Решение № 16249 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2012 г.

Решение № 16249 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 10945/2012 г. постановено по адм. д. № 2028/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, седмо отделение е отменил решение по т. 21, протокол № 3 от 19.01.2012 г. на Висшия съдебен съвет като незаконосъобразно.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Висшия съдебен съвет с наведени оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК.

Ответникът Мирослава Тодорова чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението и предлага да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебния акт.

Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение по т. 21, взето по протокол № 3 от 19.01.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание на Мирослава Тодорова " намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от две години" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната власт.

За да постанови този правен резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Прието е, че в хода на производството диспилинарното производство е било нарушено правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице чрез лишаването му да бъде изслушено от наказващия орган - Висшия съдебен съвет, поради което е в противоречие с материално- правното съдържание на Конституционната разпоредба на чл. 56 КРБ гарантираща правото на защита и още, че е налице правен спор, който следва се разреши при наличие на принципа на състезателност. Наред с това е приел, че за установените нарушения е изтекла погасителната давност.

Решението неправилно.

1. Не е налице нарушено право на защита. В това отношение съображенията на съда са незаконосъобразни и необосновани. Посоченото нарушение на чл. 56 от Конституцията на РБ не е налице. Сочената разпоредба има пряко действие при липса на предвидена защита. Правото на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не се нарушава нито от законово предвидено участие след като е валидно упражнено с оспорването на индивидуалния административен акт, което е достатъчна гаранция за защитата на накърнени права. Не следва да се приеме в случая, че правото на защита е накърнено с неизслушването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност от административния орган - ВСС. Такава правна възможност в закона няма, поради което разширителното тълкуване от първоинстанционния съд стига до степен да допълни закона и подмени нормотворческата воля на закононодателя. Целта на закона е дисциплинарното производство да се проведе от минимизиран състав на колективния орган като върховенството на последния е запазено относно вида и размера на наказанието, както и да не се допусне дублиране на дисциплинарния състав, изрично регламентиран в закона. Обратното ще доведе до провеждането на ново дисциплинарно производство пред ВСС, което е недопустимо. Дисциплинарният състав е от лица, членове на Висшия съдебен съвет- равнопоставени, поради което повторното изслушване на магистрата от самия Висш съдебен съвет е неоправдано, а не е предвидено като законово изискване. Наред с това разпоредбата на чл. 313, ал. 1 ЗСВ ясно конкретизира, че преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган- в случаите на чл. 311, т. 1 и т. 3 и дисциплинарния състав в случаите по чл. 311, т. 2 следва да изслуша привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и приеме писмените му обяснения, както и да събере доказателствата от значение за случая, които сочат. С оглед разпоредбата на чл. 313, ал. 2 ЗСВ е дадена още една гаранция за правото на защита, тогава когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не е било прието писменото му обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина. Конкретният случай не е такъв, след като в проведеното срещу съдия Мирослава Тодорова дисциплинарно производство са изпълнени всички условия на сочената разпоредба, последната е била изслушана от дисциплинарния състав и е дала е своите възражения, поради което липсва основание да се счете оспореното решение за незаконосъобразно на това основание.

Незаконосъобразно съдът е приел, че решението е постановено в нарушение на чл. 37, ал. 4 от ЗСВ. Съгласно него за осъществяване на правомощията си Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи формира състав от две подкомисии- подкомисия за съдии и подкомисия за прокурори и следователи. Не би могло да се приеме, че създаването на две комисии цели разделението на съдии и прокурори. Обратното, тази разпоредба е неотносима към дисциплинарното производство при налагане на дисциплинарно наказание. Безспорно се касае до задачи на тази комисия свързани с атестирането и на магистратите е не може да се приеме, че мотивите на законодателя е да въведе разделение между съдии и прокурори и по въпроса за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, поради което съдът е допуснал незаконосъобразно разширително тълкуване на нормата при наличие на ясна хипотеза за избор на дисциплинарен състав чрез жребий от членовете на съвета - чл. 316, ал. 3 ЗСВ, поради което следва да се приеме, че дисциплинарния състав е избран при спазване на закона, а наведеното оплакване от Тодорова е било неоснователно.

2.Незаконосъобразни са съображенията, че при постановяване на решението Висшият съдебен съвет е следвало да проведе състезателно производство, за да изпълни задължението си по чл. 309 ЗСВ да определи наказанието съобразно поведението на магистрата, да прецени субективната страна на деянието като елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение и др. В Административнопроцесуалния кодекс са изведени основните принципи в административното производство, сред които липсва принципа на състезателното начало. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 АПК е разписано, че всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. В ЗСВ липсва процесуална норма относно присъствието дисциплинарно привлечения на заседанието на съвета и тази липса не води автоматично до незаконосъобразност на акта. Пред ВСС не се развива производство по състезателност между привления към отговорност и вносителя на предложението за дисциплинарно наказание. Установяването на фактите и обстоятелствата, събирането, прилагането и допускането на доказателства приключва в хода на дисциплинарното производство пред дисциплинарния състав съобразно закона, поради което не може да се счете за съществено нарушение на административнопроизводствените правила действия, които не са вменени на административния орган с конкретна правна норма като задължения и в това отношения изводите на съда са незаконосъобразни.

3.Незаконосъобразни са изводите свързани с приложението на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 НПК, тъй като при вземане на решението от административния орган за налагане на наказанието липсвали съображения, както в решението на дисциплинарния състав, така също и в това на наказващия орган за неговото приложение. Този въпрос не е следвало да бъде обсъждан, защото на дисциплинарно привлеченото лице му е наложено наказание за системно неспазване на процесуалните срокове по възложените дела. А разпоредбата на чл. 22, ал. 1 НПК сочи времето от постъпване на делото в съда до приключване на устните състезания. Срокът по силата на тази разпоредба касае различните етапи от наказателното производство и е свързан с "процесуалното поведение на разследващите органи и на съда; на подсъдимия и защитата му по време на процеса, при отчитане на конкретната сложност на обвинението", както правилно е прието, но не би могло да се приеме, че се отнася и до постановяване на мотивите към присъдите и решенията от съдията. Сроковете в тази връзка са тези предвидени на чл. 308 и чл. 340, ал. 1 НПК и всеки срок извън предвидените в закона излиза извън рамките на "разумния срок", поради което административния орган не е нарушил материалния закон. Забавяне изготвянето на мотивите към присъдите и към съдебните решения по въззивните дела и изобщо по всички дела с месеци и години, извън процесуалните срокове, доколкото в конкретния случай са допуснати от Тодорова/ подробно описани в решението на дисциплинарния съвет/ безусловно води до бездействие на магистрата и е причина за настъпване на противоправния резултат, а друг е въпроса дали за тях е изтекла погасителната давност или не. Не може да се определи за разумно правосъдие не изготвянето на мотиви към присъда, когато те са забавяни продължително време много извън сроковете по НПК.

Данните за извършеното нарушение на служебните задължения се съдържа в приложеното дисциплинарно дело № 9/2011 г. по описа на ВСС. Дисциплинарната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарното производство, в което се установява дисциплинарното нарушение на служебните задължения. То се състои в забавяне изготвяне на мотивите на общо 57 дела. Мотивите към присъдите на наказателни общ характер дела № 68/2004 и 2055/82005 г. не са изготвяни съответно три години и десет месеца и три години и и пет месеца при установен срок от един месец съгласно чл. 308, ал. 2 НПК. Дори и да се приеме, че за установените в дисциплинарното производство общо 57 дела за ревизирания период, 43 дела от тях за 2010 г. да е изтекла давността, то за 4 бр. ВОХД за 2010 г. и за десет дела за 2011 г. към датата на извършване на проверката 16.06.2011 г. давността им не е изтекла и без правно значение е факта, че към момента на заседанието на дисциплинарния съвет 02.11.2011 г. тези дела са били с написани актове. В тази част фактическата обстановка е възприета и от първоинстанционния съд и се споделя от настоящият състав.

Проверката извършена от ИВСС е само досежно спазването на сроковете по НПК за обявяване на мотивите и постановяването им по наказателните общ характер дела в срок и на решенията по въззивните дела от всички съдии в наказателната колегия на Софийски градски съд, а не организацията на работа на конкретния магистрат. Безспорно установеното значително и системно забавяне на изготвянето на мотивите към присъдите и решенията на проверените наказателни дела, съставлява нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ и е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Тодорова. Деянието е определено от закона като дисциплинарно нарушение, извършено е виновно, тъй като магистратът е съзнавал противоправния характер на извършеното нарушение и е допускал последиците- забавяне на съдебните актове.

С оглед на тези съображения, приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в нарушение на материалния закон - основание за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 АПК, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него постанови друго, с което следва да се отхвърли оспорването на Мирослава Стефанова Тодорова от гр. София срещу решение по т. 21, взето по Протокол № 3 от 19.01.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание " намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от две години" за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната власт като неоснователно.

Воден гореизложеното Върховния административен съд, петчленен състав, II колегия