Решение № 9911 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2019 г.

Решение № 9911 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Велог" ЕООД, с ЕИК 160054669, чрез упълномощения адв. И. Демерджиев, срещу Решение № 444 от 27.02.2019 г., постановено по адм. д. № 977 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2018 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № РР-3234 от 29.01.2018 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив (БДИБРП), с което е отказано изменение на Разрешително № 1675 от 15.09.2003 г., последно продължено и изменено с Решение № РР-751 от 18.08.2009 г., издадени от директора на БДИБРП за водовземане от повърхностен воден обект р. Чепеларска, с разрешена цел "производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Тунела" с инсталирана мощност 1000 kW и брутен напор 11, 300 м" в землището на с. Бачково, община Асеновград, в частта "срок на завършване на строителството". В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) и свързаната с нея разпоредба на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Поддържа се становище, че действително по отношение на пречката, свързана с попадане на инвестиционното намерение в защитени зони следва да се има предвид чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, но тази разпоредба следва да се тълкува в светлината и на базата на установените принципи в приложимото право на Европейския съюз. В тази връзка касационният жалбоподател се позовава на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения, от чието съдържание не произтича нито пряка, нито косвена аргументация за налагане на забранителен режим за изграждане на водноелектрически централи в защитени зони по Натура 2000. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че доколкото предвидената за изграждане малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) попада в защитена зона "Родопи – Средни" и в защитена зона "Добростан", това предполага при условията на обвързана компетентност задължение за органа да откаже правото на водовземане или на същото основание да откаже изменение на вече издадено разрешително. Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна, Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици и приложимите норми от правото на Европейския съюз не въвеждат абсолютна забрана за водовземане в защитени зони, както неправилно е приел АС – Пловдив, а напротив – предвиждат подлагането на всяко инвестиционно намерение на самостоятелна преценка на неговото въздействие върху съответната защитена зона. В тази връзка съдът не е взел предвид, че инвестиционното предложение няма да окаже никакво отрицателно влияние върху зони за защита, вкл. Решение № Пд-ОС-022/2010 г. по оценка за съвместимост на инвестиционното предложение, издадено от РИОСВ - Пловдив. В допълнение, съдът не обсъдил обстойно и детайлно заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, на която касационният жалбоподател се позовава в подкрепа на поддържаната от него теза. Без да постави конкретна задача на експертизата, съдът неправилно приел, че подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването на сухоземни костенурки, растения, мечки и различни видове птици. В тази връзка не съобразил, че ако това е била действителната воля на законодателя, в редакцията на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ не би било включено, че в съответните защитени територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, поддържането или подобряване на състоянието на водите да е важен фактор за тяхното опазване, а би въвел абсолютна забрана за изграждане на ВЕЦ в границите на такива територии. В допълнение, законодателят не е придал обратно действие на разпоредбата. Към момента на приемането й "Велог" ЕООД е придобило права по ЗВ въз основа на разрешително за водоползване от повърхностен воден обект с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ и дружеството не прави ново инвестиционно намерение. Предвид това, касационният жалбоподател изразява становище, че въведените с изменението на ЗВ забрани не засягат такъв обект, като се позовава на практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 844 от 21.01.2019 г., постановено по адм. д. № 9254 по описа на този съд за 2017 г. Наред с всичко изложено, обръща внимание, че в първоинстанционното производство не били представени доказателства за издаване на заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) за обявяване на защитени зони, поради което аргументите за наличие на забрана по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ са неоснователни. На последно място се оспорват и съображенията на първоинстанционния съд, че производството пред административния орган е продължило след изтичане на сроковете за произнасяне по желание на заявителя, без да е отчетено допуснатото от административния орган в тази връзка нарушение на основния принцип за бързина и процесуална икономия, установен в чл. 11 АПК. Предвид подробно изложените в касационната жалба аргументи се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено спорното административно решение, като преписката бъде върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона и за издаване на положителен за касационния жалбоподател акт. Претендират се сторените от "Велог" ЕООД разноски в двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощения адв. Демерджиев, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Представя писмена защита. Претендира разноски по списък, който представя. Ответникът - директорът на БДИБР – гр. Пловдив не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с характер на писмени бележки по съществото на спора. Иска се оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 72, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената писмена форма, като съдържа фактическите и правните основания, обосноваващи волеизявлението (макар да приел за съответни на закона само тези по т. 2 от решението). За да се произнесе, съдът взел предвид разпоредбите на чл. 72 и чл. 78 ЗВ. Приел за относими към правилното разрешаване на казуса и изложените, но недовършени мотиви, относно факта на незапочнало строителство и липса на издавано разрешение за строеж, тъй като въз основа на тези обстоятелства, според съда, може да се обоснове извод за неизпълнение на условията на издаденото разрешително, вкл. дали титулярът е доказал предприемането на действия за реализиране на инвестиционното намерение и изграждане на МВЕЦ. Отбелязал, че към датата на издаване на спорното решение посоченото не било преценено. Съдът приел, че аргументите, изведени от ПУРБ ИБР за 2010 г. – 2015 г. са неотносими, тъй като към момента на издаване на решението действащ е нов ПУРБ ИБР за 2016 г. – 2021 г. Направил извод, че необходимостта от съответствието на вече издаденото разрешително с действащите планови предвиждания, независимо от последващото им приемане е несъмнен. Аргументирал се с разпоредбата на § 146, ал. 2 от ДР на ЗИДЗВ, чл. 142 АПК и чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, както и с установената от законодателя възможност за служебна ревизия на издадените разрешителни по чл. 73 ЗВ в съответствие с целите по чл. 156а ЗВ, при което изрично е определено изменението да става от датата на приемане на съответния план за управление. Съдът съобразил, че редът по чл. 73 ЗВ в случая е неприложим, доколкото процедирането не е служебно, а е по заявление на титуляра, но приел, че е въведено изискване за съответствие на разрешителните с действащите актуални планове за управление и с действащите нормативни разпоредби. Направил извод, че по отношение на първата пречка, съобразена от административния орган за изменение на разрешителното, абсолютна забрана за изграждане на ВЕЦ/МВЕЦ в действащия ПУРБ няма. Наред с това, се позовал на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съгласно което реализацията на МВЕЦ няма да въздейства негативно на екологичното състояние на водното тяло. В този смисъл приел, че мотивираното в т. 1 от спорното решение е в пълно несъответствие с предвижданията в действащия ПУРБ ИБР. По отношение на пречката свързана с попадане на инвестиционното намерение в защитени зони съдът взел предвид разпоредбата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Съобразил установеното по делото, че предвидената за изграждане МВЕЦ попада в Защитена зона "Родопи - Средни" и в Защитена зона "Добростан". Приел, че за прилагане на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ е достатъчно територията, на която се намира реката да е включена в защитена зона, а в случая тези зони са две, като не е необходимо съответният участък от реката изрично да е включен в отделен план за защита като важен фактор за опазване на местообитания и биологични видове. Позовал се на чл. 6 ЗБР и направил извод, че доколкото местообитания са налице в самата река, същите не могат да съществуват без реката да бъде част от защитената зона. Приел, че забраната за водовземане тук е императивна и е самостоятелно основание за отказ да