Решение № 6867 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2017 г.

Решение № 6867 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. С. и от "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ Г. В." ЕООД, гр. С., против решение № 120 от 14.07.2017 г. по адм. д. № 3 по описа за 2017 г. на Административен съд - С..

В касационната жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. С., са изложени доводи, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за отмяна на съдебното решение в частта, с която писмена покана изх. № 29-05-138 от 06.12.2016 г. на Директора на РЗОК - С. е отменена за установеното задължение в размер над 152 лв. до 513 лв. Развити са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 8, ал. 3 от Правилата за условията и реда за утвърждаване от НЗОК за всяка РЗОК и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична първична и на извънболнична специализирана медицинска помощ - 2016 г.

В касационната жалба на "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ Г. В." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. са изложени доводи, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за отмяна на съдебното решение в частта, с която жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 29-05-138 от 06.12.2016 г. на Директора на РЗОК - С. е отхвърлена за установеното задължение в размер на 152 лв. Развити са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на клаузите на сключения между страните индивидуален договор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните оспорвания.

Върховният административен съд при извършената служебна проверка намери и двете касационни жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа двете касационни жалби по същество, Върховният административен съд прие следното:

1. Касационната жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. С., е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - С. е отменил писмена покана изх. № 29-05-138 от 06.12.2016 г. на Директора на РЗОК - С., издадена на основание чл. 76а от ЗЗО, в частта, с която "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ Г. В." ЕООД - изпълнител по договор с НЗОК № 200832 от 30.12.2015 г. и допълнително споразумение № 1 от 12.05.2016 г., е задължен да възстанови сума в размер на разликата над 152 лв. до 513 лв., представляваща превишение на определения брой специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3 - за второто тримесечие на 2016 г.

За да постанови решението си в тази част, Административен съд - С. се е позовал на заключенията на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, съгласно които превишението за второто тримесечие на 2016 г. е частично компенсирано с неусвоените за първото тримесечие на 2016 г. 3 бр. направления за СМД на стойност 57 лв. (3 по 19 лв.) и неусвоените за четвъртото тримесечие на 2016 г. 16 броя СМД на стойност 304 лв. (16 по 19 лв.).

Решението в отменителната му част е съобразено с чл. 15 от Правилата за условията и реда за утвърждаване от НЗОК за всяка РЗОК и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична първична и на извънболнична специализирана медицинска помощ на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности - 2016 г. (Правилата за 2016 г.), приети от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-27/11.04.2016 г., в сила от 01.04.2016 г.

Правилата за 2016 г. са издадени по законова делегация от чл. 3, алинея 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. (отм.), съгласно която условията и реда за прилагане на ал. 1 се регламентират с акт на Надзорния съвет на НЗОК. На основание чл. 15, ал. 1 от Правилата неусвоените брой/стойности за СМД и МДД от ИМП от предходното тримесечие могат да бъдат усвоени през текущото и следващи тримесечия с изключение на тези, неусвоени през четвърто тримесечие. С алинея 2 изрично е предвидено, че възможността по ал. 1 не лишава ИМП от правото да ползва допустимото по чл. 8, ал. 3 10% надвишение за текущото тримесечие. Допусната е нормативна възможност за преразпределение на неусвоените брой на СМД и стойност на МДД, утвърждавани на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ за съответното тримесечие, в рамките на останалите тримесечия от текущата финансова година. Така формулирана, нормата дава основание да се счита, че след като неусвоените брой СМД и стойност МДД за първо, второ и трето тримесечие могат да се прехвърлят във всяко следващо тримесечие, то би следвало те да могат да компенсират и преразхода, допуснат през предходни тримесечия.

Разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, се определят в годишна стойност (чл. 22, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване), а финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания (чл. 11 от НРД МД 2015 г. - отм. и чл. 7 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa). Тримесечните параметри (брой на СМД и стойност на МДД) се определят на всеки изпълнител на първична и специализирана медицинска помощ в рамките на годишните разходи на НЗОК и съответната РЗОК. Целта на тримесечните разпределения на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД е да се осигури финансова дисциплина и текущ контрол върху разрешените и изразходваните средства в рамките на бюджетната година. Това е и целта на разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и 4 от Правилата за 2016 г., на които се позовава касационният жалбоподател. Регламентирани са възможните отклонения от определените параметри чрез тримесечни надвишения на броя на СМД и стойностите на МДД с до 10 на сто, които не могат да се прехвърлят, и превишения с 15 на сто, които могат да се компенсират през следващото тримесечие.

При определяне на размера на нанесените на НЗОК вреди, подлежащи на възстановяване на договорно основание, първоинстанционният административен съд обосновано е зачел реализираните икономии през следващите тримесечия в рамките на отчетната бюджетна година. Обжалваното съдебно решение в отменителната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

1. Касационната жалба на "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ Г. В." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. е неоснователна.

С решението си Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ Г. В." ЕООД - изпълнител по договор с НЗОК № 200832/30.12.2015 г. и допълнително споразумение № 1/12.05.2016 г., против писмена покана изх. № 29-05-138 от 06.12.2016 г. на Директора на РЗОК - С., издадена на основание чл. 76а от ЗЗО, в частта за установеното задължение в размер на 152 лв., представляващо превишение на определения брой специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3 - в рамките на определения бюджет за 2016 г.

След като е подложил на преценка събраните доказателства, вкл. заключенията на съдебно-икономическите експертизи, първоинстанционният административен съд обосновано е приел за доказано допуснатото превишение на регулациите за СМД в размер на 152 лв., които изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови в бюджета на НЗОК.

Развитите в касационната жалба съображения във връзка с разходването на бюджета на РЗОК - С. са неотносими към предмета на спора. Отговорността на изпълнителя на медицинска помощ не е деликтна, а договорна. Материалноправното задължение за възстановяване на средствата, изразходвани от бюджета на НЗОК извън финансовия лимит по двустранните протоколи, възниква на договорно основание. С клаузите на чл. 41, ал. 1 от ИД за 2015 г. и чл. 47, ал. 1 от допълнителното споразумение за 2016 г. изпълнителят на медицинска помощ е поел задължение да възстанови на възложителя НЗОК заплатените от бюджета му средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Това задължение не е обусловено от други извъндоговорни обстоятелства като цялостното изпълнение на бюджета на НЗОК или на РЗОК - С., или отношенията им с останалите изпълнители на медицинска помощ. Предвидената нормативна възможност за преразпределение на неизразходваните средства за СМД между други изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ в района на съответната РЗОК не променя размера на превишението, допуснато от проверения изпълнител и не е основание за освобождаването му от имуществена отговорност.

Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част като обосновано и правилно.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,