Решение № 1519 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10544/2008 г.

Решение № 1519 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10544/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба от "В и К" ЕООД - гр. Благоевград, представлявано от управителя инж. Ангел Павлов Стоянов, против решение № 730/23.07.2008 г., постановено по адм. дело № 431/2008 г. по описа на Административния съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 20/22.02.2008 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че са нарушени чл. 2 ал. 1 и 2 от Закона за водите и чл. 4 и чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Нарушено било правото на защита на адресата на акта поради лишаването му от правото да представи подробни възражения. Неправилно и необосновано съдът приел, че процесната такса следва да се изчислява за вода първа категория. Таксата за водоползване следва да се определи само реално ползваните водни количества. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалвания акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград", не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Благоевград, е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Благоевград против цитирания акт за установяване на публично държавно вземане . За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания акт, издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и § 9 от Закона за водите (ЗВ) е констатирано, че "В и К" ООД гр. Благоевград има парични задължения към дирекцията в размер на 11 985,20 лв., произтичащи от предоставено право на водоползване за периода 25.05.2004 г. -31.12.2006 г., въз основа на разрешително за водоползване (водовземане) № 400259/1.04.2005 г., издадено от министъра на околната среда и водите. Установеното парично вземане представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, което е регламентирано в чл. 194 ЗВ и представлява такса за водовземане, чието изчисляване се извършва по силата на Тарифа за таксите за право на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект. В случая таксите са изчислени по формулата, определена в чл. 2 от тарифата, като цената на водата е изчислена като такава за първа категория, съгласно издаденото разрешително. Съдът е изложил също, че според чл. 6 от тарифата, когато не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с различен размер, както е в случая, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водоползване и на базата на разрешения годишен обем. Съдът е приел, че дори да е допуснато нарушение на процедурата по издаване на акта поради липса на конкретизация на задълженията в изпратената до дружеството покана за доброволно изпълнение, това нарушение не е съществено, тъй като адресатът на акта все пак е имал възможност да упражни правото си на защита, което е и направил с писмено възражение. Възражението за погасяване на процесната сума, съдът и приел за неоснователно, въз основа на заключение на вещо лице, което е установило, че поради непопълване на реквизити на платежни документи, кредиторът е приел плащанията за погасяване на стари задължения. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че с разрешително за водоползване (водовземане) № 400259/1.04.2005 г., издадено от министъра на околната среда и водите, на "В и К" ЕООД гр. Благоевград е предоставено правото да водовзема от повърхностен воден обект-река Предимир, десен приток на река Благоевградска Бистрица. Според разрешителното целта на водоползването е за питейно-битово водоснабдяване, годишното водно количество е до 230 000 куб. м. годишно. Установено е задължение на ползвателя да заплаща такса за разрешено водоползване, считано от 25.04.2004 г. по реда на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65/8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., за ползваното количество за питейно-битови цели за първа категория подземни води. Поради това, че не са били монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода и на основание чл. 6 от цитираната тарифа, размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество от първа категория води. С обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане е установено, че паричните задължения по издаденото разрешително за периода са в размер общо на 11 985,20 лв. и след като са приспаднати внесените суми за погасяване на задължения по стари разрешителни остава дължима посочената. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 2 от този закон, за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект за първа категория подземни води. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва категорията на водата, определена като първа, като поддържа, че водата не отговаря на тази категория, поради което таксата е определена неправилно. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за ползване на вода от първа категория. Разрешителното за ползване е издадено за първа категория на водата и няма данни жалбоподателят да е предприел действия в съответствие със Закона за водите за изменение на разрешителното относно категорията на водата. Разрешителното представлява влязъл в сила административен акт, поради което същият може да бъде изменен само при наличие на определените в закона условия за това. В производството за установяване на публични държавни вземания не може да бъде определяна, респективно - изменяна категорията на водата, за която вече е издадено разрешително за водоползване, още по-малко това може да стане в производството по обжалване на издадения АУПДВ. Отделно от това, съдът се е позовал на Заповед № РД-272/3.05.2001 г. на Министъра на околната среда и водите за категоризация на повърхностните води във водните обекти или части от тях. Освен това, във връзка с изменението на даденото разрешително относно категорията на ползваната вода следва да се отбележи и това, че съгласно т. 3 и т. 4 от раздел "Условия на водоползването" жалбоподателят е бил задължен в края на всяка година да извършва анализ на ползваната вода от всеки водоизточник, преди третирането й, съгласно приложение № 2 на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, както и да изпраща на контролния орган РИОСВ - София, в края на всяка година информация за извършените наблюдения и протоколите от извършените изследвания. Тези протоколи биха били основание при дадени условия и показатели за изменение на категорията на водата, но след като в случая това не е сторено, по принцип не е било налице основание за изменение на разрешителното. Предвид изложеното, правилно таксата за водоползване в случая е изчислена за такава категория вода, каквато е посочена в самото разрешително. При изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Въз основа на доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че за водовземането не са монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода, като пред настоящата инстанция този извод на съда не се оспорва, пред първата инстанция също не е поддържано твърдение, че такива устройства са монтирани от дружеството, нито са представени доказателства в този смисъл. Възражението в касационната жалба, че таксата се дължи само за инкасираните водни количества към потребителите, е неоснователно. В разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗВ е посочено, че таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода, а според ал. 4 - таксата по ал. 1, т. 2 се определя на база ползваните обеми или площи от водния обект. В чл. 193, ал. 2 ЗВ (в приложимите за процесните периоди редакции) е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но цената на тази услуга не е идентична на размера на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. Този извод се налага, поради това че таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество отнета вода от подземните източници, които ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но е отнето от съответния водоизточник дружеството е задължено по закон да заплати таксата, но тя не се включва към цената на абонатите, които заплащат само реално потребеното от тях количество вода. Възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил погасяването на процесното задължение, е неоснователно. Пред административния съд е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от жалбоподателя, което категорично е установило, че по процесното разрешително няма плащане на таксата за водовземане. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,