Решение № 4163 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2018 г.

Решение № 4163 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично - консултативен център – 24 – С." ЕООД чрез процесуален представител – адв. Д. Д., против Решение № 1121 от 22.02.2018 г. постановено по адм. дело № 3763/2017 г. по описа на Административен съд С. – град. С това решение съдът е отхвърлил жалбата на "Диагностично - консултативен център – 24 – С." ЕООД, срещу писмена покана с изх. № 29-07-65/13.10.2014 г., за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените стойности на МДД (бл. МД-НЗОК № 4) за 3 – то тримесечие на 2013 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) и е осъдено лечебното заведение да заплати на СЗОК 675,00 лева, разноски по делото. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Столична здравноосигурителна каса не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд С. - град е писмена покана изх. № 29 – 07 - 65/13.10.2014 г. на директора на СЗОК, с която лечебното заведение е поканено доброволно да внесе по сметка на НЗОК сумата 3015, 10 лева. Последната представлява превишение на определените стойности за медико-диагностични дейности (МДД, бланка МЗ – НЗОК № 4) за третото тримесечие на 2013 година. В срока по чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) от жалбоподателя е постъпило възражение с вх. № 22 – 2248 - 64 от 15.07.2014 г. срещу протокол за неоснователно получени суми № ФВ – 343/10.07.2014 година. Ответната страна е разгледала възражението, но е приела, че същото е неоснователно. Фактическата обстановка по спора е изцяло изяснена. Проверката на дейността на "Диагностично - консултативен център – 24 – С." ЕООД е започнала със заповед № РД-18-1051/09.07.2014 г., издадена от директора на СЗОК на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО и пар. 9, ПЗР на НРД за МД за 2014 г. (Национален рамков договор за медицински дейности), със задача - контрол по изпълнението на броя на определените специализирани медицински дейности и стойностите на назначаваните медико-диагностичните дейности за третото тримесечие на 2013 година. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за неоснователно получени суми № ФВ-343/10.07.2014 г., на основание който е издадена писмената покана. Между касационния жалбоподател и НЗОК е сключен индивидуален договор № 222248 от 11.02.2012 г., както и последващи анекси от 09.02.2013 г. и 27.02.2013 г., за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. В текста на чл. 43, ал. 1 от договора е предвидено, че броят на определените СМД и стойността на назначените МДД могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител в рамките на чл. 3, ал. 2 от Правилата по чл. 3, ал. 2 и Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. (съответно за 2013 г.) и могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите. Според чл. 43, ал. 4 от договора, през І, ІІ и ІІІ тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му брой на определените СМД и стойността на назначените МДД, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. На основание чл. 45, ал. 1 от договора изпълнителят е задължен да възстанови на възложителя (НЗОК) заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания, а в ал. 2 е предвидено, че контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и ал. 76б ЗЗО. За тази цел се извършва проверка, за резултатите, от която се съставя протокол за неоснователно получени суми и съответно се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Пред първоинстанционния съд е изслушано експертно заключение на вещо лице със специални познания в областта на счетоводството. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е възприето от административния съд като вярно и обективно. Вещото лице е обосновало всестранно и пълно отговорите на поставените от страните въпроси, позовало се е на относимите за делото доказателства, вкл. и представената медицинска документация, извършило е необходимите проверки на място в счетоводството на изпълнителите на медицинска помощ. На основание експертното заключение ценено в съвкупност и с останалия до делото доказателствен материал, административният съд е извел безпротиворечив извод, че е налице допуснато превишение на регулативните стандарти за трето тримесечие на 2013 година. В обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е изложил своята вярна преценка относно допустимостта на определянето на така наречените регулативни стандарти (брой на СМД и стойност на МДД), за назначаване от изпълнителите на първична медицинска помощ, реда и правилата за определянето им, относно техния обвързващ характер, възможностите за допустими превишения и задължението за компенсирането им, както и относно задължението на изпълнителя на медицинска помощ да възстанови на НЗОК сумите, които са изплатени в надвишение на определените регулативни стандарти. Следва да се сподели съдебната практика по идентични правни казуси, според която възможностите за РЗОК да преценява как да разпределя излишъците на бюджетни средства (икономии) от дейността на индивидуалните изпълнители е предвидено като правомощие само на РЗОК, но не е предвидена възможност индивидуалните изпълнители да правят преразходи на бюджета за сметка на общия бюджет на РЗОК по тримесечия по своя преценка. В това се изразява и вредата, която се нанася на бюджета от такова поведение, а именно препятстване на правилното отчитане, планиране и преценка за преразпределение от РЗОК на бюджета и икономиите по тримесечия между изпълнителите (Решение № 3589 от 12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 4163/2018 г. на ВАС, 6 отд., Решение № 14704 от 29.11.2018 г. постановено по адм. дело № 8878/2017 г. на ВАС, 6 отд., Решение № 15413 от 11.12.2018 г. постановено по адм. дело № 9952/2018 г. на петчленен състав на ВАС, Решение № 14097 от 19.11.2018 г. постановено по адм. дело № 12643/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд.). Неоснователен е касационният довод на жалбоподателя, свързан с неправилно прилагане на материалния закон, досежно обстоятелството, че сумата от 1944,60 лв., представляваща остатък за компенсиране от предходно тримесечие, не следва да се компенсира през третото тримесечие на 2013 година. Текстът на чл. 43, ал. 4 от индивидуалния договор, не е променян между страните по облигационната връзка и запазва действието си през 2013 година. Поради това, правилно сумата от 1944,60 лв. е извадена от задължението на дружеството за предходното тримесечие, като е отразено, че тази сума следва да се компенсира в следващото трето тримесечие на 2013 година. Законосъобразно административният съд е формирал извод, че надвишението на определените с нормативни актове регулативни стандарти, които са предварително определени и разчетени, нанася на НЗОК щета, която следва да бъде репарирана от болничното заведение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, като правилно и обосновано същото следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение