Решение № 7787 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „ДМД Консултинг“ ООД с ЕИК 203889083 със седалище в гр. София, представлявано от управителя Х. М., чрез представител по пълномощие – адв. М.-М. Стоилкова от Адвокатска колегия - София против Решение № 9360/09.03.2026 год., постановено по административно дело № 9364/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалба на дружеството срещу решение по Протокол № РД-15-2170/25 от 09.07.2025 год. на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективиращ отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения. Със съдебния акт, в тежест на оспорващото дружество са присъдени и разноски в размер на 102,26 евро. От страна на касационния жалбоподател се твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тези си твърдения, на първо място се оспорва извода на съда, че решението за отказ за преиздаване на разрешения за рекламните съоръжения е взето на редовно заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (УС на АПИ). За неправилно е прието твърдението на съда, че липсата на присъствие и подпис от страна на третия член на УС на АПИ – инж. В. А. е неотносимо към валидността на взетото решение, доколкото са спазени изискванията за кворум. Този извод на съда е оспорен с позоваване на разпоредбата на чл. 12 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ (отм.), който е действал към момента на постановяване на оспореното решение, съгласно който, при отсъствие на председателя или на някой от другите членове на управителния съвет неговите правомощия за всеки конкретен случай се упражняват от лице, определено от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В този смисъл се твърди, че правомощието на УС на АПИ по чл. 10, ал. 1, т. 18 от Правилника - издаване на разрешения за специално ползване на републиканските пътища е колективно по своя характер и предполага участието на всички членове, респ. на надлежно определени техни заместници. В съответствие с тези доводи е обоснован извод, че неспазването на определените административнопроцесуални правила е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение на УС на АПИ. На следващо място е заявено и несъгласие с извода на съда, че оспорения административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. По отношение на това възражение е заявено, че в случая отказът е постановен при липса на компетентност, доколкото с решението се одобрява проект на писмо до дружеството, но не е взето решение, с което да бъде отказано издаване на разрешение за специално ползване на пътищата за седемте броя рекламни съоръжение. По мнение на оспорващия, отказът е обективиран единствено в писмото на председателя на УС на АПИ, а с решението е одобрен единствено частично проекта за писмо, като одобрения проект не съдържа диспозитивна част, с която се отказва издаване на исканите разрешения. От страна на касационния жалбоподател са заявени и обстоятелствени аргументи относно противоречието на оспореното решение с относимите материалноправни разпоредби, като се твърди, че отказа е основан на неправилна правна квалификация. Развити са и доводи за неправилност на извода на съда, че не могат да бъдат издадени поисканите от дружеството разрешения, тъй като на посочените километрични положения има съществуващи рекламни съоръжения, като същите нямат актуални разрешения за експлоатация, което съставлява нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „в“ от Закона за пътищата (ЗП). От анализа на относимите нормативни разпоредби, касаторът извежда извод, че липсва уредба, съгласно която, съществуването на вече изградено рекламно съоръжение представлява пречка за издаване на разрешение за изграждане на рекламно съоръжение. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на оспореното първоинстанционно съдебно решение и вместо него да се постанови друго, по силата на което да се отмени отказа на УС на АПИ, обективиран в писмото на председателя на АПИ. В съдебно заседание, касаторът не изпраща процесуален представител, като депозира допълнително молба, в която заявява, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, изразява становище по съществото на спора и претендира присъждане на разноски по представен списък и доказателства за реалното им заплащане. Касаторът представя и допълнителни писмени бележки по съществото на спора, в които поддържа оспорването по аргументи, аналогични с тези, обективирани в касационната жалба. Ответникът – Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Г. Николов представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба като неоснователна. По подробно заявени доводи и аргументи поддържа становище за законосъобразност и правилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение, като заявява искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава нормативно регламентирания минимален размер. В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Николов оспорва касационната жалба и заявява искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура в писмено становище и в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението на Административен съд – София-град като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „ДМД Консултинг“ ООД срещу Решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол № РД-15-2170/25 от 09.07.2025 год. за отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения. От фактическа страна по делото е установено, че в полза на дружеството „ДМД Консултинг“ ЕООД през 2017 год. са издадени 7 броя разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, както следва: № РСПП-630/16.08.2017 год., валидно до 17.01.2024 год., за РС на път I-1 „София – Перник“ при км 280+540- ляво; № РСПП-634/16.08.2017 год., валидно до 17.01.2024 год., за РС на път I-1 „София – Перник“ при км 278+470- ляво; № РСПП-698/04.10.2017 год., валидно до 20.01.2024 год., за РС на АМ „Хемус“ при км 15+760-ляво; № РСПП-701/04.10.2017 год., валидно до 17.01.2024 год. за РС на АМ „Хемус“ при км 23+350 – ляво; № РСПП-703/04.10.2024 год., валидно до 20.01.2024год., за РС на АМ „Хемус“ при км 24+860 – ляво; № РСПП-711/04.10.2017 год., валидно до 20.01.2024 год., за РС на АМ „Хемус“ при км 16+660 – дясно и № РСПП-710/04.10.2017 год., валидно до 20.01.2024 год. за РС на АМ „Тракия“ при км 2+150 – ляво. С писмо изх. № 53-00-100/19.01.2023 год., началникът на Областно пътно управление – София, една година преди изтичане на срока на валидност на РСПП, е уведомил дружеството, че има разрешения за специално ползване на пътищата (РСПП) с изтичащи срокове на валидност и предстои преиздаването им за нов десетгодишен период. На 17.01.2024 год. е изтекъл срока на валидност за три от РСПП, като на 20.01.2024 год. е изтекъл срокът на валидност и на останалите четири РСПП. На 01.02.2024 год. и на 02.02.2024 год. „ДМД Консултинг“ ООД е депозирало в Областно пътно управление – София седем броя искания за преиздаване на РСПП чрез експлоатация по реда на чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) на вече изградените рекламни съоръжения. По повод подадените искания, с писмо изх.№ 53-00-217/20.02.2024 год., началникът на ОПУ-София е уведомил дружеството, че срокът на издадените му разрешения е изтекъл, а съгласно чл.17б, ал.1 НСПП искането за преиздаване следва да бъде подадено не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането, поради което разрешенията за експлоатация не могат да бъдат преиздадени. На 23.02.2024 год., във връзка с писмо изх. № 53-00-217, началникът на ОПУ-София е поканил с писмо с изх. № 53-00-244 дружеството да демотира рекламните съоръжения с изтекъл срок на валидност в 15-дневен срок от получаването на писмото, като е предупредено, че ако не бъдат премахнати доброволно ще бъдат взети съответните мерки, предвидени в Глава 8 от Закона за пътищата (ЗП) и съоръженията ще бъдат премахнати за негова сметка. На 28.02.2024 год. с писмо вх. № 53-00-2476 по описа на АПИ, от страна на „ДМД Консултинг“ ООД е поискано да бъдат издадени РСПП чрез експлоатация на рекламни съоръжения за процесните километрични точки. На 05.03.2024 год. с писмо с вх. № 53-00-2682 по описа на АПИ, дружеството е поискало от председателя на УС на АПИ преразглеждане на писмото на началника на ОПУ-София от 23.02.2024г. (поканата за доброволно премахване на рекламните съоръжения) и издаване на 7 броя РСПП чрез експлоатация на рекламно съоръжение. На 13.03.2024 год. до дружеството е изпратено писмо с изх. № 53-00-3162 на председателя на УС на АПИ, с което той е уведомил, че РСПП чрез изграждане на рекламни съоръжения не могат да бъдат издадени поради непълно представени преписки, както и поради това, че на километричните положения има изградени рекламни съоръжения. Указано е също, че след демонтирането на последните и окомплектоване на преписките съгласно Вътрешните указания по прилагане на НСПП същите да се внесат отново чрез ОПУ-София за разглеждане от техническата комисия. Така издаденото писмо на председателя на УС на АПИ е оспорено от „ДМД Консултинг“ ООД пред Административен съд – София-град, който с Решение № 21028/23.10.2024 год., постановено по административно дело № 3420/2024 год. е отхвърлил жалбата срещу отказа на УС на АПИ, обективиран в писмо с изх. № 53-00-3162 на председателя на УС на АПИ. След проведено касационно оспорване, с Решение № 4234/23.04.2025 год., постановено по административно дело № 11611/2024 год., състав на Върховен административен съд, седмо отделение е отменил Решение № 21028/23.10.2024 год. по административно дело № 3420/2024 год. на Административен съд – София-град и вместо него е постановил отмяна на отказа, обективиран в писмо с изх. № 53-00-3162 на председателя на УС на АПИ и връщане на преписката на АПИ за ново произнасяне по искането на „ДМД Консултинг“ ООД за издаване на РСПП чрез изграждане на 7 броя рекламни съоръжения. При формиране на този резултат, касационната инстанция е приела, че оспореното писмо не отговаря на нормативните изисквания за форма и съдържание. Прието е също, че липсва изрично решение на УС на АПИ, в което е обективиран отказ за издаване на поисканите РСПП, а съгласно чл. 10, ал. 1, т. 18 от Правилника, това е органа, който е компетентен да постанови решение с такова съдържание. След връщане на преписката, искането с вх. № 53-00-2476/28.02.2024 год. на „ДМД Консултинг“ ООД е разгледано от постоянно действаща комисия, назначена със Заповед № РД-11-1326/22.11.2024 год. на председателя на УС на АПИ, която е потвърдила становището, че РСПП чрез експлоатация не могат да бъдат издадени поради пропуснатите срокове, а РСПП чрез изграждане на рекламни съоръжения не могат да бъдат издадени поради непълно представени преписки, както и поради това, че на километричните положения има изградени рекламни съоръжения. Вписано е обстоятелството, че РСПП чрез изграждане на рекламни съоръжения не могат да бъдат издадени поради факта, че на посочените километрични положения за изграждане на 7 бр. РС има съществуващи рекламни съоръжения, които нямат актуални РСПП чрез експлоатация, което съставлява нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „в“ от ЗП. С оглед на това, докато съществуващите рекламни съоръжения не бъдат премахнати, процедура по изграждане на нови рекламни съоръжения на тези километрични положения не може да бъде започната. Посочено е също, че след демонтиране на последните и окомплектоване на преписките съгласно Вътрешните указания по прилагане на НСПП, преписките следва да се внесат отново чрез ОПУ - София за разглеждане от техническата комисия. Решението на техническата комисия е взето по Протокол № 44 от проведени на 21.05.2025 год. и 03.06.2025 год. заседания. Въз основа на така съставения протокол, директорът на Дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ в АПИ внесъл до УС на АПИ Доклад рег. № 93-01-4974/07.07.2025 год., в който е възпроизвел фактическите установявания и становища на постоянно действащата комисия. В доклада е формулирано становище, с което се предлага УС на АПИ да приеме решение във връзка с решението на ВАС. В доклада е посочено също, че исканията за издаване на РСПП чрез изграждане на седемте броя рекламни съоръжения са входирани директно в ЦА на АПИ, като от ОПУ – София не са извършени предварителни огледи, както и не са изготвени протоколи от предварителен оглед за километричните положения, на които съоръженията са поставени, съгласно раздел трети – т. 2, т. 3 и т. 4 от Вътрешните указания по прилагане на НСПП. Това е обосновало извода, че исканията не отговарят на условията на чл. 13, ал. 3, т. 3 от НСПП, съгласно който разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение се издава по искане на заинтересуваното лице чрез образец съгласно приложение № 3, подадено в съответното специализирано звено, въз основа на платена такса и протокол за предварителен оглед от администрацията, управляваща пътя, органите на Министерството на вътрешните работи и заинтересуваното лице, съставен в 14-дневен срок от подаденото искане за извършване на оглед; в протокола се съдържат и мерки за безопасност в съответствие с изискванията на Техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по републиканската пътна мрежа и Наредба № РД-02-20-2 от 2018 год. за проектиране на пътища. В доклада е записано и обстоятелството, че към исканията не са представени проекти част „Пътна” със съдържание съгласно раздел трети, т. 3 от Вътрешните указания по прилагане на НСПП. В доклада е възпроизведен и извода на постоянно действащата комисия, че РСПП чрез изграждане на разглежданите рекламни съоръжения не могат да бъдат издадени и поради факта, че на посочените километрични положения за изграждане на седемте броя рекламни съоръжения има съществуващи такива. Същите нямат актуални РСПП чрез експлоатация, което съставлява нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „в” от ЗП. Предвид това, докато съществуващите рекламни съоръжения не бъдат премахнати, процедура по изграждане на нови на тези километрични положения не може да бъде започната. Доклада е допълнен и със становището, че не са спазени изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 5 от НСПП, а именно – разстоянието между отделни рекламни съоръжения по посока на движението да е не по-малко от 300 м за автомагистрали и скоростни пътища. С оглед на това, в доклада е формиран извод, че не са налице основанията за издаване на разрешения за изграждане на рекламни съоръжения на посочените километрични положения. Така представения доклад е разгледан на заседание на УС на АПИ, проведено на 09.07.2025 год., резултатите от което са обективирани в Протокол № РД-15-2170/25. Видно от същия, по т. 1.1, УС на АПИ е приел доклада и направените в него предложения, а в т. 1.2 е одобрил проекта на писмо до „ДМД Консултинг“ ООД във връзка с искане за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане на 7 броя рекламни съоръжения. В изложените към т.1.2 мотиви са възпроизведени обективираните в доклада доводи, като въз основа на тях е прието, че не са налице основанията за издаване на разрешения за изграждане на рекламни съоръжения на посочените километрични положения. В т. 1.3 от протокола е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише писмото по т.1.2 до „ДМД Консултинг“ ООД. В изпълнение на решението по т. 1.3, до „ДМД Консултинг“ ООД е изпратено писмо изх. № 53-00-9823/09.07.2025 год., подписано от председателя на УС на АПИ, съдържанието на което възпроизвежда текста и мотивите на обективираното в Протокол № РД-15-2170/25 решение. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, настоящият акт е постановен от компетентен административен орган. Съдът е обсъдил възражението на оспорващия, че процесното решение на УС на АПИ е прието и подписано само от председателя и един от членовете, като втория член – инж. В. А. не е присъствал (в протокола е отбелязано, че е в отпуск) и липсва положен подпис от него, но е приел, че възражението е неоснователно. При формиране на този извод, съдът е посочил, че след като са изпълнени изискванията за кворум за провеждане на заседанието и решението е взето с мнозинство, не е налице нарушение, което може да се квалифицира като съществено доколкото, недопускането му не би могло да повлияе върху взетото от административния орган крайно решение, каквото е условието да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният административен съд е приел, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същия отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. По отношение на материалното законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че решението на УС на АПИ съответства на относимите материалноправни разпоредби. При формиране на този извод, съдът след анализ на относимата нормативна регламентация е приел, че искането на „ДМД Консултинг“ за издаване на 7 броя РСПП чрез изграждане на 7 броя рекламни съоръжения не съответства на изискванията, въведени с чл. 13, ал. 3, т. 3 от НСПП. Мотивите на съда за материалната законосъобразност на постановения отказ са допълнени и с довода, че РСПП чрез изграждане на рекламни съоръжения не могат да бъдат издадени, тъй като на посочените километрични положения за изграждане на седемте броя рекламни съоръжения вече има съществуващи рекламни съоръжения, за които няма актуални РСПП чрез експлоатация, което съставлява нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „б” от ЗП. Посочено е също, че разрешение не може да се издаде, поради наличието на изградени вече рекламни съоръжения, доколкото издаване на разрешение за изграждане на нови такива би влязло в конфликт с изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 5 от НСПП, указващ нормативно изискуемото разстояние между отделни рекламни съоръжения по посока на движението. В заключение, съдът е формирал и извод, че докато съществуващите рекламни съоръжения не бъдат премахнати, процедура по изграждане на нови на тези километрични положения не може да бъде започната. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е приел оспорването за неоснователно, поради което е отхвърлил жалбата и в тежест на жалбоподателя е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, относно компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията по чл. 59 от АПК за форма и съдържание, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. По отношение на обстоятелствените възражения на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, поради обстоятелството, че при постановяване на решението, членът на УС на АПИ – инж. В. А. не е присъствал и негов подпис не фигурира в Протокол № РД-15-2170 от 09.07.2025 год., настоящият състав намира за нужно да посочи следното: Към момента на постановяване на процесното решение на УС на АПИ – 09.07.2025 год. е бил в сила Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ (Приет с ПМС № 295 от 10.12.2009 год., обн., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 год., отм., бр. 62 от 30.07.2025 год.). В чл. 10, ал. 1, т. 18 от Правилника е указано, че Управителният съвет на агенцията взема решения за издаване на разрешения за специално ползване на републиканските пътища. В ал. 5 от същата разпоредба е предвидено, че Управителният съвет взема решения с мнозинство от неговите членове. От друга страна, чл. 12 от Правилника въвежда изискването, при отсъствие на председателя или на някой от другите членове на управителния съвет неговите правомощия за всеки конкретен случай да се упражняват от лице, определено от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В настоящия случай, видно от Протокол № РД-15-2170/25 от 09.07.2025 год., срещу името на члена на УС на АПИ – инж. В. А. липсва положен подпис, като срещу името е отбелязано „отпуск“. Това фактическо установяване обосновава извод, че на проведеното на 09.07.2025 год. редовно заседание на УС на АПИ, инж. В. А. е отсъствал поради отпуск. Същевременно и в нарушение на разпоредбата на чл. 12 от Правилника, липсват данни, правомощията на инж. А. за това заседание да са били възложени на друго лице, определено от министъра на регионалното развитие и благоустройството. С оглед на това, безспорно е налице нарушение на нормативно регламентираната процедура. Независимо от горното, настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, че така допуснатото нарушение не е от категорията на съществените такива, които обосновават незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно трайната и последователна практика на Върховния административен съд, съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху крайното съдържание на издадения административен акт. Както често се сочи в редица съдебни актове на ВАС, критерият „същественост“ на нарушението е хипотетичен - ако нарушението не беше допуснато, това е могло да доведе до друго, различно решение на поставения пред административния орган въпрос. Като такива нарушения могат да се посочат ограничаването на правото на участие на страните в производството, засягане на основни принципи в административното производство (законност, истинност, равенство, достъпност, публичност и право на защита), нарушения свързани с изясняването на фактите и обстоятелствата по спора и др. В случая, безспорно липсата на надлежно определено от министъра на регионалното развитие и благоустройството лице, което да упражни правомощията на отсъстващия член на УС на АПИ на проведеното на 09.07.2025 год. заседание е нарушение на нормативно въведеното в чл. 12 от Правилника процедурно правило. Това нарушение обаче не е от категорията на съществените, доколкото ако това нарушение не беше допуснато не би довело до друг краен резултат. Както се цитира по-горе, разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Правилника, УС на АПИ взема решения с мнозинство от неговите членове. В случая, решението за отказ, обективирано в Протокол № РД-15-2170/25 от 09.07.2025 год. е прието с мнозинство от присъстващите на заседанието председател на УС на АПИ – Й. Вълчев и члена на УС на АПИ – С. Н., поради което, дори и на заседанието да е присъствало надлежно определено от министъра лице и без значение от начина, по който то би гласувало, резултата би бил същия. В този смисъл, така допуснатото нарушаване на процесуалните правила не би могло да повлияе върху крайното съдържание на издадения административен акт. Споделими са и доводите на първоинстанционния административен съд, относно съответствието на процесния отказ с относимите материалноправни разпоредби. От описаната по-горе фактическа обстановка, безспорно се установява, че поради неподаване в изискуемия по чл. 17б, ал. 1 от НСПП срок на искане за преиздаване на 7-те броя РСПП, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, преиздаване на същите е било нормативно невъзможно. Именно по тази причина, дружеството „ДМД Консултинг“ ООД е депозирало искане с вх. № 53-00-2476/28.02.2024 год. за издаване на нови 7 броя РСПП, което искане е и предмет на произнасяне по процесния отказ на УС на АПИ. В случая, както правилно е приел административния орган, изцяло възприето и от първоинстанционния административен съд, иницииралото производството искане не е могло да бъде уважено, поради непълнота в приложенията към него. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3 от НСПП указва, че разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение се издава по искане на заинтересуваното лице чрез образец съгласно приложение № 3, подадено в съответното специализирано звено, въз основа на платена такса и протокол за предварителен оглед от администрацията, управляваща пътя, органите на Министерството на вътрешните работи и заинтересуваното лице, съставен в 14-дневен срок от подаденото искане за извършване на оглед; в протокола се съдържат и мерки за безопасност в съответствие с изискванията на Техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по републиканската пътна мрежа и Наредба № РД-02-20-2 от 2018 год. за проектиране на пътища. В случая, видно от доказателствата по делото, безспорно се установява, че към подаденото от „ДМД Консултинг“ ООД искане с вх. № 53-00-2476/28.02.2024 год., протокол по смисъла на чл. 13, ал. 3, т. 3 от НСПП не е бил приложен. Съответен на относимата нормативна регламентация е и извода на първоинстанционния административен съд, че поисканите от дружеството РСПП чрез изграждане на рекламни съоръжения не могат да бъдат издадени, доколкото на посочените километрични положения вече има съществуващи рекламни съоръжения. От друга страна, съществуващите на място рекламни съоръжение са без действащи РСПП, доколкото издадените такива не са били преиздадени в нормативно предвидения срок. В този смисъл, правилно е направеното от съда позоваване на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „б“ от ЗП, съгласно която за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява изграждането на рекламни съоръжения. С оглед така цитираната правна разпоредба, РСПП не би могло да бъде издадено и както обосновано е приел съда, докато съществуващите рекламни съоръжения не бъдат премахнати, процедура по изграждане на нови на тези километрични положения не може да бъде започната. По изложените съображения, отказът за издаване на РСПП на УС на АПИ, постановен по подаденото от „ДМД Консултинг“ ООД искане с вх. № 53-00-2476/28.02.2024 год. се явява обоснован и съответен на относимите материалноправни разпоредби. Като е формирал правен извод в същия смисъл, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 102,26 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,