Решение № 648 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2008 г.

Решение № 648 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (от 1952 г.). Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Н. от 2.01.2008 г. срещу решение от 9.11.2007 г. по гр. д. № 176/2007 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 18.04.2007 г. по гр. д. № 859/2006 г. на Ловешкия районен съд, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на земеделски имоти между жалбоподателя и другите страни по делото. Жалбата е бланкетна, в нея се твърди, че решението е неправилно, но не се сочат нито конкретни, нито по вид касационни основания - пороци на обжалваното въззивно решение. Вместо това жалбоподателят твърди, че в поземлената комисия били извършени нередности в процедурата по възстановяване на собствеността, довели до признаване на по-големи права на другите страни по делото и че жалбоподателят възнамерява допълнително да представи доказателства за правата си. Ответникът в касационното производство - ищцата В. С. К., която е единствен наследник по закон и правоприемник на другата ищца - Н. В. Д., починала на 29.07.2009 г. след като и е било съобщено въззивното решение и след подаване на касационната жалба, оспорва жалбата, твърди, че въззивното решение, както и първоинстанционното, са правилни, иска въззивното решение да бъде оставено в сила и да и бъдат присъдени разноски. Настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. В жалбата не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение, предвидени като касационни основания в разпоредбата на чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (от 1952 г.), не се сочи дори и видът на касационните основания. При извършената служебна проверка касационният съд не установи нарушения на процесуалния и материалния закон. Поради което и съгласно чл. 218ж от ГПК (от 1952 г.) следва да се приеме, че жалбата е неоснователна. С оглед изхода от спора искането на Й. Д. Н. за присъждане на направените разноски е неоснователно, а искането на В. С. К. е основателно за сумата 400 лева, за които е удостоверено с представен договор за процесуално представителство, че са уговорени и заплатени за процесуално представителство в касационната инстанция. Воден от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, трето гражданско отделение