Решение № 15506 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2018 г.

Решение № 15506 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 227 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 2335 от 28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 96 от 2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031305554/19.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърдена с Решение № 862/27.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП. С Решение № 4917/17.04.2018 г. по адм. дело № 2134/2018 г. по описа на ВАС, обжалваното първоинстанционното решение е частично обезсилено, а в частта относно установените с оспорения РА за О. Михайлов задължения за ДДС в общ размер от 10 605. 01 лв. и следващите се лихви за забава в размер на 3 872. 69 лв. е отменено. В изпълнение на назначената от касационния състав ССчЕ, в насрочените по реда на чл. 227, ал. 2 АПК открити съдебни заседания са изслушани и приети основно и допълнително заключение на вещото лице, последното от което следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно дадено. В изпълнение на поставената задача експертът е разграничил подписаните от неподписаните от ревизирания спорни фактури, като в табличен вид е конкретизирал същите по издател, предмет, данъчна основа, приложима надценка, дължим ДДС и лихва за забава. Вещото лице е уточнило, че при съобразяване на издадените на ревизирания фактури, в които е положен неговият подпис за получател, дължимият за процесните данъчни периоди ДДС възлиза общо на сумата от 3 497. 13 лв., а лихвата за забава е в размер на 1059. 03 лв. До тези суми органите по приходите законосъобразно са приели, че закупените стоки по неосчетоводените от ревизирания фактури са били предмет на последващи продажби, за които търговецът е следвало да начисли ДДС. Поради това, жалбата срещу РА в частта относно установените задължения за ДДС до сумата от 3 497. 13 лв. главница и 1059. 03 лв. лихва за забава следва да се отхвърли, а за определените задължения над тези размери, РА в обжалваната му част следва да се отмени. При този изход на спора и направените искания, в полза и на двете страни следва да се присъдят осъществените разноски /без начисления ДДС/ съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. След насрещна компенсация, в полза на О. Михайлов, действащ като ЕТ "Омра- О. Михайлов", [населено място] следва да се присъди сумата от 1550. 26 лв., представляваща осъществените разноски за двете първоинстанционни и двете касационни производства. Така мотивиран и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение