Решение № 10948 от 28.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14042/2010 г.

Решение № 10948 от 28.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14042/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Красимира Георгиева Тилева от гр. Хасково, чрез процесуалния й представител адвокат Венелин Челебиев от АК-Хасково, против решение № 383 от 01.10.2010 г., постановено по административно дело № 463/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу решение № Ж-116-1/15.07.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/- Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 14/15.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление и жалбоподателката е осъдена да заплати на РУСО - Хасково разноски по делото в размер 150 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението на АС-Хасково е неправилно и необосновано - нарушения, представляващи касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на касаторката моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, с мнение да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд-шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Красимира Георгиева Тилева от гр. Хасково решение № Ж-116-1/15.07.2010 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО гр. Хасково, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 14/15.04.2010 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при същото РУСО. С последното е разпоредено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 05.10.2009 г. до 31.03.2010 г., в размер на 1418,18 лв. главница и 60,73 лв. лихва, дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като поставен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение, и е отхвърлил жалбата на Красимира Георгиева Тилева срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ - РУСО, гр. Хасково. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани и законосъобразни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. А според чл. 47, ал. 7, т. 2 от тази наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Прекратяването на този отпуск има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото той (отпускът по чл. 164 КТ) е юридическият факт, пораждащ право на това обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно, щом като децата-близнаци Николета Живкова Зарзопова и Слави Живков Зарзопов, родени на 06.06.2008 г., са били настанени в детско заведение (яслена група на ОДЗ № 20 "Весели очички", гр. Хасково), правото на майката Красимира Георгиева Тилева да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването им 05.10.2009 г. (приемането им в ОДЗ и записването им в дневника на яслената група). Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приема в което се подчинява на два режима - този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП за детската градина и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. А според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на децата им в яслената група и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Децата са записани в дневника на яслената група и обстоятелството дали редовно са посещавали детското заведение е ирелевантно, защото със записването им в яслената група се считат за настанени в ОДЗ № 20 - гр. Хасково, по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от Хасковския административен съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилно присъдени разноски в полза на РУСО - Хасково. Противно на твърдяното в нея, присъдената сума в размер на 150 лв. представлява именно дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока следва да се има предвид и ТР № 3/2010 г. на ОС на съдиите от ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд-шесто отделение,