Решение № 370 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15712/2014 г.

Решение № 370 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15712/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Тихомира Пламенова Панталеева, чрез адв. Ралица Митова, срещу Решение № 5860 от 7.10.2014 г. постановено по адм. д. № 11263 по описа на Административен съд София - град за 2013 г., 36 състав. С решението, предмет на контрол, жалбата на Панталеева срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. (УП), с изх. № 02-240-6500/5928 от 21.09.2013 г., издадено от вр. и. д изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е отхвърлена и Панталеева е осъдена да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 600,00 лв. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения изразява несъгласие с изводите на съда, че спорното УП е мотивирано в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. На следващо място твърди, че съдът не е взел предвид и обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неправилен, според касатора, е направеният от съда извод, че е осъществено основанието за отказ за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и основанията по чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11 от 3.04.2008 г.). По делото не е доказано, че Панталеева е заявила площи, които не стопанисва или по - големи площи в сравнение с реално ползваните от нея, като за застъпените площи са представени документи, доказващи правното основание за ползване. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът изцяло е кредитирал заключението на приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) без да обсъди противоречието в констатациите на вещото лице с други неконкретизирани от касатора доказателства. Излагат се подробни съображения, свързани с преценката за законосъобразност на оспореното пред първоинстанционния съд УП. Предвид изложеното се иска отмяната на решението предмет на контрол и отмяната на спорното УП. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - изпълнителен директор на ДФЗ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Установено е от първоинстанционния съд, че Панталеева е подала заявление за регистрация и подпомагане за кампания 2012 г. с УИН 24/170512/72322, с което е заявила седем БЗС по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) с обща площ от 12,02 ха в землището на с. Търничени, община Павел Баня. По нейното заявление е извършена проверка на място от Регионален технически инспекторат (РТИ) - Хасково и е съставен контролен лист, подписан без възражения от Панталеева. Изпратено й е писмо за констатираните несъответствия, но възражения не са постъпили. При извършени в ДФЗ административни проверки на заявените от лицето площи е установено, че съществуват такива, заявени от повече от един кандидат, за което на Панталеева е изпратено уведомително писмо. Със спорното УП е отказано финансово подпомагане в размер на 3178,61 лв. по СЕПП и в размер на 3056,13 лв. по НР 1, като са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2245,96 лв., от които 1145,04 лв. по СЕПП и 1100,92 лв. по НР1. Като изцяло недопустими са установени БЗС № 73688-59-15-1 и 73688-59-18-1, както и части от БЗС № 73688-59-16-2. Въз основа на неоспореното заключение на СТЕ, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, в решението е прието, че за тези три БЗС са установени застъпвания с парцели от други земеделски производители, като общият размер на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП и НР1 е 4,33 ха или 56,31 %. Според заключението за БЗС 73688-59-15-1 при извършената проверка на място не са установени недопустими за подпомагане площи. Констатирано е застъпване с "Розимекс" ЕООД в рамките на два кадастрални имота, в които попада цялата заявена за подпомагане площ. Панталеева и "Розимекс" ЕООД са представили документи, при което застъпената площ от 0,99 ха (цялата заявена площ) е оставена като неразрешено застъпване и е недопустима за подпомагане за Панталеева. За БЗС 73688-59-16-2, заявен с площ 3,62 ха при извършената проверка на място не са установени недопустими за подпомагане площи. Констатирано е застъпване с "Розимекс" ЕООД в рамките на пет кадастрални имота, в които попадат 2,23 ха от заявената за подпомагане площ. Панталеева и "Розимекс" ЕООД са представили документи за цялата застъпена площ в размер на 2,23 ха, поради което тя е оставена като неразрешено застъпване и е недопустима за подпомагане за Панталеева. За БЗС 73688-59-18-1, заявен с площ от 1,11 ха е установено недопустима за подпомагане площ в размер на 0,04 ха при извършената проверка на място. Според експертизата, тъй като установената като необработена площ се припокрива частично с установената като недопустима площ от застъпване, общата недопустима площ е равна само на размера на недопустимата от застъпване. Последното е с "Розимекс" ЕООД в рамките на пет кадастрални имота, в които попада цялата заявена за подпомагане площ. За два от тях, в които попада застъпена площ от 0,87 ха Панталеева е представила документи, а "Розимекс" ЕООД за цялата застъпена площ. За имот 73688-015-089 не са представени документи, но в него попадат по-малко от 0,01 ха от застъпването. При това застъпената площ от 1,11 ха е оставена като неразрешено застъпване и е счетена за недопустима за подпомагане за Панталеева. За установените застъпвания в общ размер на 4,33 ха, тя е потвърдила и представила документи за право на ползване за 4,09 ха и е отказала 0,24 ха от застъпените площи. За застъпените площи документи са представени от двамата земеделски производители. Съдът е приел, че е спазена процедурата по чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.) в редакцията преди изменението, публикувано в Държавен вестник бр. 22/2014 г. Съобразил е резултатите от проверката на място и констатираните застъпвания, които изрично са посочени като основание за отказа в спорното УП и е приел, че констатациите на административния орган не са оборени. Предвид това е направил извод, че общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1 е в размер 4,33 ха или 56,31 %, а санкционираната площ е равна на установената площ в съответствие със заключението на СТЕ. При това е счел, че размерът на наложените санкции е правилно определен. Изложил е съображения, че спорното УП е мотивирано и издадено при правилно приложение на материалния закон. В заключение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че в хода на административното производство е спазена процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Последната, съгласно приложимата редакция на чл. 1, е относима към условията и реда за подаване на заявленията по заявените от Панталеева мерки СЕПП и НР1. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от същата (в относимата редакция), когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Същественото в случая е, че предпоставка за постановяването на отказа е провеждането на процедурата по чл. 18 от същата наредба. Спорното УП не е мотивирано съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК в това отношение. Не са изложени мотиви във връзка с прилагане на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. (в приложимата редакция) преди прилагане на чл. 17 от същата. Само по себе си позоваването в УП на разпоредбата на чл. 18 не е достатъчно, за да се приеме, че тя е съобразена. Доколкото основната причина за установените като недопустими за подпомагане площи е застъпването на заявените такива с "Розимекс" ЕООД, предвид липсата на данни за изпълнение на процедурата по чл. 18, обжалваното УП е следвало да бъде отменено. Тъй като съставът на АССГ не е съобразил липсата на данни и мотиви в УП за прилагане на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. от административния орган, както изисква приложимата в случая разпоредба на чл. 17 от същата, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, за което съдът следи и служебно. То следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, включително в частта за присъдените разноски, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК бъде постановено друго по същество на спора, с което спорното УП бъде отменено. Преписката следва да се върне на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в едномесечен срок от получаването й. При това административният орган следва да приложи процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. (в относимата редакция) и едва след това извърши преценка по искането за изплащане на субсидии за площите при съобразяване на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от тази наредба (в относимата редакция). Органът следва да вземе предвид, че един от кадастралните имоти в БЗС 73688-59-18-1 Панталеева не е потвърдила, а е отказала, видно от приложението към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. Следва да отчете и това, че в БЗС 73688-59-18-1 при извършената проверка на място е установена и недопустима за подпомагане площ (измерена като необработена към момента на проверката), която според неоспореното заключение на вещото лице се припокрива частично с установената като недопустима площ от застъпване. С оглед изхода на спора искането на Панталеева за присъждане на направените по делото разноски е основателно. Следва ДФЗ да бъде осъден да й заплати сторените такива в общ размер на 815,00 лв. - за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие (800,00 лв.) и за държавни такси (15,00 лв.), за които по делото са представени доказателства. Направеното възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно по критериите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК с оглед правната и фактическа сложност на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, чл. 174 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,