Решение № 1494 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2009 г.

Решение № 1494 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кюстендил срещу Решение № 231 от 2.07.2009 г. по адм. дело № 260/2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Единственият, но съществен, спорен между страните въпрос е осигурителният стаж на Бойчо Илиев Паунов от гр. Бобов дол, придобит на длъжност "минен спасител" за времето от 01.09.1990 г. до 26.08.2006 г. и за времето от 26.08.2006 г. до 30.12.2008 г., е ли осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, по смисъла на § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № РД-12-28 от 08.04.2009 г. касационният жалбоподател е приел, че осигурителният стаж за периода от 01.09.1990 г. до 26.08.2006 г. по силата на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на ЗИДКСО), обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, но не се признава за положен при тези условия. А осигурителният стаж от 26.08.2006 г. до 30.12.2008 г. е от първа категория, но по чл. 104, ал. 2 КСО, а не по чл. 104, ал. 3 КСО. В мотивите на решението не са изложени правните аргументи, на които са основани тези изводи. С посоченото по-горе решение Кюстендилският административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат съдът е приел, че основното изискване по чл. 104, ал. 3 КСО е трудът на изброените в нея работници и служители да е полаган под земята, а по назначената съдебно-техническа експертиза вещото лице инж. Тодорка Дойчева Атанасова е дала писмено заключение, че длъжността "подземен минен спасител", изпълнявана от Бойчо Илиев Паунов, е с трудова функция, осъществявана под земята и е с място в списъчния състав на предприятието до ръководител на участък. Заетостта при изпълнение на длъжността под земята, естеството на задълженията и мястото на длъжността в списъчния състав на предприятието, установено от разплащателната ведомост за работните заплати, формират, според административния съд, извода, че "подземен минен спасител" е трудова функция по чл. 104, ал. 3 КСО. Освен това § 10 ПЗР на ЗИДКСО от 2006 г. изрично повелява, че осигурителният стаж на минните спасители до ръководител на минно-спасителна служба се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. С касационната жалба е инвокиран довод, че разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО обхваща само трудът на подземните работници и служители до ръководител на участък, включени в списъчния състав на съответния участък до началника на участъка включително, а длъжността "минен спасител" не е включена в списъчния състав на подземен участък и затова не е между изчерпателно изброените в чл. 104, ал. 3 КСО длъжности. А това било така, защото за разлика от длъжностите, посочени в чл. 104, ал. 3 КСО, минният спасител не работи ежедневно и през целия работен ден под земята, като по този начин не отговаря на изискването да е "зает на работа под земята". В процесния случай длъжността "минен спасител", изпълнявана от Бойчо Илиев Паунов, била по щата на Минно-спасителната служба и осигурителният му стаж е от първа категория, но по чл. 104, ал. 2 КСО, а не по чл. 104, ал. 3 КСО. Върховният административен съд, шесто отделение, счита този довод за неоснователен. Текстът на чл. 104, ал. 3 КСО гласи така: "За работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория." В него няма изрази като "включени в щата на подземен участък" или "включени в списъчния състав на съответния участък". Тези изрази се включват от касационния жалбоподател при логическото тълкуване, което той прави на посочената разпоредба. Но чрез включването на тези изрази тълкуването става по-стеснително от необходимото и допустимо стеснително (в смисъл на стриктно) тълкуване на разпоредбата. В качеството й на изключение от правилото на чл. 104, ал. 2 КСО тя трябва да бъде тълкувана стриктно, т. е. чрез тълкуването да не се разширява, но и да не се стеснява кръгът на лицата, за които поражда благоприятен правен резултат. Затова критерият дали определен осигурителен стаж следва да бъде превърнат в трета категория по общото правило на чл. 104, ал. 2 или по правилото на изключението по чл. 104, ал. 3 КСО следва да се търси в хипотезата на съответната правна норма чрез буквален (или стриктен) прочит на употребените в нея изрази. Кои са субектите: а) работниците, б) инженерно-техническите специалисти и в) ръководните служители, но до ниво ръководител на участък включително. Какво ги отличава от другите работници, инженерно- технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително - това, че са "заети на работа под земята". И следващото ограничение (стесняване) на допуснатото от законодателя изключение от общото правило на чл. 104, ал. 2 КСО: не всички работници, инженерно- технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък, заети на работа под земята, а тези, които са заети на работа под земята, но в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Следователно, ако един работник, инженерно-технически специалист или ръководен служител до посоченото ниво, е зает на работа под земята в подземен рудник, в подземен геологопроучвателен или хидротехнически обект, или е зает на работа под земята в тунелното или подземното минно строителство, неговият осигурителен стаж е по чл. 104, ал. 3 КСО независимо от обстоятелството дали длъжността, на която е назначен и която изпълнява, е включена в щата на подземен участък или в друг щат на съответното предприятие. Т.е. решаващият критерий е работата под земята, а не принадлежността на съответната длъжност към щатовете на предприятието (още по този въпрос: Решение № 15625 от 17.12.2009 г. по адм. д. № 6605 от 2009 г. и Решение № 5112 от 07.05.2008 г. по адм. д. № 3322 от 2008 г., и двете на ВАС - VI отд.). Този критерий е в основата на оспореното с касационната жалба решение, поради което с оглед на писменото заключение на вещото лице (неоспорено от страните) и дадените от него устни обяснения в съдебно заседание на 17.06.2009 г., че "90 % от работното време на минния спасител е заето под земята", това решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В изразеното по делото становище прокурорът от Върховната административна прокуратура инвокира два довода, на които следва да бъде даден отговор. Първият довод е, че "създадената с § 10 ПЗР на ЗИДКСО от 2006 г. има за цел единствено превръщането на осигурителния стаж на минните спасители по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, но не и че този труд е положен при тези условия." Този довод е неоснователен. Прокурорът от Върховната административна прокуратура не е изложил аргументи защо законодателят приравнява (превръща) една година осигурителен стаж на длъжността "минен спасител" на три години осигурителен стаж от трета категория щом като трудът на минния спасител не е положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, т. е. "под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство". Върховният административен съд, шесто отделение, е имал възможност да изрази становище по същия довод, инвокиран с касационна жалба от същия директор на РУСО (виж напр. Решение № 15625 от 17.12.2009 г. по адм. д. № 6605 от 2009 г.; или реш. № 5112 от 7.05.2008 г. по адм. д. № 3322 от 2008 г. за РУСО - гр. Русе, но също за мина "Бобов дол", и др.), че правилото на § 10 ПЗР на ЗИДКСО от 2006 г. има тълкувателен характер и важи за минало време относно неразрешените спорове до неговото създаване. След като правилото повелява, че осигурителният стаж се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, законодателят е приел, че той е осигурителен стаж по смисъла на същия текст, а щом осигурителният стаж на минните спасители до 19.09.2006 г. се признава за осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО, следва да се приеме, че техният труд е признат за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Иначе законодателят щеше да разпореди осигурителният стаж на минните спасители да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 КСО. Вторият довод, инвокиран със становището на прокурора от Върховната административна прокуратура, е, че в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) минните спасители са изключени от групата на работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство. Този довод трябва да бъде подложен на едно по-широко обсъждане. За нуждите на настоящето производство е достатъчно да бъде посочено, че дори да се приеме за основателен, той касае само втория период по решението на касационния жалбоподател, отменено от Кюстендилския административен съд - за времето от 26.08.2006 г. до 30.12.2008 г., поради което не променя крайния резултат, постановен от този съд. Необходимо е касационният жалбоподател да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на чл. 104, ал. 3 и § 4, ал. 2 ПЗР на КСО, дадени с това решение, по отношение на първия период от спорния осигурителен стаж - времето от 01.09.1990 г. до 26.08.2006 г. А посоченият довод се нуждае от по-широко по мащабите си обсъждане, защото: Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд - чл. 104, ал. 1 КСО. Това свое правомощие Министерският съвет е осъществил с НКТП, приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 г. Първите две точки на чл. 1 НКТП включват две категории работници: а) работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство (чл. 1, т. 1, възпроизвеждаща почти дословно чл. 104, ал. 3 КСО) и б) минни спасители до ръководител на минноспасителна служба (пункт) включително - чл. 1, т. 2 НКТП. Отделянето на минните спасители от другите работници по чл. 1, т. 1 несъмнено има за цел преустановяването на досегашната практика техният труд да се счита за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Но така реализираната цел поражда въпроса овластяването на Министерския съвет с правомощието да определя кой труд към коя категория се причислява включва ли и правото Министерският съвет да извади минните спасители от групата на останалите работници, заети на работа под земята. Защото определянето конкретен труд към коя категория се причислява е различно от приравняването на осигурителен стаж от първа и втора категория към осигурителен стаж от трета категория чрез зачитане на определен брой години осигурителен стаж от първа категория, респ. от втора категория, за осигурителен стаж от трета категория. Минните спасители или са заети на работа под земята, или не са заети на работа под земята. Ако не са заети на работа под земята, те не попадат сред работниците по чл. 104, ал. 3 КСО и отделянето им в самостоятелна точка (чл. 1, т. 2 НКТП) е без значение. Ако са заети на работа под земята (на 90 % от работното време, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по настоящето дело, а и по други дела на КАС) остава открит въпроса отделянето им групата работници по чл. 1, т. 1 НКТП обуславя ли извод, че трудът им не следва да се счита за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО и те нямат права по § 4, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на КСО. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,