Решение № 527 от 29.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 516/2010 г.

Решение № 527 от 29.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 516/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Делото е образувано по касационна жалба от името на подсъдимия В. В. Ц. от София, която има за предмет решение № 216 от 21.06.2010 г. по ВНОХД № 297/2010 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалния представител на подсъдимия, служебния му защитник адв. Ив. Велинова от САК и лично от него. Гражданската ищца и частен обвинител Е. К. Е. - А., редовно призована, не се явява в производството пред ВКС, като чрез процесуалния си представител адв. Д. Попова от САК оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 86 от 5.03.2009 г., постановена по НОХД № 544/2009 г. на Софийски градски съд подсъдимият В. В. Ц. от София е признат за виновен в това, че на 3.10.2008 г. в София, като опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1974,38 лв., от владението на Е. К. Е. - А. от с. гр., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, от което наказание е приспаднато предварителното му задържане от 10.11.2008 г. до влизане на присъдата в законна сила. Уважени са предявените от пострадалата А. искове, като подсъдимият е осъден да й заплати сумата от 1974,38 лв. за репариране на имуществени и 1000 лв. на неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях от 03.10.2008 г. до окончателното им изплащане. Присъдени са в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете. Присъдата е била протестирана заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й и увеличаване размера на същото в близост до законовия минимум за това престъпление, но с атакуваното решение то е коригирано само с 6 месеца - на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, а в останалата част присъдата е потвърдена. В касационната жалба от името на подсъдимия адв. Велинова поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствените материали и оттам за незаконосъобразност при приложението на материалния закон, което в крайна сметка съзира в несправедливостта на увеличеното по размер наказание на подзащитния й с искане за изменяването му и намаляване на този размер до първоначално определения от СГС. В лаконичните "писмени бележки" същата обосновава оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила с липса на съображения за завишаване санкцията на подс. Цветков, а в новия й размер тя била явно несправедлива, поради което настоява за отмяна на атакуваното решение и "потвърждаване на първоинстанционната присъда". Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в срок, от страна, имаща право на жалба и заради това за допустима, но по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При протеклото по реда на глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие, възприетите от съда фактически обстоятелства от обстоятелствената част на обвинителния акт, достатъчно подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, правилно са вложени в правните му изводи при определяне квалификацията на инкриминираното деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК, поради което бланковото оплакване за липса на "обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото" следва да се приеме като такова само относно оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В тази връзка обаче не се навеждат и доводи какви точно обстоятелства са останали извън погледа на съда, а от друга страна, изложените от съда на стр. 5 и 6 от мотивите на атакуваното решение съображения оборват оплакването за наличие на касираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Поради това развитите доводи следва да се обсъдят единствено в контекста на оплакването за явна несправедливост на завишеното по размер наказание на жалбоподателя. Не е налице явна несправедливост на наложеното на подс. Ц. наказание, а завишението от 6 месеца, с които въззивният съд е коригирал определеното от първата инстанция, не обуславя наличие на признаците по т. 1, ал. 5 на чл. 348 от НПК. Няма игнорирани обстоятелства, смекчаващи отговорността му, нито е отдадена прекомерна тежест на други с обратен знак. Съобразени са множеството осъждания на жалбоподателя, пет от които също за грабежи, изтърпените наказания, упражненото в конкретния случай насилие над пострадалата Е. -А., размерът на причинените й имуществени вреди като предмет на престъплението, начинът на извършването му на публично място пред много граждани, очертаващ престъпното му самочувствие. В. това е давало основание за по-сериозно увеличаване на първоначално наложената му санкция, с което съвсем не би се стигнало до "крайна строгост" спрямо извършителя, за когото са налице и данни за злоупотреба с наркотични вещества, обстоятелство, което не е за пренебрегване при упражняваната от него професия на таксиметров шофьор. Освен че първоначално наложеното на подсъдимия наказание не е оспорено по въззивен ред, то и наведените доводи за недостатъчно отчетено "семейно положение" (в какъв аспект?), изразена "критичност, съжаление за извършеното и съдействие на разследващите органи" (при събраните категорични доказателства относно авторството и начина на извършване на деянието) губят своята тежест най-малкото заради невъзстановяване на вредите от престъплението като реален резултат от тях за пострадалата, а оттам биха обосновали смекчаване на санкционната част на присъдата. Поради това минималното завишение на размера на първоначално наложеното на жалбоподателя наказание не е довело до визираното в т. 1 на ал. 5 на чл. 348 от НПК несъответствие с извършеното от него и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Жалбата му в цялост се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК