Решение № 4902 от 10.5.2023 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение10.05.2023 г.докладчик т Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 959 от 03.06.2022 г. по адм. дело 640/2021 г. на Административен съд Благоевград

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Благоевград съобразно дадените в настоящото решение указания.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ифестос Балкан ООД срещу Решение 959 от 03.06.2022 г. по адм. дело 640/2021 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Писмо с per. 3T2-08-09-03298-#22/14.06.2021г., на заместник-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с което е отказано възстановяване на средства по Договор 3T2-08-09-03298#3 от 28.01.2021 г. за осигуряване на заетост по проект Заетост за теб в размер на 3 265,64 лева. Касационният жалбоподател релевира неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил нито едно от направените в жалбата възражения, не е обсъдил свидетелските показания и не е изпълнил своите процесуални задължения. Моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорвания акт. Претендира присъждането на направените по делото съдебни разноски. Ответникът заместник-изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна: За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 28.01.2021 г. между Агенция по заетостта гр. София, в качеството й на конкретен бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма(ОП) Развитие на човешките ресурси 2014-2020, представлявана от М. Ценева - директор на Дирекция Бюро по труда гр. Петрич, като възложител и Ифестос Балкан ООД, като работодател, е сключен Договор 3T2-08-09-03298#3 за осигуряване на заетост по проект Заетост за теб с предмет: възложителят възлага, а работодателят приема да наеме на трудов договор на пълно или непълно работно време насочено/и и одобрено/и от възложителя безработно/и лице/а по условията на проект Заетост за теб, като възложителят предоставя на работодателя средства от бюджета на проекта за всяко одобрено от възложителя безработно лице по условията на проект Заетост за теб, наето по трудово правоотношение по Кодекса на труда на пълно или непълно работно време /най малко 4 часа/ за период от 6 месеца, с трудово възнаграждение посочено в чл. 2, ал. 1 , т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5. В клаузите на сключения договор за осигуряване на заетост и Общите условия, неразделна част от него, изрично са установени хипотезите на възстановяване и изплащане на средства, които съставляват основание за допустимо финансиране и предоставяне на средства по проект Заетост за теб по ОП Развитие на човешките ресурси 2014 г. - 2020 г. В раздел II, чл. 7 е предвидено, че не се финансират разходите по чл. 2 за работни места, които не отговарят на условията на Програмата и процедурата за реализацията й. Правата и задълженията на страните във връзка с осигуряване на заетост по реда на Кодекса на труда (КТ) са уредени в раздел III от договора, като в чл. 11 е посочено, че работодателят се задължава да наеме на работа всички одобрени от него и възложителя лица, съгласно подадената заявка. В чл. 16 от същия раздел е предвидено, че работодателят се задължава да представя на възложителя в ДБГ междинни искания за плащане, съгласно чл. 2, т. 2.4 от Общите условия. В чл. 21 от договора е посочено, че възложителят се задължава да превежда средства за признатите по съответния надлежен ред, за допустими разходи по чл. 2 по банков път по обработени искания за плащане и придружаващите ги документи, в срок от 30 /тридесет/ работни дни от датата на депозирането им в деловодната система на възложителя и при наличие на разполагаем лимит. Ифестос Балкан ООД е подало искане за плащане по договор за отчетен месец февруари 2021 г. на стойност 4 665.20 лева. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо административният орган е уведомил дружеството, че по банковата му сметка е възстановена сумата от 1 399.56 лева, като разликата в размер на 3 265.64 лева между предявената сума за плащане и изплатената сума представлява невъзстановяване на средства за фонд работна заплата и осигурителни вноски за сметка на работодателя за месец февруари 2021 г., за 7 от общо 10 наети лица по проекта, както следва: М. Георгиева, Б. Овчаров, Е. Гецев, Д. Милушев, Д. Танева, Й. Неделчева и П. Дончева. Като основание за отказа е посочено, че по отношение на същите не е спазено изискването на проекта, наетите лица да не са били в трудови правоотношения с работодателя или свързани с него предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия в период не по-малък от 1 месец от подаване на заявката от работодателя. В писмото се сочи още, че в случая заявката за проект Заетост за теб е подадена и входирана от страна на дружеството-работодател в Дирекция Бюро по труда - Петрич на 08.01.2021 г. , както и че 6 от наетите лица са с прекратени трудови договори от същия работодател, считано от 14.12.2020 г. и 1 лице е с прекратено трудово правоотношение, считано от 21.12.2020 г., като това обстоятелство е нарушение на разпоредбата на чл. 7 от сключения Договор за осигуряване на заетост от 28.01.2021 г., според която Не се финансират разходите по чл. 2 за работни места, които не отговарят на условията по Програмата и процедурата по реализацията й. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приел, че е доказана компетентността на издателя на акта, предвид представената Заповед РД-11-00-353 от 18.02.2021 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Съгласно цитираната заповед, на основание чл. 5, ал. 1,т. 1 и т. 5 и ал. 5 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, във връзка с реализиране на проект Заетост за теб по ОП Развитие на човешките ресурси е разпоредено Т. Пашинова заместник-изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, да подписва кореспонденцията по проект Заетост за теб, отнасяща се до отговори на постъпили писма от различни институции, възражения, жалби, писма за налагане на санкции съобразно условията на сключените с работодателите договори и други, пряко произтичащи от утвърдените вътрешни правила и утвърденото ръководство за работа на Агенцията по заетостта в качеството й на конкретен бенефициер по проекта. От така описаните делегирани правомощия не може да се направи извод, че заместник-изпълнителният директор разполага с правомощия да издава административни актове, с които да отказва възстановяването на средства по сключени договори. От заповедта, както и от доказателствата по делото, не става ясно какви конкретни правомощия се включват в израза и други, пряко произтичащи от утвърдените вътрешни правила и утвърденото ръководство за работа на Агенцията по заетостта (АЗ), в качеството й на конкретен бенефициер по проекта. По делото липсват както утвърдените вътрешни правила, така и утвърденото ръководство за работа на АЗ в качеството й на конкретен бенефициер по проекта. Липсата на тези доказателства възпрепятства съда да направи преценка дали действително постановеният отказ е издаден от компетентен орган. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК - не е указал на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото, не сочи доказателства - а именно, че липсват доказателства за компетентността на издателя на акта - утвърдените вътрешни правила и утвърденото ръководство за работа на АЗ в качеството й на конкретен бенефициер по проекта. Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства относно компетентността на издателя на акта - утвърдените вътрешни правила и утвърденото ръководство за работа на АЗ в качеството й на конкретен бенефициер по проекта, цитирани в заповедта за делегиране на правомощия. Съдът следва да отговори на всички съществени за спора правни въпроси, след което да формира и конкретни правни изводи относно законосъобразността на акта. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на осн. чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Седмо отделение на Върховния административен съд