Решение № 9758 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Тех Фор Мен“ ЕООД, ЕИК 206088497, със седалище и адрес на управление: [адрес], представлявано от управителя М. И. С., чрез адв. Стоянов, срещу Решение № 2406 от 02.03.2026 г. по адм. дело № 2454/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001623001190-091-001/15.07.2024г., издаден от Д. Иванов - началник сектор, възложил ревизията и Д. Станева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 414/01.10.2024г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 49 827,06 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11 342,32 лв. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че от събрания доказателствен материал не е доказано приемо-предаването на процесните стоки от преките доставчици „Тел Метали” ЕООД и „Демо 77“ ЕООД. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяна на процесния РА. Претендира разноски. Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калева, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Пловдив е бил РА № Р-16001623001190-091-001/15.07.2024г., издаден от Д. Иванов - началник сектор, възложил ревизията и Д. Станева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 414/01.10.2024г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който в тежест на „Тех Фор Мен“ ЕООД е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 49 827,06 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11 342,32 лв. От фактическа страна първостепенният съд е установил, че основната дейност на дружеството е покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, които ще се извършват в страната и чужбина. Извършва електронна търговия, използвайки Facebook като платформа за реклама на предлаганите продукти, в собствен онлайн електронен каталог. Съдът е развил съображения за законосъобразност на процесния РА, като е приел, че е издаден от материалнокомпетентни органи по приходите, в установената форма, при наличие на мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Относно приложението на материалния закон, по отношение на издадените от „Тел Метали” ЕООД фактури с предмет на доставката различни видове акумулатори и ръчни инструменти: ъглошлайф, електрическо ренде, пробивен трион, виброшлайф, перфоратор и други подобни, първоинстанционният съд е акцентирал както върху липсата на данни в товарителниците за лицата, подписали се като изпращач, превозвач и получател, така и върху липсата на вписване за конкретен пътен лист. Според съда отсъства посочено място, на което са получени стоките - с адрес на обект, както и не се доказва къде са съхранявани същите до тяхното натоварване от посоченото място в товарителниците в с. Войводиново. По отношение на фактурите, издадени от „Демо 77“ ЕООД с предмет различни по вид строителни материали – цимент, саморазливаща се замазка, варово – циментова мазилка, лепило, профил за гипсокартон, винтове, контакти и други, административният съд се е позовал на липсата на кадрова и техническа обезпеченост при доставчика. Относно фактура от 31.03.2022 г. АС - Пловдив е изложил съображения, че не може да се обвърже с процесните доставки на стоки поради липсата на данни за вида на превозената стока, транспортно средство, с което е осъществен превоза, дата и лице, извършило превоза. В обобщение първостепенният съд е възприел констатациите на приходните органи и е формирал извод за недоказаност на реалното осъществяване на процесните доставки и за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по спорните фактури. Решението е неправилно. Основателен е касационният довод, че първоинстанционният съд не е уважил искането за назначаване и изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото съгласно чл. 253 ГПК, приложим във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът следва да мотивира определенията си, когато с тях се засягат процесуални права на страните. Липсата на мотиви към отказа за събиране на поискано и относимо доказателство ССчЕ ограничава правото на защита на жалбоподателя. Въпреки така допуснатото нарушение въпросът за материалната законосъобразност на РА може да бъде разгледан в настоящото касационно производство и не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АС – Пловдив. Според националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от Съда на ЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е застъпено и в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране, допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. В конкретния случай следва да се отчете и тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо по категоричен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС или услугата е извършена и резултатът е предаден от доставчика на получателя – чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Предмет на фактурите, издадени от „Тел Метали” ЕООД и „Демо 77“ ЕООД са стоки (строителни материали). При условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху определените по рода си вещи се прехвърля при определянето им по общо съгласие или от момента на предаването им. В случая представените стокови разписки и приемо-предавателни протоколи съдържат необходимите реквизити - дата и място на предаване, страни, вид и количество на стоката, подписи на приемащ и предаващ, поради което са годно доказателство за установяване предаването на стоките от доставчиците на ревизираното дружество. По делото е представен договор за наем, сключен между „Ком трак“ ООД, в качеството му на наемодател, и М. Х. и Н. Х., като наематели, с предмет жилищен имот, находящ се в [населено място]. Представен е и договор за наем от 23.05.2022 г., сключен между М. Х., като наемодател и „Тел Метали“ ЕООД, като наемател, с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на помещение за складиране и гаражна площ в с. Войводиново за срок от дванадесет месеца. Органите по приходите и съдът са отказали да кредитират този договор единствено по съображение, че е представен след приключване на ревизионното производство и поради това съществувало съмнение относно достоверността на датата му. Приетото от АС - Пловдив, че договорите за наем, представени след приключване на ревизията, пораждат съмнение относно достоверната им дата, представлява предположение, което не е подкрепено с доказателства. Само по себе си по-късното представяне на документ не води до неговата недействителност или неистинност. Ако органът по приходите е считал документа за неавтентичен или антидатиран, той е следвало да оспори истинността на същите по реда на чл. 193 ГПК, а в случая това не е сторено. От друга страна, обстоятелството, че договорът между „Ком трак“ ООД и М. Х. и Н. Х. съдържа клауза, ограничаваща възможността за преотдаване на имота, не обосновава автоматично извода, че процесното помещение не е било фактически използвано от „Тел Метали“ ЕООД. Евентуално нарушение на договорно задължение между страните по договора за наем представлява гражданскоправен въпрос и не е относим към възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Неоснователно съдът е приел, че липсата на счетоводно отразени фактури за наем представлява доказателство за липса на складова база. Предмет на доказване е реалното извършване на доставката, а не гражданскоправните отношения между лица, различни от получателя. Следва да се отчете, че по делото липсват доказателства процесният имот да не е бил използван за складиране на стоки през ревизирания период. Напротив, представеният договор за наем представлява положително доказателство за наличието на правно основание за ползване на помещение и гаражна площ. Само по себе си обстоятелството, че този договор е представен след приключване на ревизията, не е достатъчно основание той да бъде изключен от доказателствената съвкупност. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсата на данни в товарителниците за регистрационния номер на превозното средство и за водача сама по себе си опровергава реалността на процесните доставки на стоки. Посочените обстоятелства представляват непълноти в придружаващите документи, но не са законовоустановени предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. При преценката на реалността на доставките съдът е следвало да извърши съвкупен анализ на всички събрани доказателства – данъчни фактури, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, документи за плащане и доказателства за последващата реализация на стоките, вместо да придава решаващо значение на отделни непълноти в товарителниците. Освен това, от писмените обяснения на М. Х., представляващ „Тел Метали“ ЕООД се установява, че МПС-тата са управлявани от сина на Х. - Н. Х.. Относно отказания данъчен кредит от доставчика „Тел Метали“ ЕООД, последното дружество действително е дерегистрирано на 29.12.2022 г., но фактурата от него е издадена на 16.12.2022 г., т.е. преди неговата дерегистрация. На основание чл. 72, ал. 1 ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, в един от следващите 12 данъчни периода, което в случая е сторено от РЛ. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че представената фактура № 2…107/31.03.2022 г., издадена от „Транс Ауто Нова“ ЕООД с предмет „транспортни услуги от гр. Хасково до гр. Пловдив, р-н Тракия“ (110 км. по 2,10 лв.), мярка курс, количество - 6, ед. цена 321 лв.“, не може да бъде свързана с процесните доставки, извършени от „Демо 77“ ЕООД. В конкретния случай съдът е извършил изолирана оценка на транспортната фактура, вместо да я разгледа в съвкупност с всички останали документи. По делото са представени фактури за строителни материали от „Демо 77“ ЕООД, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи, съдържащи индивидуализация на стоките чрез посочване на техния вид, количество, единична цена и стойност. Тези документи е следвало да бъдат анализирани като взаимно свързани доказателства, установяващи последователността на стопанската операция – закупуване, транспортиране и получаване на стоките. Следователно, съвкупният анализ на писмените доказателства по делото обуславя извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. Поради това не би могло да се приеме, че доказателствената сила на частните документи следва да се изключи a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е доказателствена сила. Въпросът за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците е коментиран от Съда на ЕС в редица негови решения – Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth, т. 45, Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и Peter David, т. 66, Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. Пен, т. 32, Определение от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo, т. 47. Във всички тях се приема, че обстоятелствата, че доставчиците не са разполагали с персонал, материали и активи, необходими за извършването на услугите, разходите за услугите не са намерили счетоводно отражение в счетоводството им, не са декларирали работниците си, не са разполагали със стоките, предмет на доставката, и с транспорт, за да ги доставят, не са достатъчни, за да се изключи правото на приспадане на получателя, освен ако приходните органи не докажат, че данъчнозадълженото лице е разполагало с данни за извършена данъчна измама от доставчика/доставчиците или пък самото то извършва такава. От получателя по доставката не може разумно да се очаква да разполага с данни за начина, по който доставчикът му е организирал и осъществява своето занятие и дали се придържа стриктно към нормативните изисквания, които го регулират. В тази връзка липсват твърдения за участие на ревизираното лице в данъчна измама. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, АС - Пловдив е постановил неправилно решение и същото следва да се отмени, като бъде отменен РА. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно и следва да се присъдят такива за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 250,20 евро. Други разноски не се претендират. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,