Решение № 2723 от 15.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов от Стара Загора против решение 284/1.07.2022г. постановено по адм.д. 111/22г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед 10-00-113/20.01.2022г. на кмет на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Жилищна сграда, находяща се в поземлен имот 331.24 по неодобрен план на новообразувани имоти на местност Равна усойна, в землището на село Малка Верея, общ. Стара Загора. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Моли присъждане на разноски за настоящата инстанция. С допълнителна молба заявява, че поддържа жалбата и претендира разноски за двете съдебни инстанции съобразно представените списъци на разноските. Ответникът кмет на община Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. След получен на 4.10.2021г. сигнал, за извършващо се незаконно строителство, служители по контрол на строителството при община Стара Загора са извършили проверка на 4.11.2021г., за която е съставен Констативен акт 49 от 6.12.2021г. С акта е установено, че в имот 331.24 е изградена жилищна сграда с размери 9,22м/7.64м и височина 3.28м без строителни книжа и разрешение за строеж. Актът е връчен на извършителя на строежа. Възражения срещу него не са постъпили. Административното производство е приключило със заповедта предмет на обжалване пред Административен съд Стара Загора. Пред първостепенния съд са изслушани две съдебно технически експертизи /основна и допълнителна/, които са установили, че: изпълненото строителство представлява жилищна сграда, че площта й е 3,5 пъти по-голяма от позволената със строителното разрешение от 1981г., че всички строителни работи са изпълнени сравнително наскоро, материалите от всички страни на сградата изглеждат на еднаква възраст. Подалият сигнала, че през лятото на 2021г. е започнало строителство на жилищна сграда. От приложените скици е видно разположението на съществуваща в имот 331.24 сграда, отбелязана с 01. На окомерната скица, представляваща част от констативния акт е отразено местоположението на констатирания незаконен строеж. От същата е видно че по-голямата част на новата сграда е разположена северно от петното на старата. В съдебно заседание жалбоподателят е заявил че към съществуващите две стаи, през 1997г. е направил навеса, който бил нещо като хол. От приложеното към допълнителното заключение разпределение е видно, че хола /трапезарията се намира южно от двете стаи /спални/, следователно твърдението на жалбоподателя не се подкрепя от доказателствата. От така описаните доказателства се потвърждава извода на административния съд, че е налице незаконен строеж, който не покрива изискванията да бъде търпим такъв. Налице е изцяло нов строеж, който е започнат през лятото на 2021г. Този извод се потвърждава, както от твърденията в подадения сигнал, така и от приложените снимки /четири от които са изготвени от вещото лице при огледа на сградата/, от които е видно, че към този момент /пролетта на 2022г./ строежът е на ниво довършителни работи. Същият е изграден от нови материали, на еднаква възраст. Не се откриват части от стара постройка, която да е инкорпорирана в него. Сечението между двете строителни петна /старото и това на новата сграда/ не представлява стара сграда. Незаконния строеж е разположен на северната граница на имота и е с изцяло нова географска ориентация и размери сравнени с очертанията на отразената в скиците стара сграда. Липсата на инвестиционни проекти и разрешение за строеж, характеризират сградата като незаконна, а годината на изграждането й /2021г./ не допуска приложението на нито една от хипотезите за търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Със заповедта законосъобразно е наредено на жалбоподателя да премахне незаконния строеж, тъй като същият е извършител на строежа, в който смисъл са и собствените му твърдения. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Стара Загора е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,