Решение № 3258 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2011 г.

Решение № 3258 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) срещу решение № 1930 от 26.04.2011 г. по адм. д. № 1176/2011 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отменена т. IV от негово решение № 2 ТММ-01-1/7.01.2011 г., с което е одобрено Приложение № 2Б "Списък на проектните предложения, които не отговарят на изискванията за допустимост на кандидатите и проектните дейности", в частта му по т. 42, с която проектното предложение на "За Стийл" ООД с наименование "Повишаване на конкурентноспособността и технологичните възможности чрез въвеждане на нови производствени мощности и технологии за разкрояване, огъване, затваряне и проектиране" е отхвърлено в процедура BG161PO003-2.1.06 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия" по Приоритетна ос 2 "Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда" на Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г. и преписката е върната за ново произнасяне по проектното предложение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Ответникът - "За Стийл" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Панайот Волов" № 4, вх. Б, ет. 5, чрез упълномощения си процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок за касационно обжалване и от надлежна страна. Съдът, като осъществи служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК и прецени касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за основателна по същество по следните съображения: За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че актът на изпълнителния директор на ИАНМСП е постановен от компетентния орган, при спазване на процедурата по издаването му, но не е мотивиран в достатъчна степен. Поради това е счел, че административният акт е издаден при неспазване на установената форма (непосочване на фактически и правни основания, както и липса на мотиви за издаване на акта, съставляващи задължителни реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК), с което жалбоподателят е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита. Посочил е, че цитираните в пункт 42 от Приложение № 2Б от решението (в табличен вид) съображения за несъответствие на проекта на дружеството с критериите за допустимост на кандидатите и проектните дейности, изчерпват наличните мотиви по делото, по силата на които е постановен актът. В същото време това са основания на решението, които са твърде общи и бланкетни, представляват изводи и не са подкрепени от фактическите констатации на Оценяващата комисия, които да разкриват конкретното нарушение и да обосновават отказа по същество. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението са неоснователни. Установява се от данните по делото, че обжалваният административен акт - решение № 2 ТММ-01-1/7.01.2011 г., с което е одобрен доклад на Оценителната комисия, ведно с Приложение № 2Б "Списък на проектните предложения, които не отговарят на изискванията за допустимост на кандидатите и проектните дейности" на изпълнителния директор на ИАНМСП, е издаден предвид постъпилото от "За Стийл" ООД проектно предложение с референтен номер BG161PO003-2.1.06-0112, подадено в открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване BG161PO003-2.1.06: "Технологична модернизация в малки и средни предприятия". Мотивите на обжалваното решение се заключават в общ извод за несъответствие с Критериите за оценка на допустимостта на кандидатите и проектните дейности, поради това, че кандидатът не отговаря на точка "и": "Представяне на невярна информация по т. 15 от Таблицата за оценка на допустимостта на кандидатите, т. к. е представил невярна информация в Декларация за държавни помощи". Видно от приложения към преписката Протокол от техническа и финансова оценка във връзка с който и на основание на който е одобрен доклада на Оценяващата комисия, ведно с Приложение № 2Б "Списък на проектните предложения, които не отговарят на изискванията за допустимост на кандидатите и проектните дейности", като е посочено, че в 46 броя проектни предложения са констатирани обстоятелства по недеклариране на получени държавни помощи и/или минимална помощ (de minimis). В пункт 42 от списъка фигурира името на "За Стийл" ООД, като е отбелязано, че е "подадена декларация с невярно съдържание, не е декларирана цялата сума за Международно индустриално изложение Hannover Messe 2009". Съгласно представената Декларация, дружеството е декларирало в 3 пункта получена държавна помощ в минимален размер, един от които е за финансиране на разходи във връзка с участие на МСП в международни изложения и панаири - Hannover Messe 2009 - гр. Хановер, Германия. Декларираният размер на усвоената помощ възлиза на 9 420.45 лева. Същата сума е отразена в приложения годишен доклад за държавните помощи, предоставяни от ИАНМСП през 2009 г. (стр. 23, л. 123 от делото) и съответства на данните в писмо изх. № 01-46-00-916-180/13.04.2011 г., подписано от директора на Дирекция РИМСП при ИАНМСП. Т. е. декларираните от кандидата факти относно вида и размера на получената държавна помощ са несъмнено установени с изходящи от самия орган писмени доказателства, поради което заявената от предприятието информация е коректна и точна. При тази фактическа установеност, обвързваща настоящата инстанция по аргумент от чл. 220 АПК, решението на изпълнителния директор на ИАНМСП, в частта, с която е отхвърлено проектното предложение на "За Стийл" ООД съдържа достатъчно мотиви, чрез които да се провери законосъобразността на обвързващото търговското дружество - ответник по касационната жалба властническо волеизявление, макар и наличието им да не променя крайния извод за незаконосъобразност на акта. По своята същност мотивите на административния акт съставляват изложение на направените от административния орган съждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и по обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации (чл. 35 АПК). Мотивите представляват фактическите основания за издаването на акта, поради което са негов задължителен реквизит - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на този реквизит на самостоятелно основание опорочава административния акт, т. к. без наличието на такава конкретизация не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Съдът извършва контрола за законосъобразност на административния акт в рамките на съдържащите се в него фактически основания за издаването му, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма предписаните правни последици. Същевременно мотивите, послужили като основание за произнасянето на органа, могат да бъдат изложени отделно от административния акт и не е необходимо да съвпадат по време с издаването му. Възможно е мотивите да предхождат постановяването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт (в този смисъл ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС). Следователно, след като в конкретния случай решението на изпълнителния директор на ИАНМСП одобрява доклада на Оценителната комисия за разглеждане и оценка на подадени проектни предложения по процедура BG161PO003-2.1.06 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия" и препраща към Приложение № 2Б "Списък на проектните предложения, които не отговарят на изискванията за допустимост на кандидатите и проектните дейности", неразделна част от който е съответният протокол за техническа и финансова оценка, обжалваният административен акт не следва да съдържа собствени, различни мотиви от залегналите в утвърдения отказ. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т. ч. съществуването на юридическия факт на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 АПК). В хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил наличието на релевантните факти, с които мотивира взетото административно решение, а именно - декларирана от законния представител на предприятието невярна информация в Декларацията за държавни помощи, което е послужило като основание за възприетия от Оценителната комисия извод да недопустимост на проектното предложение. От друга страна - отрицателните твърдения на административния орган по правилата за разпределение на доказателствената тежест подлежат на опровергаване и то чрез пълно доказване от страна на адресата на акта. В рамките на съдебното производство пред АССГ такова пълно и главно доказване е било проведено от жалбоподателя (сега ответник по касационната жалба), като ангажираните писмени доказателства опровергават съображенията на Оценителната комисия, залегнали при произнасянето на оспореното решение за отхвърляне на проекта като неотговарящ на критериите за допустимост. Предвид изложеното, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При осъществяване на правораздавателната дейност на съда не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед липса на релевираните касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане за репариране на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 550 лева, установена с приложен договор за правна защита и съдействие № 0039536 от 20.02.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,