Решение № 6979 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11815/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на П. Я. П. против решение 10025 от 07.10.2024г., постановено по адм. д. 711 по описа за 2024г. на Административен съд Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ и присъждане на претендираното обезщетение от 3500 лв за понесени неимуществени вреди в пълен размер. Претендира присъждане и на направените разноски. Ответникът Областна дирекция на МВР Варна не изразява становище по касационнатат жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение 10025 от 07.10.2024г., постановено по адм. д. 711 по описа за 2024г. на Административен съд Варна е разгледал по същество иска на П. Я. П., предявен на осн. чл. 1, ал.1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР Варна за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от отменено наказателно постановление 22-0436-000541/25.11.2022г., с което за нарушение на чл. 70, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)и на основание чл. 185 от същия закон му е наложена глоба в размер на 20лв. В исковата си молба ищецът е посочил, че той и съпругата му, която по време на проверката също била с него в автомобила, се почувствали притеснени и унизени от грубото отношение на проверяващия полицай, както и от това, че същият им е казал, че за допуснатото нарушение предстои да се издаде акт, с който на водача да бъде отнето правото да управлява МПС за срок от 6 месеца. Притеснението им било породено от факта, че превозното средство им е особено необходимо, тъй като и двамата са инвалиди и го използват предимно да се придвижват до здравните заведения, където получават медицински услуги поради напредналата си възраст и тежкото си здравословно състояние. В исковата молба е посочено, че е било налице и грубо отношение на полицейските служители и в полицейското управление, където ищецът отишъл, за да получи съставения срещу него АУАН. Това го накарало да се почувства още по-потиснат и унизен. Според ищеца, с тези действия е потъпкано човешкото му достойнство и неговия авторитет, особено като се има предвид, че той самият преди да се пенсионира е бил дългогодишен служител на министерството на вътрешните работи. Неприятните психоемоционални изживявания на ищеца са продължили за дълъг период от време. С обжалваното решение, след събиране на писмени и гласни доказателства съдът е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че същата е неоснователна и недоказана. За да постанови посочения правен резултат съдът е приел, че не са доказани твръдените в исковата молба неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка между отменения акт и увреждането. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано съдът е приел, че отговорността по чл. 1 , ал.1 ЗОДОВ на държавата може да се реализира само при кумулативно установяване на предвидените във фактическия състав на същата разпоредба елементи, които са наличие на незаконосъобразен акт, който е резултат от упражнена административна дейност, вреда и пряка причинно-следствена връзка между тях. Правилно съдът е приел, че по делото се установява наличието само на първата от трите предпоставки, а именно отменено като незаконосъобразно наказателно постановление 22-0436-000541/25.11.2022г., с което за нарушение на чл. 70, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 185 от същия закон на касационния жалбоподател е била наложена глоба в размер на 20лв. Обосновано съдът е извършил преценка, че размерът на административното наказание, липсата на отнемане на свидетелството за управление на МПС, отмяната на акта за административно наказване, не позволяват да се направи извод, че твърдените в исковата молба неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. На практика ищецът не е бил лишен от правото да управлява автомобила си и да обслужва себе си и съпругата си при посещение в болничните заведения като инвалид с установен процент на инвалидност. Съдът е формирал правните изводи и въз основа на обстоятелството, че в исковата молба се твърди грубо отношение към ищеца по време на проверката и връчването на АУАН. Доколкото ищецът използва квалификация , която е вследствие от лично възприятие на фактите от обективната действителност, без да се твърди извършването на конкретни действия или използването на изрази, които да сочат проява на унизително отношение от страна на служители на ответника, то обосновано е прието, че твърдените вреди не са установени по делото. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд Варна е правилно и обосновано, не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд