Решение № 11554 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Враца, чрез юрк. Ценьов като процесуален представител, против решение 1012 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело 156/2025 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отменена негова заповед РД-28/28.02.2025г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски в двете инстанции. Ответникът С. И. И., чрез пълномощника си адв. Петрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. И. И. срещу заповед РД-28/28.02.2025 г. на областния управител на област Враца, с която на основание чл. 97, ал. 1 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение, като съгласно чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение като младши експерт в дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в Областна администрация Враца. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при формално спазване на изискванията за съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, в законоустановения двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, но при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на действащите материални разпоредби на закона. Обосновава извод за нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл поради липса на доказателства по делото преди налагане на дисциплинарното наказание държавният служител да е поканен за изслушване и даване на писмени обяснения във връзка с дисциплинарното нарушение, за което с оспорената заповед е уволнен. Посочва, че дадените от служителя писмени обяснения се отнасят до друго нарушение, различно от това, за което е наложено дисциплинарното наказание. Установеното нарушение на административнопроизводствените правила съдът счита за съществено и достатъчно основание за отмяна на заповедта. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДСл отменя оспорената заповед без да разглежда спора по същество. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда е извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 92 ЗДСл, а именно органа по назначението. С. И. И. е назначен за държавен служител на длъжността младши експерт в дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост на областна администрация Враца съгласно заповед 03/06.07.2020 г. на областния управител на област Враца. По силата на споразумение от 06.07.2021 г. между органа по назначаване на изпращащата администрация Областна администрация Враца и органа по назначаване на приемащата администрация - Държавен фонд Земеделие", от една страна и С. И. И., от друга страна, жалбоподателят е преместен временно да изпълнява длъжността директор на областна дирекция на ДФ Земеделие Враца за периода от 07.07.2021 г. до 06.07.2025 г. Със заповед 07/17.12.2024 г. областният управител на област Враца прекратява предсрочно, считано от 18.12.2024 г., временното преместване на С. И., при което на основание чл. 81б, ал. 6 ЗДСл служителят следва да заеме незабавно предишната си длъжност в изпращащата администрация - младши експерт в дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост на областна администрация Враца. Поради неявяване на работа в областна администрация Враца областният управител на област Враца започва дисциплинарно производство, в рамките на което въз основа на представените от служителя писмени обяснения и болнични листа дисциплинарният съвет установява фактическа невъзможност на С. И. да се яви на работа и преценява, че не следва да му се налага дисциплинарно наказание за това деяние. Въпреки това областният управител на област Враца издава процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение във връзка с друго констатирано от дисциплинарния съвет нарушение, а именно непредставяне на болничен лист Е20242578974 и неуведомяване на работодателя в срок до два дни от издаването му - 04.02.2025 г. съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за това, че издателят на заповедта допуска нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, според който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Разпоредбата е императивна и съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДСл неизпълнението й води до отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, без да се обсъжда наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. В конкретния случай от данните по делото се установява, че на служителя не е дадена възможност да представи конкретни обяснения относно дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказанието уволнение. От административната преписка е установено, че с нотариална покана 3200-4-(27)/05.02.2025 г., връчена на жалбоподателя на 24.02.2025 г., С. И. е уведомен за предсрочното прекратяване на преместването му, както и за това, че поради неуспешни опити да му се връчи заповедта за прекратяване на преместване е оформено уведомление по реда на чл.18а, ал. 8 АПК, което съгласно чл.18а, ал. 10 АПК се счита връчено на 21.01.2025 г., като на същата дата служителят и бил длъжен да се яви в областна администрация Враца и да заеме предишната си длъжност. В поканата се сочи, че неизпълнението на това задължение от негова страна представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 10 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като на основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл му е поискано да представи в тридневен срок писмени обяснения за извършеното нарушение на служебните задължения. Правилен е изводът на съда, че дадените в отговор на тази покана писмени обяснения на служителя, постъпили в областна администрация Враца на 25.02.2025 г., не могат да се приемат като такива по повод наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание, тъй като се отнасят до различно от констатираното в административния акт нарушение, а именно дадени са във връзка с неявяване му на работа. Неоснователно е възражението на касатора, че няма нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, тъй като изискванията в тази разпоредба са предвидени не кумулативно, а алтернативно, като с искането и представянето на писмените обяснения на служителя, нормата е спазена. Според константната съдебна практика изискванията в посочената правна норма са предвидени кумулативно, а в разглеждания случай не са налице и двете условия - органът не е изслушал държавния служител, нито е приел и обсъдил дадените от него писмени обяснения. Както беше посочено, дадените от служителя обяснения се отнасят до друго нарушение. Правната норма на чл. 93, ал. 1 ЗДСл не сочи точно в кой момент преди налагането на дисциплинарното наказание следва да се направи изслушването на служителя и да се поискат писмени обяснения от него. В ЗДСл обаче са предвидени поредица от процесуални действия, които следва да бъдат извършени в определена последователност и с необходимото съдържание, за да е налице правилно провеждане на дисциплинарното производство при пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с дисциплинарното нарушение и за да бъдат защитени правата и интересите на дисциплинарно наказаното лице. Едновременното тълкуване на разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 ЗДСл сочи, че в случаите, когато се налагат посочените в чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон наказания, поредността на действията е задължителна, както следва: образуване на дисциплинарно производство по заповед на наказващия орган, провеждане на производство пред дисциплинарния съвет, по време на което и при необходимост може да се изслуша служителя или да му се даде възможност за писмени обяснения, обсъждане на евентуално представени от него доказателства, задължително изслушване и даване на срок за писмени обяснения от страна на наказващия орган и едва след това налагане на наказание от последния. В конкретния случай поредността на извършените действия в дисциплинарната процедура не отговаря на посочената последователност. Писмените обяснения на служителя са поискани от наказващия орган с нотариална покана изх. 3200-4-(27)/05.02.2025 г. още преди образуването на дисциплинарното дело със заповед РД-24/19.02.2025 г. Становището на дисциплинарния съвет пък е дадено на 28.02.2025 г. след депозиране на писмените обяснения, отнасящи се до друго нарушение. Впоследствие служителят не е изслушан и не му е даден срок за писмени обяснения във връзка с констатираното в становището на дисциплинарния съвет нарушение, възприето след това и в оспорената заповед, издадена в същия ден, което на свой ред представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че обясненията на С. И. не са изслушани по вина на служителя, поради което изводът на първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 93, ал. 3 ЗДСл е неправилен. Както вече беше посочено, служителят не е канен да бъде изслушан и от него не са искани писмени обяснения във връзка с констатираното в заповедта нарушение. С оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДСл, без значение в случая е липсата на преценка и обосноваване от страна на дисциплинарно наказващия орган на вида наложено наказание съгласно критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Обсъждането на този въпрос предполага разглеждане на спора по същество, каквото не се дължи, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения. В този случай съдът единствено следва да отмени дисциплинарното наказание. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на С. И. И. в размер на 1100 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.07.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,