Решение № 214 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3425/2015 г.

Решение № 214 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3425/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. EТ "М. - 08- П. Й. ", [населено място] е подал касационна жалба против решение № 1030 от 27.05.2015 г. по гр. д. 912/15 г. на Варненски окръжен съд . Касаторът е поддържал оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В тази връзка е развит довод за неправилно третиране на решението на ДКЕВР за определяне на временни пределни цени за достъп до електропреносната мрежа и неговата отмяна, като страната подробно е изложила доводи за обоснованост на искането за връщане на процесните суми на отпадналото основание. Ответникът по касация - [фирма], [населено място], чрез пълномощника си - адв. Н. Г. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. С определение № 712 от 01.08.2016 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е отменил решение № 308 от 19.01.2015 г. по гр. д. 7617/14 г. на ВРС за уважаване на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3-то ГПК, за заплащане на сумата общо в размер на 17293.03 лв., като получена на отпаднало основание и по същество е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, въззивният съд е мотивирал подробно извод, за това, че задължението за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа е елемент от съдържанието на договора, който производителите на ел. енергия са длъжни да сключат с оператора - съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЕ и чл. 104 ЗЕ, като само размерът на тази цена подлежи на регулация от административния орган- ДКЕВР. Съдът е направил извод, че в случая макар и да не е сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора, доказателствата сочели наличие на фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договори, а заплащаните цени за достъп от производителя съставлявали доказателство за възникнало договорно правоотношение по смисъла на чл. 11, т. 3 вр. чл. 14 ПТЕЕ Функцията на ДКЕВР при издаване на решение за определяне временни цени за достъп била само регулаторна т. е. само относно определяне на пределна цена за тази услуга и докато същата не е определена по надлежния ред не е налице и разместване на блага. Направен е решаващ извод, че отмяната на решението на ДКЕВР не може да обоснове извод за отпадане възмездността на договореното изпълнение към момента на тази отмяна., поради което иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД е неоснователен. С оглед допускане на решението до касационно обжалване е поставен въпроса - за действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетеност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа. Настоящия състав на ВКС на основание чл. 291, ал. 1 ГПК приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но към настоящия момент, практиката по идентични въпроси на разглеждания правен въпрос е уеднаквена с постановяване на решения по реда на чл. 290 ГПК - решение № 212 от 23.12.2015 г. по т. д. 2956/14 г. на ВКС, I т. о., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т. д. 3018/14 г. на ВКС, II т. о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т. д. 2611/14 г. на ВКС, II т. о., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т. д. 353/15 г. на ВКС, II т. о. и др., с които е обобщено, че влязлото в сила решение за отмяна на индивидуален административен акт, какъвто е характера на решение Ц -33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ има обратно действие. Така с решение № 212/15 г., съставът на ВКС, I т. о. е мотивирал, че нормата на чл. 195, ал. 1 АПК, предвиждаща действие занапред само на съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт, урежда изключение от базисното общо правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на изискванията на чл. 146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални административни актове са обективно годни да породят целените от административният орган- техен издател, правни последици. С решение № 28/16 г., състав на ВКС, II т. о. е мотивирал, че с постановяване на неподлежащото на обжалване решение на петчленен състав на ВАС, с което е потвърдено решението за отмяна на решение Ц -33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е приключило оспорването по съдебен ред на законосъобразността на издадения от ДКЕВР индивидуален административен акт за определяне временни цени за достъп до електроразпределителните и електропреносните мрежи на съответните оператори. Отмяната на този акт е осъществена поради това, че той не отговаря на предвидените в чл. 146 АПК изисквания, поради което и не може да произведе правни последици. Направен е извод, че наличие само на едно от изброените нарушения по чл. 146 АПК е основание за отмяна на акта и констатираната от ВАС незаконосъобразност на решението на ДКЕВР води с обратна сила и до отпадане на разпоредените с него последици. Посочено е още, че това разбиране относно конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт, състоящо се в отпадане на правните последици от същия с обратна сила се поддържа и в трайната практика на ВАС.