Решение № 415 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10400/2008 г.

Решение № 415 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10400/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Кмета на община - Варна, против решение № 851/13.06.2008 г., постановено по адм. дело № 1133/2007 г. по описа на Административен съд - Варна, с което, по жалба на Калуди Димов Пеев от гр. Варна, е обявена нищожността на заповед № 2193/28.06.1975 г. на председателя на ИК на ГНС - Варна, издадена на основание чл. 95, вр. чл. 98 ЗТСУ и чл. 263, ал. 3 ППЗТСУ, за отчуждаване на недвижим имот, находящ се в кв. "Владиславово", I-ви микрорайон, кв. 9, дв. 207 (част), собственост на наследници на Димо Калудов Пеев. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му, като се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания за събиране на необходимите доказателства. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответните по жалбата страни, редовно и своевременно призовани, от които Диана Костадинова Сидерова - при условията на чл. 41 от ГПК, не се явяват и не се представляват. Постъпило е писмено становище от адв. Тихомир Горанов, пълномощник на ответника Калуди Димов Пеев, със съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. Във връзка с наведените касационни оплаквания, по съществото си същата е неоснователна. За да приеме посочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна данните за осъществено отчуждаване на имота за предвидено по ЗРП мероприятие - улица и озеленяване, за извършено обезщетяване на правоимащите (парично и с един апартамент), коментирал е представената в оригинал заповед, допуснатата, и с основание приета - като компетентна и неоспорена съдебно - графологична експертиза, установила, че подписът, положен за "Председател на ИК на ГНС - Варна", не е изпълнен от инж. Станой Йонов - изпълняващ посочената длъжност. При тези данни и с оглед липсата на ограничение във времето досежно искането, съдът го е удовлетворил, прогласявайки за нищожна заповедта, като издадена от некомпетентно лице. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С нарочно, подробно разпореждане (л. 17 по делото), съдът е дал указания на кмета на ответната община да представи пълната административна преписка по издаването на процесната заповед, чиято нищожност е предмет на производството, да представи заповед за заместване на инж. Ст. Йонев от лицето, подписало заповедта, както и да уточни обжалвана ли е същата, или е влязла в сила. В резултат е изпратено писмо - отговор, с вх. № 3531/12.07.2007 г., като в пункт 2 е отбелязано, че в архива на община - Варна липсват данни "инж. Йонев да не е разписал лично заповедта", както и дали актът е бил обжалван. С оглед изложеното, процесуално нарушение от страна на съдебния състав не е налице, а и в задълженията на административния орган е да представи в цялост административната преписка. Неоснователни са в тази връзка твърденията за разместена доказателствена тежест в процеса. След като с предявената жалба е сезиран съда, с искане за прогласяване на нищожността на издадената заповед, (тъй като не е подписана от председателя на ИК на ГНС), в административното производство в тежест на ответника е да докаже, че цитираната заповед е издадена от компетентен орган или от оправомощено от него лице. На второ място, непълнотата на доказателствата не съставлява касационно основание по чл. 209 АПК, каквито оплаквания се правят в касационната жалба. Неоснователен е и наведеният довод, че порочно в мотивите на съда е прието, че оспорващият заповедта не е получил парично обезщетение - напротив, твърдението е невярно, тъй като изрично съдът е отчел получено от Калудов парично обезщетение. Но дори и това да не бе така, липсата или наличието на обезщетение са без значение за правната валидност или нищожност на атакуваната заповед за отчуждаване на имот, фактът е неотносим към настоящия спор. С оглед така изложеното, при липса на касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,