се продължи, респективно да се измени разрешителното в хипотезата на чл. 78, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 78, ал. 3 ЗВ. Взел становище, че е без значение процентът от общата площ на защитената зона, който ще бъде засегнат – 0, 0001% от общата площ на Защитена зона "Родопи - Средни" и 0, 0003 % от площта на Защитена зона "Добростан", както се установява от експертното заключение. Според взетото в решението становище фактът на засягане е достатъчен, както и обстоятелството, че инвестиционното намерение попада на 100% в защитена зона. Посочено е също така, че значителност или незначителност на повлияването върху орнитофауната и върху природните местообитания, не е въведено като критерий за преценка, а въвежда при условията на обвързана компетентност задължение за органа да откаже правото на водовземане или на същото основание да откаже изменение на вече издадено разрешително, както това в случая е и сторено. Като взел предвид предписанието на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ и установеното по делото, че частта от водния обект попада в защитени зони BG 0001031 и BG 0002073, съдът приел, че е налице именно основание по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, във вр. с чл. 119а, ал. 1, т. 5 от същия закон, тъй като цитираните разпоредби категорично забранявали извършване на водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия в посочените територии. Посочените от съда съображения във връзка с предпоставките за продължаване на срока на разрешителното и тези относно незапочналото изграждане на водохващането и сградоцентралата са неотносими, доколкото въз основа на последните констатации административният орган не е извел правни изводи. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е необосновано и при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на първоинстанционния съд при разглеждане на първоначалната жалба служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Въпреки това, при постановяване на решението съставът на АС – Пловдив не е извършил тази проверка, поради което не е констатирал, че спорното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 35 АПК - административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил възраженията на "Велог" ЕООД, което ако е сторил, е било възможно издаването на акт с различно съдържание. За да постанови оспореното пред АС – Пловдив решение, директорът на БДИБРП е преценил искането на "Велог" ЕООД с оглед съвместимостта му с Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район (ПУРБ ИБР) 2016 г. - 2021 г. (видно от стр. 1, абз. последен от обжалваното Решение № РР-3234/29.01.2018 г.). Приел е, че за инвестиционното намерение са налице следните относими мерки: 1). в Приложение № 1 към Раздел 7 – "Кратък преглед на програми от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда" от ПУРБ ИБР (2016 г. - 2021 г.) била предвидена мярка с код HY_7 с наименование "Подобряване на хидро морфологичното състояние на реките" с код на действие HY_7_1 и действия за изпълнение на мярката "1. Недопускане на нови негативни промени в хидро морфологичния режим (причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др.) във водните тела определени като или попадащи в зона за защита на водите. " Конкретизиране на действието на мярката се изразява във "Въвеждане на забрана за изграждане на ВЕЦ/МВЕЦ. Отговорен за изпълнение на мярката: БД." Видно от Annex 01 Pom EARBD, публикуван на интернет страницата на БДИБРП, където съдът се запозна и с ПУРБ ИБР 2016 г. - 2021 г. (неприложен по делото), ведно с приложенията към Раздел 7 "Кратък преглед на програми от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда", на ред 410 и 411 от Приложение № 1 към същия раздел фигурира повърхностното водно тяло BG3 MA500 R104 "река Чепеларска от река Юговска до гр. Асеновград и река Луковица", посочено в обжалваното Решение № РР-3234/29.01.2018 г. и в Разрешително № 1675/15.09.2003 г. За това водно тяло BG3 MA500 R104 "река Чепеларска от река Юговска до гр. Асеновград и река Луковица" в ПУРБ ИБР 2016 г. - 2021 г., видно от посочените редове на Приложение № 1 към Раздел 7, нe e предвидена мярка с код HY_7 и код на действие HY_7_1. Установява се, че мярка с код HY_7 е предвидена за 70 водни тела от общо посочените в приложението 1820 такива. Мерки с код на действие HY_7_1 са предвидени само за 22 от същите 1820 водни тела, без в числото им да е включено и това, посочено на редове 410 и 411 - BG3 MA500 R104 "река Чепеларска от река Юговска до гр. Асеновград и река Луковица". Доколкото в ред 410, колона G от таблицата (Приложение № 1), отнасящ се до въпросното водно тяло е посочена като движеща сила "Енергетика ВЕЦ", а в следващия ред № 411 от същото приложение става въпрос за заустване на отпадни води, най-вероятно трябва да се приеме, че възможно най-близо до съдържанието на спорния в казуса въпрос за продължаване действието на един от елементите на разрешителното за водоползване, издадено с цел "производство на електроенергия", са разпоредбите на ред 410, а не тези на ред 411. В тази насока частично са изложени и правни съображения от АС – Пловдив, разгледал само предвидената мярка в ред 411. Видно е също, че за въпросното водно тяло е предвидена мярка с код HY_11 (ред 410, колона Н) с наименование "Осигуряване непрекъснатост на водните течения и движението на рибите" и код на действие HY_11_1 (колона N), като предвидените действия за изпълнение на мярката (колони M и Q) са "Изграждане съоръжения за осигуряване непрекъснатост на реката (рибни проходи, байпаси и др.)". Отделно, конкретизирането на действие на мярката се изразява не във "Въвеждане на забрана за изграждане на ВЕЦ/МВЕЦ", а в реализирането на частни инвестиции в размер на 156750, 00 лв. (колони Y и Z). Посочените несъответствия в мотивите, изложени на стр. 1 от спорния административен акт и съдържанието на цитираното там Приложение № 1 към Раздел 7 на ПУРБ ИБР 2016 г. - 2021 г., които не са съобразени от първоинстанционния съд сочат, че обжалваното решение на директора на БДИБРП е издадено при допуснато нарушение на чл. 35 АПК. Впрочем, тези несъответствия се признават и от административния орган, видно от изложеното на стр. 4, абзац първи от представените в хода на касационното производство писмени бележки. Видно от изложеното там е заявено становище от процесуалния представител на директора на БДИБРП, че "... мотивираното в т. 1 от решението е в пълно несъответствие с предвижданията в действащия ПУРБ ИБР". Според настоящия състав, предварителната подготовка за издаването на оспореното Решение № РР-2334/29.01.2018 г., издадена от директора на БДИБРП относно връзката на искането на "Велог" ЕООД и предвидените мерки за изпълнение като цяло в ПУРБ ИБР 2016 г. - 2021 г. и в частност - в Приложение № 4 към Раздел 7 на същия, не е цялостна и довършена. Цитираната мярка от т. II. 2. 1 на Приложение № 1 към Раздел 7 на ПУРБ ИБР "Да не се допуска водовземане от водни тела" е в пряка зависимост от наличието на посочените в същата точка допълнителни условия: "... когато това водовземане може да влоши екологичното им състояние и/или е предпоставка за влошаване на природозащитното състояние на водозависими природни местообитания и/или местообитания на видове, предвид натиска от водовземания". Тези допълнителни условия обаче нито се твърдят в мотивите на решението, нито се установяват от материалите по административната преписка. За тяхното наличие или липса не събрани и никакви доказателства, както от административния орган, така и от съда. По този въпрос са налице частични констатации в заключението на приетата по делото съдебна експертиза, където на стр. 62, абзац първи е направено заключение, на основание екологичен анализ, че "... не се очаква водовземането да влоши екологичното състояние на водното тяло и природните местообитания на видовете риби, предмет на опазване в Защитена зона "Родопи Средни", както и да окаже значително отрицателно въздействие върху тях. Предвид изложеното, необоснован на доказателствата от административната преписка, а така също и на изводите, направени в заключението на експертизата, приета по делото, е и крайният извод по тази точка от решението, че инвестиционното намерение на "Велог" ЕООД за изграждане на МВЕЦ попада в рамките на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 ЗВ (л. 10, абз. 3 от делото). Ограниченията и забраните, на които се позовава административният орган в ПУРБ не са установени и доказани по делото. Цитираният извод на вещото лице не дава отговора, необходим за правилна преценка по смисъла на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ – дали защитените територии и зони, в които се намира водното тяло, са определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Очевидно е, че съдът, допускайки изготвянето на експертизата, е следвало да постави такава задача при условията на чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК, която по недвусмислен начин да даде отговор на този въпрос, извлечен от съдържанието на нормата. Това е било и задължение на органа, издател на обжалвания акт, което той също не е изпълнил. Неконкретизирани в акта са останали и целите, изброени в чл. 156а, ал. 1 ЗВ, мотивирали директора за издаването му. Видно от разпореденото с тази норма, в нея са изброени 4 цели, касаещи повърхностните води. Неизяснено остава обаче всички те ли са целени от ПУРБ ИБР 2016 г. - 2021 г. за водно тяло BG3 MA500 R104 "река Чепеларска от река Юговска до гр. Асеновград и река Луковица", или само някои от тях и на каква база е направен съответният извод на директора на БДИБРП. Това обстоятелство пряко рефлектира върху ограниченията и забраните, които трябва да се наложат, за да се постигнат посочените цели. Това обаче не е установено от доказателствата по преписката и по делото. Отделно от приетото по – горе, по делото не е установено от фактическа страна и основанието за издаване на отказ за изменение на разрешителното чрез продължаване срока за строителството, посочено в т. 2 от решението на директора на БДИБРП. Административният орган приел, че е налице забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, тъй като тази част от реката попадала в зоните за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от същия закон. Такива, според последната норма, са "защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване". Действително, налице са доказателства и е безспорно, че участъкът от реката, в който ще се реализира инвестиционното намерение попада в Защитена зона с идентификатор BG0001031 "Родопи-Средни" и Защитена зона с идентификатор BG0002073 "Добростан", колкото и малък процент от територията на последните да заема този участък. Последното обстоятелство се преценява и от настоящия съдебен състав като ирелевантно. Логично и обосновано е тълкуването на чл. 118ж, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, направено в обжалваното съдебно решение с оглед законово необходимите условия за прилагането им. В същото време, незаконосъобразен и в противоречие с последната норма е изводът на АС - Пловдив, че предвид значението на водата за целия растителен и животински свят, задължително и автоматично следва да се реализира забрана за водовземане (вж. л. 185 гръб, в края и л. 186, абз. предпоследен, от първоинстанционното решение) и трябва да се вземе решение със съдържание като на оспореното такова при условията на обвързана компетентност от страна на директора на БДИБРП. Липсват доказателства, и в преписката и в делото, за наличие на обстоятелството посочено в чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ – че "поддържането или подобряването на състоянието на водите на водно тяло BG3 MA500 R104 е важен фактор за тяхното опазване". Недопустимо е същото да се презюмира на основание съждения от типа на изложеното от АС - Пловдив относно общото, важно значение на водата. Фактът, че такова изискване е включено изрично в нормата предполага, че за наличието му следва да се съберат нужните доказателства с оглед установяването му. В допълнение и не на последно място, установява се, че съгласно Заповед № 528 от 26.05.2010 г. за обявяване на Защитена зона "Добростан" с идентификационен код BG0002073, издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 47 от 22.06.2010 г., в сила от 22.06.2010 г., на основание чл. 12, ал. 6, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за биологичното разнообразие, по т. 6 от същата са установени следните забрани: " В границите на защитената зона се забранява: 6. 1. разораването на пасищата и превръщането им в обработваеми земи; 6. 2. използването на пестициди в пасища и ливади; 6. 3. изграждането на водноелектрически централи, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. " Така разпореденото с цитираната заповед не е обсъдено от административния орган и не е съобразено от съда, вкл. във връзка с приобщените по делото доказателства, че с Решение № Пд-ОС-022/2010 г. от 26.05.2010 г. за оценка за съвместимост е съгласувано инвестиционно предложение "Изграждане на МВЕЦ – ТУНЕЛА" на река Чепеларска, землище на с. Бачково с възложител "Велог" ЕООД. Посоченото в т. 3 от мотивите на спорното решение относно установените факти, че не е започнало изграждането на водохващането и сградоцентралата на МВЕЦ "Тунела", както и че не е издавано разрешение за строеж на обекта по реда на ЗУТ от Община Асеновград не е дало основание на административния орган и на съда да направят съответни на това изводи, поради което няма да бъде обсъждано. По отношение съображенията на административния орган, свързани с преценката на инвестиционното намерение с оглед съвместимостта му с ПУРБ ИБР 2010 г. – 2015 г. първоинстанционният съд е изложи мотиви, които се споделят от настоящия състав и е ненужно преповтарянето им тук. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение на АС – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Велог" ЕООД, следва да се отмени като неправилно поради неговата необоснованост и допуснатото от съда неправилно приложение на материалния закон. Следва да се отмени и оспореното пред първоинстанционния съд Решение № РР-3234 от 29.01.2018 г. на директора на БДИБРП, като делото се изпрати на последния като преписка за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от получаването й при съобразяване на задължителните указания на Върховния административен съд, дадени в мотивите на настоящото решение. При новото произнасяне административният орган следва да изясни и посочи всички ограничения и забрани, включени в ПУРБ ИБР 2016 г. - 2021 г., относими към повърхностно водно тяло BG3 MA500 R104 "река Чепеларска от река Юговска до гр. Асеновград и река Луковица" и искането на "Велог" ЕООД, както и коя (кои) точно цели за опазване на околната среда по смисъла на чл. 156а, ал. 1, т. 1 ЗВ се преследват с тях. Необходимо е да установи и наличието/липсата на обстоятелството, посочено в чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, а именно, дали поддържането или подобряването на състоянието на водите на същото водно тяло BG3 MA500 R104 е важен фактор за тяхното опазване, както е разписано в посочената разпоредба. Предвид изхода на спора и направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на част от сторените по делата в АС – Пловдив и във Върховния административен съд разноски за държавни такси и възнаграждение за вещо лице, БДИБРП, която е юридическо лице съгласно чл. 2 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, следва да бъде осъдена да заплати на "Велог" ЕООД сума в общ размер на 1857, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Преценявам обжалваното решение като правилно. Разрешителното за водоползване е издадено през 2003 г. с краен срок 15.09.2009 г. при спазване на срока за завършване на строителството, който е посочен в самото разрешително и е 2006 година. Разрешителното е издадено на С. Александров. Не се оспорват констатациите на органа, издал оспореното решение, че разрешителното е изменяно три пъти - през 2005 г., през 2006 г. и през 2009 г. С изменението през 2005 г. срокът на действие на разрешителното е удължен до 15.09.2012 г. при спазване на срока за завършване на строителството, чиито срок е определен -2010 г. С изменението през 2006 г. се изменя титуляра на разрешителното, който вече е "Велог" ООД. В преписката не е представено решението за изменение на разрешителното от 2009 година. От установеното следва, че въпреки удължаванията на срока, както на разрешителното, така и за строеж, строежът не е реализиран от 2003 г. до 2018 г., когато е издадено оспореното решение. Това обстоятелство е посочено и като фактическо основане в т. 3 от оспореното решение. Не смятам, че непосочването на правното основание, което съответства на това фактическо основание, е такъв порок, който да води до отмяната на оспореното решение Нарушаването на условията на разрешителното, каквото е и неизграждането на водохващането и сградоцентралата на МВЕЦ, е самостоятелно основание за отнемане на разрешителното - чл. 79а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Макар да не сме в тази хипотеза, считам, че при преценка на искането за изменение на разрешителното, за положителния отговор по него, органът следва да съобрази и отсъствието на отрицателните предпоставки за продължаването му, които са визирани от законодателя в чл. 79 и чл. 79а ЗВ. В конкретния случай, органът е приел, че е налице една от тях и се е възползвал от възможността, предоставена му от закона да я съобрази при преценката си. Считам, че в хипотезата на оперативна самостоятелност, която му се предоставя с чл. 79а, ал. 1 ЗВ, органът е взел законосъобразно решение да не изменя разрешителното, тъй като срокът от 15 години, в които възможност е съществувала, но строежът не е реализиран, е достатъчен да обоснове преценката му за неоснователност на искането за продължаване на този срок. Според мен, доказаното наличие и само на това посочено в решението фактическо основание, е достатъчно, оспорването на акта да бъде отхвърлено. Мотивирала особеното мнение: Съдия: /Искра Александрова/