Решение № 12208 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6541/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция-Бургас при Националната агенция по приходите, срещу Решение 628/10.05.2024г. по адм.дело 20247280700048 от описа за 2024 г. на Административен съд Ямбол. С обжалваното съдебно решение е отменен Акт за установяване на задължение по декларация П0-02002823109188-91-001 от 04.12.2023 г., издаден от старши инспектор - орган по приходи, потвърден с Решение 1 от 08.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас. Касаторът твърди, че са налице всички основания за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно актът е обявен е отменен, тъй като не са налице толкова съществени негови пороци, които да се отразят върху неговата валидност. Иска се отмяна на решението, както и да се реши правния спор по същество и се отхвърли жалбата на АГРА 99 АД. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - АГРА 99 АД, чрез процесуалния си представител намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба за допустима, но неоснователна. Производството по чл. 106 от ДОПК е проведено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са засегнали неговата валидност. Като е констатирал незаконосъобразност на АУЗД, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховната прокуратура, чрез своя представител изразява мотивирано становище, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна. Изложените доводи са относно неправилно приложение на материалния закон. Предлага решението да бъде оставено в сила. Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Предмет на проверка пред АС-Ямбол е Акт за установяване на задължение по декларация П0-02002823109188-91-001 от 04.12.2023 г., издаден от старши инспектор - орган по приходи, потвърден с Решение 1 от 08.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП Бургас. С акта са определени задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на 24 326,93лв. и лихви по чл.89 от ЗКПО-корпоративен данък в размер на 1321,23лева. Определеният с годишната данъчна декларация корпоративен данък е в размер на 16204,71лв. след като е ползвано данъчно облекчение под формата на преотстъпване на корпоративен данък за земеделски стопани в размер на 24326,93 лева. При проверка на подадената от дружеството декларация по чл. 92 от ЗКПО, органът по приходите е установил несъответствие в декларираните данни относно размера на задълженията за 2022 г. На дружеството е изпратена покана по реда на чл. 103 от ДОПК за подаване на коригираща нова декларация ГДД по чл.92 от ЗКПО, като такава не е направена от дружеството и органът по приходите е пристъпил към издаване на АУЗД. Прието е, че основание за корекцията е установеното несъответствие в декларирания данък поради неизпълнение на общите условия на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2022 г. АГРА 99 АД е имало непогасени публични задължения в размер на 1,16 лв. При така установеното по фактите, първоинстанционният съд е приел, че с акт по чл. 106, ал. 1 от ДОПК се осъществят служебни корекции по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, но се касае за корекции, които са установени по и в самата декларация. Установяването на задължения за корпоративен данък не може да бъде направено с АУЗД, тъй като не се касае за корекция. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. В случая правилно съдът е приел, че не се касае за несъответствие в данните на самата декларация, а са извършени допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните задължения по ЗКПО и по специално за наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на декларатора към 31.12.2022 г. като основание за преотстъпване на корпоративен данък за периода. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В производството по чл. 106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 106, ал. 3 ДОПК, според която независимо от издаването на акт по ал. 1, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване с ревизионен акт. В случая е налице обратната хипотеза - по реда за извършване на служебни корекции в подадена декларация, от орган по приходите с компетентност по издаване на АУЗ, се определят задължения за корпоративен данък и лихви върху ДДС, които подлежат на установяване с ревизионен акт, от орган с правомощия по чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 119, ал. 2 АПК. Щом се установяват данъчни задължения, актът за установяването им е ревизионният /чл. 108, ал. 1 ДОПК/, който е заключителен в производство по гл. XV от ДОПК. Освен спецификите на динамичния фактически състав на ревизионното производство в съпоставката му с това за поправка на грешки в декларирането, различно е и съдържанието на заключителния акт /вж. чл. 120 ДОПК/, както и компетентните органи по приходите. След 01.01.2013 г. РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, докато актът по чл. 106, ал. 1 ДОПК се издава еднолично от орган по приходите. В производството по чл. 106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност за органа - издател на акта и на това основание нищожност на акта. В този смисъл е и трайната практика на ВАС в решение 4551 от 16.04.2020 г. по адм. д. 11804/2019 г., решение 12561 от 17.10.2018 г. по адм. д. 4517/2018 г.; решение 1349/9.02.2016 г., по адм. д. 14207/2014 г.; решение 12021/9.11.2016 г., по адм. д. 7508/2014 г.; в решение 11282/25.10.2016 г., по адм. д. 12556/2015 г.; решение 7975/30.06.2016 г. по адм. д. 6434/2015 г. и т. н. Липсата на компетентност на издателя има за последица нищожност на административния акт. Прогласяването й от административния съд е било дължимо по правилото на чл. 168, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Пропускът да се стори се поправя в обхвата на контрола по чл. 218, ал. 2 АПК, без с това да се влоши положението на касатора, доколкото нищожният административен акт и без друго не поражда правни последици. Неправилното решение следва да бъде отменено като вместо него се постанови прогласяване на нищожността на АУЗ. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. От ответника в касационното производство е направено искане за присъждане на разноски в размер на 2 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, което е основателно. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,