1/17А/03.06.2025 г., видно от съдържанието на Постановление за образуване на досъдебно производство от 01.09.2025 г. (л. 363-364), същото е образувано за това, че през периода от 12.05.2022 г. до 31.08.2022 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, над 12 000 лева, за ЕТ“Филипекс – И. Филипов“. Както правилно обобщава АС-Пловдив, образуваното досъдебно производство не обхваща процесната МД с MRN 21BG003009142430R0, която е с дата 06.12.2021 г. Като е отменил оспореното решение на Директора на ТД Митница Пловдив, Административен съд - Пловдив е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски в размер на 3 863,50 евро, представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство, както и доказателства за заплащане на сумата. Настоящият съдебен състав приема, че договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания да бъде намалено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение